Sci-fi, фентъзи, киберпънк и други дивотии

[Гео, граф]

Такааа... Роджър Зелазни. Хм, странна работа е той за мен - има превъзходни произведения (като Хрониките на Амбър, трилогията за Аззи в съавторство с Шекли, Джак от сенките, Името ми е легион, Донърджак), но има и такива, които са съвършено неразбираеми за плоското ми гьографско мозъче, като култовата Една нощ през самотният октомври да речем. Е, оказа се, че и Изменящата се земя е точно толкова недостъпна ... Вярвате ли ми, че изобщо не разбрах смисъла на всички събития в нея - беше ми като шизофренно бълнуване на множество помрачени мозъци. Дочетох я от жив инат, с надеждата да вдена нещичко поне накрая - всуе ...

Продължавам литературното си пътешествие с друг известен и утвърден автор от старата генерация - Робер Мерл. Страшно обичам неговия Малвил, чела съм го два пъти, може и да потретя. Сега започнах Животно надарено с разум. Една от темите, които ме вълнуват, е интелигентността на животните и реших, че в тази книга ще намеря някои отговори, защото историята е за делфини, изучаването им от учените, практическото приложение на интелекта им. Произведението е издадено през 1967г. и не се отличава с технологичното излъчване на съвремието и слава богу - понякога имам нужда да си почина от неговата интензивност . Засега съм в началото, две от федералните агенции се замесват в историята с явната цел да използват интелигентните бозайници за военни цели, да видим как ще се развият нещата нататък...

[Гео, граф]

Вчера дочетох Изабел на Гай Гавриел Кай и още се чудя защо си загубих времето ... А толкова много го харесвам без последната и Фионавар - сметката излиза две на две. Просто е задължително някой да му каже да не забърква фентъзи със съвремие - не е неговото. Следващата ще бъде Отдавна отминала светлина (пак от него), дано ми отмие лошия вкус от Изабел. Иначе корицата е много красива.

[Гео, граф]

Отдавна отминала светлина
Гай Гавриел Кай
Бард, 2022г.

Преди два дни изказах разочарованието си от Изабел на същия автор. Днес вземам думите си назад заради последната му издадена у нас книга - Отдавна отминала светлина. Дълбоката ми, стара и неувяхваща любов към силните образи, които създава Кай, е в пълна сила - който познава произведенията му, ще ме разбере напълно. Тук отново има двама могъщи мъже, врагове със стара вражда разбира се (както той си го умее), оплетени в средновековни интриги за власт, използващи всякакви позволени и немислими средства, за да се домогнат до нея, включително и хора. Защото, както знаем, добре подбрания човек в подходящия момент би могъл да бъде страховито оръжие, а една жена като оръжие може да бъде наистина ефективна. При това Жена с главна буква, а както също знаем, Кай умее да създава не по-слаби и още по-убедителни женски образи, което го прави един от малкото фентъзи автори с такива умения. Само дето произведението му не е фентъзи, поне до средата, където съм стигнала.
Хубаво е читателя да е минал първо през Сарантийска мозайка и Лъвовете на Ал-Расан, за да може лесно да се справи с географията и религиите в света на Кай. Историята се развива в земите между Еспераня (Иберийския полуостров) и Сарантиум (Константинопол), тоест на Апенините, макар че картата е малко... хм, да кажем с деформации (професионалиста в мен не може да бъде удържан ), но не е трудно да се локализират местата на събитията. Времето е (предполагаемо) около XIV-XVв. по моите изчисления и косвени улики, примерно от започващия възход на Медичите, но не това е важното. Просто Кай е отново онзи Кай, когото толкова много обичам !

Като я завърша, ще пиша още...

[Гео, граф]

Ей, никой не пише тук начиии

Днес думата ми е за Даниел Ейбрахам и поредицата му Кинжалът и монетата, от която по стар нашенско-издателски маниер са преведени и издадени само първите два тома. Пътят на дракона и Кралска кръв са двата издадени тома. Писани са 2011 и 2012г., Бард са издали и двата по бързата процедура още 2012 и до там. А не е да кажеш, че Ейбрахам се се туткал с писането, напротив - до 2016 е пуснал останалите три, ама продължение от страна на издателя йок ...

Иначе си струваше четенето, на мен ми хареса определено. Не е уау, музика, лъчи и фойерверки, но си е много приятно фентъзи с добре оформени герои, самостоятелно разработен свят (имам забележки по картата, ма не чак фрапиращи), последователно развитие на действието, прилични обрати. Една от сюжетните линии ме изненада - гениална средновековна банкерка, еманципирана, интелигентна и с характер. Не ми се беше случвало да чета фентъзи за банкери, та това засили интереса ми - харесвам автори, които се отнасят с уважение и внимание към женските образи. Не са много такива. Има и обещаваща религиозна линия, но заради недоиздаването не става ясно точно каква е доктрината и целта ѝ, а има хляб в нея. Езика е стегнат, конкретен, без лиготии и залитания, в същото време богат и информативен. Действията на героите са аргументирани, без самоцелни изцепки, кръвта и мозъците са сведени до няколко хвръкнали в суматохата глави, наблегнато е на политическите игри, личните драми са съпътстващи, а не основни. Дори антагониста ми стана ако не симпатичен, то поне търпях с разбиране проблемите на слабохарактерната марионетка. Има разбира се и героичен образ - кисел, песимистичен кривак, обаче с добро сърце. Малко не разбирам защо трябваше да има 13 раси, ама щом така е решил автора, коя съм аз да го оспорвам. Дракони няма, те са история, интригата е политико-икономическа, което е заложено в самото име на поредицата - Кинжалът и монетата.

Ако от Бард решат да довършат поредицата, ще бъде добре, защото си струва. Ама надали

[Мария Николова]

Рей Бредбъри толкова ме очарова в онова далечно-далечно време, че след него избягвам други автори на фентъзиц
Но щом 13 раси са само мимоходом споменати, ще поръчам двете книги при моята книжарка. Тя събира заявки, ходи всеки вторник в София и се връща в сряда с поръчаните книги.
Ред е на ХН! (Хартиеният носител е с функции на личен асистент, който всичко помни вместо мен. )

[Гео, граф]

Дочетох Вледенен на Рой Якобсен.



''Приключения, страсти, смразяващо насилие и нежни чувства са вплетени в мащабния исторически епос „Вледенен” от Рой Якобсен. Сп. „Таймс” смята автора за един от най-великите съвременни писатели.''

След този анонс грабнах книгата с огромни очаквания, защото съм луда на тема староскандинавски епоси... и останах айде не точно разочарована, но не и във възторг . По начало скандинавските автори са доста по-различни от нас, южняците. По-обрани, по-сухи, някак неемоционални, избягват да наричат нещата с истинските им имена и очакват от читателя да е добре запознат с историята им, защото в противен случай рискува изобщо да не разбере какво се случва и защо. Но не само историята и фактите, ами и самият начин на мислене на северняка е загадка за южняка. Темата за отмъщението е движещата сила в цялото повествование, а и в живота на нордмените по принцип. Не за пръв път се сблъсквам с тяхната безкомпромистност в това отношение. Още много други нордически книги имат за тема или завръзка отмъщението - и Рицарят-тамплиер на Ян Гиу, и трилогията Викинг на Тим Северин, и Червеният змей на Франс Бенгтсон, и Последният викингски крал на Ян Уве Екеберг, както и безкрайно обичаните от мен Саксонски хроники на Бърнард Корнуел, и още, и още... Оставам с чувството, че средновековните норвежки саги са писани едва ли не само и единствено заради възмездието. А дивите викинги никак не си поплюват, когато поемат по този път, за него няма давност, няма забравяне или лековато махване с ръка - преследването е до смърт. Лайтмотивът на Рой Якобсен във Вледенен е точно това отмъщение - за погубеният баща, за унищоженият живот на семейството, за убитото детство. Но авторът не е ''един от най-великите съвременни автори'', ще ме прощават от списание Таймс, поне за мен не е .

[Гео, граф]

Чували ли сте името Лиу Цъсин? И аз не бях до преди месец-два, когато в една от читателските ми групи приятел-читател го спомена с възторг. Китаец, компютърен инженер и писател, пише предимно научна фантастика и киберпънк, вдъхновен от Оруел и Артър Кларк, а според мен навява лекинко и на братя Стругацки. Поръчах си книгите, защото ги няма онлайн и никак не съжалявам, макар че физиката, математиката и компютърното инженерство в тях ми идват нанагорно. Обачеееее... Лиу (това е фамилията му, Цъсин е малкото му име) създава феноменален китайски стил в научната фантастика и прави много сериозна литература на световно ниво Въпреки че определих книгата като киберпънк, тя не е ограничена само в този жанр - третира въпросите за човешката природа и морал, за екология, за извънземен разум, за философия, за неразрешени научни загадки, за пределите на научното познание и още, и още... Бързо сюжетно развитие, интересни ходове и това е само повърхностния ми поглед, защото съм в средата на първия том Трите тела. Трилогията е озаглавена Земното минало.



Авторът демонстрира познания по астрофизика и квантова механика или може би има добри консултанти. Не съм специалист, за да оценя колко са сериозни познанията му, но са достатъчни, за да уплътяват фантазията. А тя е безкрайна! Романът започва от периода на китайската културна революция - много тежка и трагична страница от необятната история на древния китайски народ. Но това са само първите глави, които обясняват мотивите на поведение и предисторията на героите, после действието се пренася в нашето време (първата книга е излязла през 2007 г). Смели научни теории и експерименти. Моралната отговорност на учените. Тайните общества. Необикновена компютърна игра. Активна намеса на държавата и военните. Всичко това е много интересно заплетено и вълнуващо подправено с колорита на източната история и философия, но не в сурогатната му форма след западното преосмисляне, а директно от източника. Книгата е динамична не толкова откъм сюжетните обрати, а по-скоро откъм идеи! В един прекрасен момент започваш да усещаш как мозъкът ти възвира от невероятните и непредсказуемите научни хрумвания на автора... Запленена съм !

[Alien]

За пръв път се сблъсках с творчеството му, когато гледах китайската екранизация на "Блуждаещата земя". По-правилно, обаче, би било, да се каже "опитах да гледам", защото... има филми, които те държат в напрежение от началото до края. Има други, които макар и интересни, те приспиват неусетно. А има такива, от които искаш да превключиш канала, колкото и да ти се спи.
После опитах да го чета. Обаче да четеш нещо, което авторът е издал на китайски, после е преведено на английски. След това, от английски е преведено на руски, а после от там на български... Добре, че руснаците започнаха да го издават и направиха преводи от оригинала. Като мине още време, че споменът за досегашното общуване с творчеството му избледнее, ще чета запасените текстове на английски и руски.

[Гео, граф]

Спойлер

Покажи

За пръв път се сблъсках с творчеството му, когато гледах китайската екранизация на "Блуждаещата земя". По-правилно, обаче, би било, да се каже "опитах да гледам", защото... има филми, които те държат в напрежение от началото до края. Има други, които макар и интересни, те приспиват неусетно. А има такива, от които искаш да превключиш канала, колкото и да ти се спи.
После опитах да го чета. Обаче да четеш нещо, което авторът е издал на китайски, после е преведено на английски. След това, от английски е преведено на руски, а после от там на български... Добре, че руснаците започнаха да го издават и направиха преводи от оригинала. Като мине още време, че споменът за досегашното общуване с творчеството му избледнее, ще чета запасените текстове на английски и руски.

Предполагам, че говориш за Лиу Цъсин, Алиен ? Но не разбрах хареса ли ти или не ?!? И съответно поради какви причини?

Що се отнася до превода, издателство Колибри си е направило труда да преведе трилогията Земното минало директно от китайски. Преводач е Стефан Русинов. Ако тази сложна физична/математическа/астрофизична/компютърна материя и принадената ѝ китайска специфика мине през няколко езика, предполагам резултата ще бъде ужасен сурогат, но в случая мисля, че не е така. Когато източно учение или философия се обясняват/превеждат от европейци, особено англоезични, неизбежно се получават деформации поради разликата в начина на мислене, цивилизационната разлика. Но при директен превод не би трябвало да се повлияе чак толкова. Поне се надявам де...

[Alien]

Ако "Колибри" имат директен преводач, това заслужава внимание. Не толкова, че да тръгна да търся книгите веднага, но бих ги прегледал в "Кирил и Методи". И ако ми харесат...
П.С. Не съм чел автора, бях слушал за него, но се разочаровах от филма и лошите преводи. Знам, че не може да се съди за автора по това, което са направили с идеите му сценаристи, режисьор и актьори и не съм го отписал.