Хемерокалис Hemerocallis

[Мария Николова]

Ирисите не обичат компания. Засаждат се корените в дупка, а удебеления корен, наречен ризом, по-високо на повърхността, и се насипва леко пръст, едва да се вижда. Нуждаят се от проветрение. Цъфтят април, май. Разсаждат се през 3 години, най-добре след летните жеги.
Божурите искат по-голямо лично пространство за следващите 70 - до 300 години и мразят местенето. Обичат да са много плитко засадени. Цъфтят почти едновременно с ирисите, с 3-4 дни закъснение.
Хемерокалисите имат много крехки, сочни, чупливи корени, също много плитко се засаждат. За 3-4 години туфата - в зависимост от сорта - може да разположи листата си на 40-50 см. Цъфтят последни от тази тройка - през юни-юли.

Решението си остава твое какви групи ще направиш.

[Мария Николова]

Засилих се да почиствам голямата хемерокалисова полянка по летни градински одежди и веднага се върнах. То и нашия уличен контейнер е припълнен. Ще пълня следващия.
Бъъъъррр! Не е за къс ръкав.
Слагам си подходящото и ... дръж се работа, че ида!

[Мария Николова]

Мушичките надничаха в очите ми и неспирно саботираха трудолюбието ми!
Изчистени първите два реда и 3-4 туфи, които кой знае защо съм ги насадила на пътечката. Изглежда само там съм им намерила място. Вече няма опасност да ги прегазя! До една туфа хеме също неизвестно защо съм навряла някакъв ирис. Бил е бебе, а сега са петима братя. Извадих ги и ги набучих на друго мясно, близо со арката с клематиса. Започнах да махам изсъхналите му стебла. Верно е, че покрай сухото, гори и суровото. Погрешно отрязах две стебла със раззеленени пъпки. Но пък има покарали от земята нови 4 издънки!
И докато събера отпадъка от клематиса и да изхвърля последните кофи в по-далечния контейнер, гражданите започнаха да се прибират в блока от село. Каталясали.
И аз се прибрах каталясала от мойто село. Но първо обиколих с фотото и направих няколко снимки на зюмбюли и зрънкалета.