Sci-fi, фентъзи, киберпънк и други дивотии

[Гео, граф]

В момента чета сагата Друговремец на Диана Габалдон. Води се историческо фентъзи, но фантазийните моменти са само помощни средства при описанието на едни от големите събития в европейската история.



Подходих с известно недоверие към произведението заради американския произход на авторката, която пише за историята на Шотландия през XVIIIв., факт, който ме накара да стоя нащрек, защото не съм сигурна, че точно американците могат да бъдат достатъчно изчерпателни и обективни. Но бях приятно изненадана от ерудицията и ясната европеидност на романа, пълната липса на елементарни холивудски трикове, спокойното наглед развитие на действието. Оказа се, че Габалдон е роден разказвач, при това с приятно чувство за хумор.

Историята в общи линии е за пътуване във времето. Бившата медицинска сестра Клеър Рандал, участвала във Втората световна война, заминава със съпруга си Франк в Шотландия, където тя преминава през портал на времето (друидски кръг камъни) 200 години назад в XVIIIв. и там среща другия главен герой Джейми Фрейзър - шотландски благородник, беглец от закона, воин, чаровник и т.н., и т.н... в една средновековна действителност на якобитски въстания, интриги за власт, кланови междуособици, борби за освобождение. Хубавото е поне, че не се залюбват тутакси, а интересните събития около тях ги завихрят в приключения. Галбадон е заложила на архетипите на силната съвременна жена, която знае какво иска и как да го постигне и средновековния алфа-мъжкар с прекомерно развито шотландско чувство за чест. Малко в повече ми дойде рУмантиката между двамата главни герои. Предпочитам повечко битки, нежели льобоф, ама то нали си е въпрос на вкус (казало кучето и се облизало под опашката )
Третия образ - демоничния Джон Рандал (да, със същата фамилия като съпруга ѝ, практически основателя на рода му), е антагониста и тук се възхитих на сръчния похват на авторката да го извае физически едно към едно с далечния му правнук, но като интелигентен изверг, носещ цялото земно зло. Неговата сянка витае около двамата като душа на прокълнат и вгорчава дните им.

Стига толкова спойлери, още малко и ще разкажа целия сюжет . На който не му се четат толкова много дебели книги (защото до момента са издадени пет тома, а общо май са осем), може да гледа сериала Outlander - много грамотно направен, движи се по книгата без да прекалява със самоволни отклонения, с отличен английски актьорски състав. Не си падам особено по сериалите, но този е втория след Викинги, който ме прикова пред екрана. Изчетох първи том, изгледах първи сезон, сега чета втори и едновременно гледам по някой епизод и да ви кажа, не ме дразни, което означава, че направен добре

[mariyanag]

Изгледах сериала, сигурно ще лапна и книгата, но самия сериал много ми хареса. Задаваш си доста житейски въпроси, а за оцеляването на съвременния човек без съвременните дадености- това е дълга тема за размисъл.

[mariyanag]

Гео, видя лииии, ама пуснали са в читанса на Робин Хоб първите две книги от трилогията "Сага за корабите"
https://chitanka.info/person/robin-hobb

много добре, сега поне, който се захване с тази великолепна поредица, ще може да си я изчете цялата.

[pepelqshka71]

Спойлер

Покажи

В момента чета сагата Друговремец на Диана Габалдон. Води се историческо фентъзи, но фантазийните моменти са само помощни средства при описанието на едни от големите събития в европейската история.



Подходих с известно недоверие към произведението заради американския произход на авторката, която пише за историята на Шотландия през XVIIIв., факт, който ме накара да стоя нащрек, защото не съм сигурна, че точно американците могат да бъдат достатъчно изчерпателни и обективни. Но бях приятно изненадана от ерудицията и ясната европеидност на романа, пълната липса на елементарни холивудски трикове, спокойното наглед развитие на действието. Оказа се, че Габалдон е роден разказвач, при това с приятно чувство за хумор.

Историята в общи линии е за пътуване във времето. Бившата медицинска сестра Клеър Рандал, участвала във Втората световна война, заминава със съпруга си Франк в Шотландия, където тя преминава през портал на времето (друидски кръг камъни) 200 години назад в XVIIIв. и там среща другия главен герой Джейми Фрейзър - шотландски благородник, беглец от закона, воин, чаровник и т.н., и т.н... в една средновековна действителност на якобитски въстания, интриги за власт, кланови междуособици, борби за освобождение. Хубавото е поне, че не се залюбват тутакси, а интересните събития около тях ги завихрят в приключения. Галбадон е заложила на архетипите на силната съвременна жена, която знае какво иска и как да го постигне и средновековния алфа-мъжкар с прекомерно развито шотландско чувство за чест. Малко в повече ми дойде рУмантиката между двамата главни герои. Предпочитам повечко битки, нежели льобоф, ама то нали си е въпрос на вкус (казало кучето и се облизало под опашката )
Третия образ - демоничния Джон Рандал (да, със същата фамилия като съпруга ѝ, практически основателя на рода му), е антагониста и тук се възхитих на сръчния похват на авторката да го извае физически едно към едно с далечния му правнук, но като интелигентен изверг, носещ цялото земно зло. Неговата сянка витае около двамата като душа на прокълнат и вгорчава дните им.

Стига толкова спойлери, още малко и ще разкажа целия сюжет . На който не му се четат толкова много дебели книги (защото до момента са издадени пет тома, а общо май са осем), може да гледа сериала Outlander - много грамотно направен, движи се по книгата без да прекалява със самоволни отклонения, с отличен английски актьорски състав. Не си падам особено по сериалите, но този е втория след Викинги, който ме прикова пред екрана. Изчетох първи том, изгледах първи сезон, сега чета втори и едновременно гледам по някой епизод и да ви кажа, не ме дразни, което означава, че направен добре

И аз изгледах сериала. Хареса ми. С нетърпение чакам 6 сезон.

[Гео, граф]

Гео, видя лииии, ама пуснали са в читанса на Робин Хоб първите две книги от трилогията "Сага за корабите"
https://chitanka.info/person/robin-hobb

много добре, сега поне, който се захване с тази великолепна поредица, ще може да си я изчете цялата.

Ааа, докато ги дочакам, си ги купих и трите, Мериън, нямам търпение аС

И аз изгледах сериала. Хареса ми. С нетърпение чакам 6 сезон.

Ехаа, още един зарибен по Друговремец, много ми е радостно, Пепеляш ! Днес-утре очаквам шеста и седма част от книгата да ми кацнат в Еконтя, че вече захванах да препрочитам предишните. И полека лека ще си събера цялата поредица (ами цифра си е )

[Гео, граф]

И аз изгледах сериала. Хареса ми. С нетърпение чакам 6 сезон.

Чета шеста книга Сняг и пепел, Пепеляш, в три тома е. Чака ме седма Ехо от миналото (в два), а съм поръчала и осма - тя не знам в колко беше. Адски зарибително пише тази Габалдон. Обаче някъде около трети сезон на филма сценаристите започнаха да променят нещата, което по принцип ме дразни (в книгата Мърто загина в битката при Калоден, а във филма не само че е го оставиха жив, но и организира регулаторите). Обаче тези двамата Джейми и Клеър са толкова харизматични, че няма да пропусна шести сезон, само да излезе

[pepelqshka71]

Гео, ама ти си голяма подстрекателка. Ще ги почвам, то се е видяло От личен опит знам, че книгите винаги са по добри от филма, а щом филма така ме завладя, представям си книгите как ще ми се отразят.

[nadin]

аз напоследък все с фентъзи дъвки за тинейджъри се занимавам покрай дъщерята. Тя чете такива книги та и аз покрай нея. Много разтушаващо, лекичко, забавно, неангажиращо, четеш забравяш, пак го четеш след половин година, сещаш се, че вече си го чела в средата на книгата и те така. Абсолютен релакс. Установих, че не мога да чета сериозна литература вече - натоварва ме психически, а нямам нужда от това. Предпочитам бавно да си затъпявам , ама да ми е готино.
Иначе това, което по ми хареса напоследък е поредицата "Червен изгрев" на Пиърс Браун. Мисля че цялата поредица я има или в рули, или в замунда.

[Polad112]

Тери Пачет Зимоковецът, уникална книга !

[Гео, граф]

Повече от осем години след трилогията Първият закон бях на път да простя на Джо Абъркромби слабото му представяне в нея и да го реабилитирам. Донякъде. Защото е поизраснал. Пак донякъде. Защото може още.

Полукрал е творбата, която ще коментирам. Натрапва ми се усещането, че янг адълт литературата подценява в някаква степен интелекта на читателя си, но пък не чак толкова, както гореспоменатата трилогия. Все пак критиките ми са повече, затова ще спомена точно тях. Отново ми липсва богатство в характерите на неговите герои. Отново ми липсва свежест в чувството му за хумор. Отново няма патетика на образите, епичност на битките, историята ми е малко наивна, а героите отново двуизмерни. Дори в диалога липсва лекота и думите на героите са нелогични, сякаш повтарят чужди реплики, които не произтичат от вътрешна логика, а са някак кухи. Никаква магия няма в присъствието им и не говоря за магия като факт, а за магията на добрия писател. Приемам, че не съм подходящата аудитория на тази книга. Това обаче по никакъв начин не оправдава Абъркромби в моите очи. Точка. Приключих с него (от което той едва ли се интересува разбира се).