Форум HobbyKafe.com

Добро утро, цветенца, в първия ден на страстната седмица. Събитията от последните няколко дни бяха толкова много и различни, че не знам от къде да ги подхвана. Ще пробвам хронологично. Дано се получи.
Лазарките! Най-накрая успях да изживея една от мечтите си ! Докоснах се до онази вълшебна детска приказка, която баба ми разказваше под цъфналите клони на старата кайсия.
Преди много години, когато тя била дете очаквала с нетърпение денят на възкресението на Лазар. Дворът бил пометен, те били пременени и очаквали. Лазарките били прекрасни млади моми, пременени в най-новите си сукмани и най-пъстрите си ризи. Косите им били грижливо сплетени и украсени с пролетни цветя. Влизали от къща в къща и пеели песента за лаленцето и детенцето . Стопанките ги дарували с яйца и избирали най-красивата от тях за своя снаха.
По думите на баба това и бил един съдбоносен ден, от който може би е зависил целият ти живот . И аз все си ги представях тези самодиви - изписани и с ангелски гласове.
Вече и аз съм стопанка на собствен дом, и аз посрещам най-красивите момичета, а моите момчета се въртят около мен! Този път наистина не ми стигат думите за да опиша емоцията.
С момичетата винаги има по двама - трима възрастни придружители . Този път беше леля Васка- тя се занимава с всички културни изяви в селото. Голям естет е и много неща е виждала. Но се спря тук, в моята градина, завъртя се точно като млада девойка, усмихваше се и каза : " Оле, колко цветя си навъдила! Тоя двор никога не е бил по-красив! ".

Ние повлачихме крак с идването си тук и улицата започна да се пълни с млади хора. Миналата година едно семейство, за тази година сме с още едно напред. Купиха къщата точно срещу нас и искат да се преселят да живеят тук. Те също имат две деца, с година по-големи от моите . Такава игра му удариха! Глъчка като от Патиланско царство, а бабите дори излязоха да се радват! Ето за това мечтаех!
Но сега моите момчета са в почивка - в неделя сутринта баткото се събуди нашарен. То не може цялата градина да е с Варицела и точно ние да пропуснем.
По този повод прекарахме мирна и тиха Цветница. Поработих малко из градинките, изкарах саксиите в лятната им резиденция, но бурята и дъждецът бързо ме прибраха вкъщи.
Ето и малко снимки от вчера. Ще копирам и писаното в блога.





Двете нови попълнения сред бегониите. Съвсем скоро до тях ще се подредят и старите обитатели на градинката .

Игликите изградиха свое царство в моята градинка. Дори открих десетки бебета, самозасели се от семенца. Най-големите са колкото нокътя на малкия ми пръст. Жълтите ми ги подари къщичка преди четири години - бяха по едно коренче, а днес са десетки. Може и с раздадените сто да гонят вече.

Така си мечтаех за този огнен шибой. Ето го. Вече е тук и обещава много цвят. Май му хареса тук в жълтата част от градината.



Рододендронът намери своето място между двете сини хортензии. Сега изглежда съвсем като бебе. А код синьо продължава.











Дано не съм ви досадна с многото обяснения и снимки.
Цветен ден, цветенца и до скоро!

Свежа и зелена е душата ми!
Облечена от хиляди цветя.
Това са моите приятели-
доза искреност и доброта.



Разпознаваш ли ги в тълпата
или отново ги подмина днес?
Усети ли за кратко свободата?
Отпи ли от кафето си с финес?



За това събуждаме се сутрин-
за малко обич, късче светлина.
Да вземем и дадем - така орисан.
И с парфюм, ухаещ на цветя!

Радост, благодаря за чудесните стихове и снимки !

И аз благодаря, Графиньо, че се отби при мен!

Много живо и красиво е при теб Радост! Толкова е трепетно пролетното очакване на всеки цвят! Продължавай да показваш!

Радосче много е хубаво при теб. Шибоят от семенца ли ти е и кога ги сееш?Иска ли много поливане? Имаш и много от любимите ми иглики. А лазарките са върха .

Благодаря, Емили! Наистина живея с всяко ново стръкче. Бих могла да кажа, че това е любимото ми време от годината. През останалите сезони отново бих казала същото!