Любими книги и поредици

Аватар
цеци
Кафевар/ка/
Мнения: 962
Регистриран на: Ное 29, '09, 15:13

Re: Любими книги и поредици

Мнение от цеци »

Много обичам Джек Лондон.Бих препоръчала всичко ,написано от него.Единственото,което вече доста години не можах да прочета от него е "Желязната пета".
Също- късите разкази на Стивън Кинг.Моля,не бързайте да се възмущавате,по-добре прочетете "Кадилакът на Долън","Човекът,който не се ръкуваше" или "Дружество "Отказване с гаранция" :lol:
Животът е трагедия за чувстващите и комедия за мислещите.Хораций
Satori
Баш кафе майстор
Мнения: 2638
Регистриран на: Ное 23, '09, 20:14

Re: Любими книги и поредици

Мнение от Satori »

Ъпдайк. С изключения, разбира се, но малко.
Аватар
nel4o
Баш кафе майстор
Мнения: 2554
Регистриран на: Ное 23, '09, 21:38

Re: Любими книги и поредици

Мнение от nel4o »

Ужасно са много :hmmm: Почти всичко на Хемингуей, харесвам Ф.С.Фитцджералд, "Тютюн" на Димитър Димов, "Тримата мускетари" и естествено "Тайната градина". Сещам се поне за още двайсетина :D
кирилица не е на съседа Киро жена му...

http://raphaelholisticjewelry.com/
Аватар
jina_ina
Кафе с мляко
Мнения: 250
Регистриран на: Яну 6, '10, 23:34
Местоположение: Солун, Гърция

Re: Любими книги и поредици

Мнение от jina_ina »

Винаги съм обичала фантастиката и приключенията, но "ям и гълтам" всичко.Книгите бъркат в джоба ми сериозно, но не съжалявам. И друго - за мен няма значение фасона на книгата, с удоволствие раздавам книги - важното е да мине през повече ръце! Във момента искам да препрочета Дъглас Адамс, и.. Радичков! Най-вече Радичков!
Когато ти стане толкова трудно и си мислиш, че не можеш да продължиш - не ти остава нищо друго, освен да продължиш!
Аватар
margilota
Kъсо кафе
Мнения: 99
Регистриран на: Ное 30, '09, 23:17
Обратна връзка:

Re: Любими книги и поредици

Мнение от margilota »

Най-любима ми е поредицата "Света на диска" на Тери Пратчет.Страхотни книжки ,за съжаление няма да има повече :cry:
http://margilota.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
Аватар
Titi
Чист кофеин
Мнения: 7181
Регистриран на: Ное 25, '09, 10:51
Местоположение: София

Re: Любими книги и поредици

Мнение от Titi »

Най-любими са ми поредиците за вещиците от Тери Пратчет. Препрочитам ги безброй пъти и все ми е забавно.
Приключенията на Тити дългото чорапче http://titidulgotochorapche.blogspot.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
Аватар
nikolica
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1036
Регистриран на: Дек 1, '09, 06:57
Местоположение: пловдив

Re: Любими книги и поредици

Мнение от nikolica »

Някой чел ли е нещо на Хорхе Букай? Търсейки нещо за него и от него в мрежата попаднах на това и реших да го споделя с вас дано ви хареса и да не се сърди админа

Източник - facebook бележка
Окования слон

-Не мога–казах му. -Не мога!
-Сигурен ли си?- попита ме той.
-Да, толкова бих искал да седна с нея и да й кажа какво чувствам… Но знам, ,че не мога.
Дебелия седна като Буда в едно от ужасните сини кресла в кабинета си. Усмихна се, погледна ме в очите и снижавайки глас, както винаги, когато искаше да го слушат внимателно, ми каза:
-Нека ти разкажа…..
И без да чака отговор, започна да разказава.

Когато бях малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона ,който беше любимото ми животно и на другите деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демострираше невроятното си тегло, ръста и силата си …. Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше завързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.

А колът беше само парченце дърво забито едва няколко сантиментра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло лесно да се освободи от кола и да избяга.

Тук явно има някаква загадка.Какво го спира тогава? Защо не бяга?
Когато бях на шест–седем години още вярвах, ,че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някои от тях ми обясни, че слонът не бягал защото бил дресиран.

Тогава зададох съвсем ясно въпроса :“Щом е дресиран, защо го оковават ?„.
Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещнах други хора, които си бяха задавали този въпрос.

Преди години разбрах, че за щастие се е намерило достатъчно умен човек, който е открил отговора:

Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.

Затворих очи и си представих беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.
Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело, на следващия и на по-следващия също….. Докато един ден, един ужасен за него ден, животното просто е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участа си.
Огромния силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може.
Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги.
Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.
Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си….

–Така е, Демиан. Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата.

Живеем с мисълта, че “не можем” да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели.
Така ставаме като слона и си набиваме в главата : “Не мога, не мога и никога няма да мога.”
Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили, и за това никога повече не се опитваме да се освободим от кола.
Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчават, поглеждаме под око колчето и си мислим: “Не мога и никога няма да мога”.

Хорхе направи дълга пауза. После се приближи, седна на пода пред мен и продължи:
-Това става и с теб, Деми. Живееш, обвързан със спомена за един Демиан, който не е успял и който вече не съществува.
Единствения начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, влагайки цялата си душа….
Цялата си душа!
Няма нужда да се ядосвате за нещо, което може да се промени. А ако не може да се промени, съвсем няма смисъл.
Аватар
Titi
Чист кофеин
Мнения: 7181
Регистриран на: Ное 25, '09, 10:51
Местоположение: София

Re: Любими книги и поредици

Мнение от Titi »

nikolica, страшно поучителна история. Принтирах я и довечера ще я подаря на дъщеря ми, тя все още има време да се отскубне от колчето, само трябва да го пожелае :dovolen: Благодаря ти.
Приключенията на Тити дългото чорапче http://titidulgotochorapche.blogspot.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
lila
Чист кофеин
Мнения: 8112
Регистриран на: Ное 24, '09, 16:28
Получил благодарност: 1 път

Re: Любими книги и поредици

Мнение от lila »

nikolica написа:Някой чел ли е нещо на Хорхе Букай? Търсейки нещо за него и от него в мрежата попаднах на това и реших да го споделя с вас дано ви хареса и да не се сърди админа
Източник - facebook бележка
Окования слон

Когато бях на шест–седем години още вярвах, ,че възрастните са много умни.
Май ще опитам да го прочета :tzvetentze:
Аватар
vodo-leika
Кафе машина
Мнения: 4962
Регистриран на: Ное 25, '09, 20:29

Re: Любими книги и поредици

Мнение от vodo-leika »

Мисля, че най-хубава му е "Приказки за размисъл" http://www.helikon.bg/books/53/144224_p ... misal.html. Другите две са ми малко скучни, но това си е мое мнение. "Приказки за размисъл" се чете бързо и леко, увлекателна е и определено има неща, които да се запомнят!
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”