Форум HobbyKafe.com

Благодаря на всички за хубавите думи.
Всъщност искам да ви се извиня за лошото качество на снимките. Подариха ми наскоро фотоапарат от по-висок клас. От така наречените полупрофесионални. Нямах време, а и честно казано не се постарах, да усвоя тънкостите при работа с него и резултата е налице. Преди това ползвах един Панасоник TZ 10. С него се работи много лесно защото всъщност можеш да променяш само няколко параметъра. На практика апаратчето си е автоматичен любителски фотоапарат от малко над средния клас.
Ако ви е интересно тук - http://scleri.snimka.bg/bulgaria/meteora.907582 можете да видите малко повече снимки от това пътувате, а и снимките които ви показах по-горе да видите по-големи.

Склери,прекрасен пътепис! Върна ме години назад,припомни ми красиви места и незабравими срещи!!
Благодаря ти за преживяването!!

Чудесна разходка браво Метеора ми е сред любимите за снимане

Благодаря, че ми напомни за това божествено място Метеора, което посетих през 2007 година и бях възхитена. Видяхме монах да се спуска с въжена кошница от един манастир до долу в низината. Така са се зареждали с продукти, когато още не е имало пътища до манастирите.И сега това се практикува още. /В началото на 20 век се прокарват шосета и пътища до височините на манастирите./
Попитахме екскурзовода, сигурни ли са тези въжета , с които е завързана кошницата, и на колко време се проверяват и се сменят. Неговият отговор беше: " Въжетата се сменят едва след като се скъсат..."
Докато чаках пред автобуса да се събере групата и да тръгнем, се наведох покрай пътя да си събера малко камъчета от това свято място. Шофьорът на автобуса дойде при мен и ми прошепна: " Да не те види някой грък, че взимаш камъчета. Много са ревниви и си пазят всичко."

Скъпа Натали-Я,

Пълната глупост в случая е, че архимандритите имали чинове, правите ли разлика между кагебейските чинове раздавани на мърлячите от люблянка и духовните санове определени от каноничните правила приети от Вселенските събори?

Уважаема Натали-Я,
Благодаря за добрата оценка на написаното от мен.
Не знам дали българите или руснаците са по-големи мъже. Няма научно доказателство в нито една от двете посоки само ЧЕ. Има много повече рускини женени за българи отколкото българки женени за руснаци, а доколкото познавам жените те обичат истинските, силните мъже. Особено рускините.
Що се отнася до случката в манастира Свети Варлаам.
Първо тя се е случила във времена в които до манастирите път е нямало, и единствения начин да попаднеш в тях е било да пътуваш нагоре в мрежата. Това че с нея са качвали и чувалите с картофи е само дребна подробност.
Второ, архимандрит не е кой знае колко висок сан. Митрополита / или както българите го наричат по народному владика / е един за църковната област / в случая Москва /, а архимандрити има много. Повечето игумени на манастири са архимандрити.
И трето случилото се съвсем не е било единичен случай. Можете да си представите колко време е продължавало пътуването нагоре при положение че въжето се е навивало на ръка, а височината е над двеста и петдесет метра. Мрежата с пътниците не е пътувала по релси като съвременните асансьори, а е висяла свободно. Това означава че дори и при най-лекия ветрец няма начин да не се е клатила наляво и надясно доста чувствително. С една дума пътуването е било изпълнено с пре голяма доза адреналин, и пристигането в несвяст / защитна функция на организма срещу непоносима доза стрес / е било нещо често срещано. Случката с архимандрита от Москва се е запазил в летописите на манастира точно заради по-високия сан на госта.
Един любопитен факт. Пребледнял гост на манастира след като пристигнал горе попитал монасите колко надеждно е въжето. Проверяват ли го често, и кога го сменят. Отговора бил - " Ами когато се скъса. "

Натали-Я написа: да започнем, че основата на това написаното на самия вас не ви е ясна.

кое не Ви е ясно, всичко което съм написал е елементарна истина. Чинове в църковната йерархия няма, има санове и те не се делят на високопоставени и невисокопоставени, ако имате въпроси питайте, не се срамувайте

а колкото до адреса , на който се намира паметника на масовия убиец, който някъде галено наричат феликсчо, то подробна информация за него може да ви даде дрезденския куфароносач, дето така и не можа да получи високопоставен чин от своите кгб господари

Понеже съм за истината ще си позволя да кажа на Наталия че има много грешна представа за българския народ. Представа вероятно изградена на базата на това което говорят някои наши политици по медиите. Голямото болшинство от българския народ гледа на Русия с уважение, и се отнася приятелски с всеки руснак който има удоволствието да срещне по пътя си. Има разбира се и хора които наричат себе си русофоби. Те определено са малцинство, и ако си позволя да изразя лично мнение голяма част от тях са "фоби" на заплата. Тоест имат икономически интерес от това да мразят Русия и всичко руско. Имахме например един финансов министър който дори искаше да ходи в Москва да напляска лошите руснаци, а година след като престана да бъде министър се оказа преподавател в един от московските университети на заплата при същите омразни нему руснаци.

Знам че има хора които няма да са съгласни с моето мнение. Искам да ги помоля да не задълбаваме темата. Аз лично обещавам повече да не пиша нищо по въпроса. Дайте да се придържаме към приятелския тон на форума. Да влизаме и излизаме от тук с удоволствие и приятни чувства. Има достатъчно места в нета където човек може на воля да плюе по инакомислещите.

Ако някой от по-младите съфорумци си мисли че като поостарее ще му дойде акъла искам да му кажа да не се надява. От личен опит се убедих че колкото повече човек расте на години / да не кажа одъртява / толкова по-палав / да не кажа шашав / става.
Миналия вторник пихме кафе с приятели, и се шегувахме че тази година още не сме ходили на Метеора. / Аз ви споделих че това място има някакъв особен чар който те кара да се връщаш отново и отново / Във вторник се шегувахме, в сряда завъртяхме един, два телефона, и в петък привечер пиехме по биричка в една от двете работещи таверни в Паралия Катерини.

/ Бележка : - Кликвайте върху снимките да станат по-големи. Ще успеете да видите по дребните подробности. /

В събота към десет и половина сутринта бяхме пред Преображение Господне / големия Метеор / . Вижте какво стълпотворение заварихме там.



Имах усещането че освен туристите от цял свят половин Гърция беше решила този ден да се порадва на пролетната красота на Метеорите.
Ще използвам случая да ви покажа още няколко снимки от това място.

Влизаме през тесния вход на манастира



Обикаляме по коридорите разрешени за туристи





Правя скришно, и без светкавица, специално за вас една непозволена снимчица в най-красивата църква в която съм влизал.



Излизаме във вътрешния двор на манастира






Хвърляме един поглед към Кастраки сгушен в подножието на скалите



На изток погледа се спира на манастира Свети Варлаам.



В далечината е най-малкия манастир - Русану.



От останалите манастири не бяхме посещавали Свети Николай, и Света Троица. Тъй като Свети Николай е доста в страни решихме този път да се отбием в Света Троица.


Започва едно дълго спускане. След десетина минути се озоваваме в подножието на скалата от където започват стълбите към манастира



Над нас е тераската от която преди години са спускали мрежата с която в манастира са пристигали гости и товари.



Следна емоционално изкачване влизаме в предверието на манастира



и не след дълго сме във вътрешния двор на манастира.


В края на скалата е побит голям бял кръст който се вижда от половината Тесалийска равнина.



В обратна посока се виждат три от манастирите. Преображение Господне най-далеко, след него Варлаам, и най-близко и най-в ниското Русану.


Излизаме на оная тераска която се виждаше от подножието на скалата. Това е мрежата с която са пътували хора и товари.



Куката на която се закачва мрежата



Поглед от ръба надолу в празното.



Поглед от същата тераска към пътеката по която туристите слизат към манастира. Преди години тази пътека я е нямало. Нямало ги е и стълбите по които се качихме.



Пълни с нови впечатления поемаме по стълбата надолу към цивилизацията.



Вечерта отново в Паралия Катерини, а на другия ден след осем часово пътуваме сме си у дома.
Целия тоя непланиран и стихийно организиран уикенд ни излезе малко под двеста лева на човек / нафта за пътя, две нощувки, храна, биричка, и ей такива глезотии за душата. Красотата с която се напълниха очите ни, и емоциите в душите ни не могат да се измерят с материални единици.


Дано с помощта на снимките успеете да почувствате красотата и непреходността на това място.

Склери, Склери, пак ти благодаря за поредното споделено пътуване ! Ще трябва, като намеря повечко време, да посетя пак Израел с помощта на твоя пътепис, че аз лично едва ли ще стигна до там, ... ама знае ли човек...