Много съм доволна, че не си се обидила, Ванин!
Ама не можеш да си представиш какъв смях се смях, а всъщност навярно повече се смях на себе си... защото не ям сирене(почти не), не ям люто, никога не бях и чувала за
лютика, в семейството ми се използваше думата пахарка, та относно паница не съм и толкова сигурна какво точно е, камо ли
калена паница, и то при условие че умът ми знам ли защо поставя ударението на първото "а" - един вид кална, или направена от кал?
И както си се гърча в недоумение дали въобще успявам да разбера написаното от Ивко, пред очите ми застава веселият ти аватар със сбърчен от възторжени усилия нос >> без малко да припадна от смях
Вече знам каква е паницата, искам я, ще търся да си купя, а ти докато си отчуваш лютите чушки, медитирай върху рецептата, че по средите нощи съм преравяла нета заради теб
"
Мистерията на кнежката лютика
Лютиката е северняшко, врачанско, най-вече кнежко ястие. не е ломско, не е арчарско, пък камо ли свищовско. Това, което там ядат и наричат "лютика", освен че е сквернословно е и невярно, защото е обикновен пишман турлю-гювеч или миш-маш.
Лютиката се прави от пресно изпечени и обелени червени и зелени чушки. Може и жълти. Това, което прави лютиката лютика е обработката на чушките чрез скълцване в калена паница с дървено чукало, наречено тлъчник.
Първо се хвърлят в паницата няколко скилидки чесън, нарязва се и главица лучец. Посипва се със сол, но не много, и се кълца до пихтиеста смес. После една по една се слагат чушките. Престъление е да се нарежат, това им придава метален вкус, ножът гаче я прерязва и не е същото. Счукването продължава докато и последната изпечена и обелена чушка не се раздроби.
В сместа се счукват задължително и опечено доматче и опечена щастлива чушчица. След това се взима една хубава дъхава бучка сирене, около 300 грама и се счуква в сместа.
Отгоре се налива оливце и се разбърква.
Това чудо се яде с топла питка и се топи с парче питка до пълно отопяване на паницата. Вилици не се ползват.
Всички топят в една паница, може и да се раздели на две най-много, НО САМ ЧОВЕК НЕ СИ ТОПИ В ПАНИЦА. "