Улица 5, номер 21

[радост-31]

Добра вечер, цветенца!
То не минутите или часовете, ами вече и цели дни не ми достигат. Толкова съм назад с материала.
Наминах да се похваля с един видеопроект, който правим с моите деца. Откакто са "ютуб звезди" започнаха да прекарват повече време, помагайки в градината, интересуват се повече и изучават окалния свят, дори започнаха да търсят по-читаво съдържание в интернет и да се зачитат в статии и енциклопедии.
Ето ги и тях!

Е, не сме професионалисти, но за мен си заслужава.
До скоро!

[радост-31]

Мдааа, предполагам колко шизофренично изглежда човек с две теми, но така се случи. Тази тема я започнах с голяма любов, но действителността и домашните взаимоотношения някак ми посякоха страстите като късна пролетна слана. Много през пръсти я карам и малко сърце влагам, но днес нещо много ме зарадва.

Обожавам Амарилисите и си купих миналата година за Коледа един бял с леки розови отенъци. Много му се радвах, пресадих го и като се започна един буен растеж, та втори път го пресаждах. Луковицата си удвои диаметъра. Когато го прибрах, той посърна. Подстригах го и днес ... Чудо!



Нямам търпение да разцъфти отново!

Иначе в градината виреят само луковици и тъмноиздръжливи. Даже и стайните цветя през лятото качвам на втория етаж заради тъмнината. И със зеленчуковата част е страшно- има насадени прекалено мното дървета и лози на минималната територия и всички взаимно си пречат. За съжаление тук промените са невъзможни и за това се отказах.

[радост-31]

На улица "Пета" животът е в застой. Само мечтите са по-летящи от балони с хелий. Тъй като се говореше за зимни снимки- в пловдивското поле не видяхме много сняг, та всичко изглежда пролетно.



Кокичетата малко се забавиха. Винаги имах разцъфтели за новогодишната нощ, освен като изключим първата зима 2016/2017. Тогава ги видях през февруари след голямото размразяване.



Това лято единият малък рододендрон /всъщност най-старият/ се спомина, но останалите три се готвят за пролетните фоерверки.



Ето ги и минзухарчетата, чакащи своят миг.

[радост-31]

Обичам да снимам и небесните сълзици по листата, но по игличките изглеждат още по-вълнуващо.





Това коледниче прецъфтя още в началото на декември. То милото си цъфти преди Коледа, след Коледа, за Великден, понякога и през септември, но никога за Коледа.



Най-коледно ми изглежда червеното каланхое, но е само с няколко цветчета, които са напълно достатъчни за макроси.

[радост-31]

Привет!

Честита да ни е новата 2024 година! Нека бъде по-благодатна, по-плодородна и по-цветна за всички нас.

Седенето на дивана, ровенето из форума и пинтерест, както и плетенето, съвсем естествено върнаха час от живеца в мен. Преди няколко години ме заплени ароматът на карамфилите. Правих доста опити да ги завъдя в градината си, но не се получава- много сенчесто. За това през лятото отново спасих няколко лидълски, но този път в саксии и сандъчета, та да мога да гоня слънцето.

Така изглежда магията на южния прозорец през земата.









До скоро!

[Lalel4e]

Разкошно е да си имаш южен прозорец, хеле пък и тераса! И цъфки насред януари - то си е цяло чудо! Вярно, че зимата не е зима вече, ама такива като мен, дето са отраснали в “дивия север” (както го нарича ММ), все още се впечатляват от новите възможности, които поне южняшката зима предоставя! Като да си садиш лалетата през януари

А своенравното коледниче ме развесели!

[радост-31]

Привет, Лелче! Благословия си е югът през студената част на годината. А през зимата на мен все ми е студено, и все гледам да се припичам на слънце. Честичко се въртя от двете страни на южните прозорци. Този с карамфилите е кухненският, а има и още един с няколко хридантеми- той е на игралната зала- децата превърнаха една от стаите в стая за игра. В нея гости не влизат, защото няма къде да стъпят. За Нова година дойде сестрата със зетят /ех как хубаво звучи/. Той нали си няма опит, като взе да стъпва по легото, да охка ... Викам си: "Много има още да учи тва момченце!".

Та за хризантемите. Тази голямата е спасена. Подарили я за новата къща на шефката на най-големия /не мога като вас и както преди да го наричам ММ, детеце си е и това е/. Тя е със авидни цветарски умения, та успяла да я умори. Нашия грабнал саксията и я докара у нас- да съм я съживила. Ем, съживих я! Само че ще отива новодомка на другата къща, след като се оправя с тръните, защото при мен има слънце само през зимата.

[радост-31]

Ето този дребосък ми е от първия учебен ден от Пламен. Бяха три цвята в една саксия, но тази е най-цъфтелива. Другата есен ще е по-представителна.



Хризантемите за ми голяма любов. На тях ухае детството ми.

[Emilly1212]

Колко е хубаво през зимата да те радват нацъфтели цветенца. Карамфилчетата са ми слабост, обожавам ги, и твоите така ме усмихнаха...толкова са нежни и слънчеви. Хризантемите са прекрасни!
Радвам се, че си тук Радост, обичам да те чета!

[радост-31]

Привет, Емили! Благодаря ти, че наминаваш редовно, макар че няма много неща за показване.
Като съм започнала с прозорците, да продължа с тях. Детската игрална стая е с орхидеени прозорци. Около 20 януари винаги магията се завръща. За сега е доста скромно. Щракнах ги отвън.