Умерени ли сте в своята градина ?

[Noel]

Като си погледна поръчките като видово разнообразие се успокоявам, че правя опитно поле-не се знае кое как ще върви при мен в планината т.е. това е само старта, следващата година е за поръчка на количества само от тези, които са се оказали пригодни към моите условия. Научен подход-
За да стана умерена в бъдеще ще трябва да си изясня поне кои групи растения и цветове не харесвам-така ще намаля драстично евентуалния хаос.

Абсолютно правилен подход,Мия
За всяка градина е нужно време и количествено натрупване,после влиза и отсяването,и храстореза,както казва Дал
Така погледнато ние не сме градинари,а сериозни научни работници

[Гео, граф]

... Така погледнато ние не сме градинари,а сериозни научни работници

За теб е ясно, Ноел, Боровската ботаническа градина е еталон за науката ! Обаче като ти знам поръчките... не мога да говоря за умереност

[Noel]

... Така погледнато ние не сме градинари,а сериозни научни работници

За теб е ясно, Ноел, Боровската ботаническа градина е еталон за науката ! Обаче като ти знам поръчките... не мога да говоря за умереност

То е пак с научна цел,Графиньо да установя различните индивиди как удържат разните обстоятелства
Ето пример-размествам онзи ден и под листата на Мерините Ехинацеи откривам три корена мащерка,едни анемични,тънкостеблени ...местиш листото и те лягат.
Е,как да ги знае човек че са там..ми,повече енергичност трябва,желание да изпъкне .
В същото време синия здравец опънал шийка,с едно цветче,но те вика -Ето ме,Ноел,виж ме...-бута с лакътчета да го наместя на по-добро място

[helan]

Алоооооуууууу Научните работнички оправихте ми деня

[calico]

Мъни, спокойно. Това е просто етап. Първо трупаш, трупаш, после махаш, махаш...но махането е чак после, когато пораснат нещата.
Разбира се, има и подредени и прецизни хора, които не трупат цветен фонд така безогледно, а планират всичко. Мисля, мисля, и се сещам само за Дидак , но той пък е мъж, т..е. извън представителната извадка за градинарки.

Така че спокойно, движиш се по нормалния алгоритъм. Аз на шестата година вече съм на втората фаза, но ти може и по-бързо да дойдеш до нея.

[muny7]

Калико ти ми подейства успокойтелно, но представяш ли си до шестата година какви чудеса от храброст мога да направя с този малък двор . Добрата новина е , че на вилата е празно място, голо та голо и ще мога да прехвърля цветя на там (а и опит надявам се ). Обаче сега едни храсти настанени уж временно дето си пречат и няма как да ги извадя без мини багерче ще трябва да ги обреча или да си пречат или да погубя няколко от тях

[Гео, граф]

Не за пръв път ще цитирам на нов млад-зелен съфорумец постулатите на Милена 02. Това е учебникарска теорема

Стигнала съм до извода, че, за да е щастлив човек, трябва да се примири с мисълта, че една градина се прави за 10 години. Това е реалистичният срок. Първите една-две години хем не знаеш какво искаш, хем не познаваш видовете растения, хем нямаш практически умения да работиш с тях. Обаче си изключително горд и доволен, понеже все нещо е поникнало и все нещо цъфти. На третата година започваш да се заглеждаш по чуждите градини със сравнителна цел и да си правиш лоши изводи за своята; започваш да крадеш идеи, но не успяваш да ги реализираш. Ставаш мрачен, зъл и склонен към депресии. На четвъртата - когато вече три пъти си съсипвал разсади, два пъти са ти изгнивали луковиците, трева ти е никнала на туфи, охлюви са ти опасли младите растения, мана ти е поразявала розите, садил си уродливи храсти навред, редил си високи пред ниски растения - и всичкото това многократно - проглеждаш! Проглеждането започва с желание да започнеш отначало. В резултат настъпва масова чистка из двора - изкореняваш и изхвърляш половината растения, премахваш цели видове от полезрението си, определяш си къде, какво и колко бройки. Мериш и чертаеш, отчиташ неща като зрителен ъгъл, перспектива, обеми, опорни конструкции, цветови акценти. От петата година започваш да осъществяваш вече ясния и изчистен план (междувременно си се научил вече да работиш с луковци, коренища и семена!). На шестата се оказва, че гениалният план не е чак толкова "ясен и изчистен", правиш го наново. Плюс още три години слагам, че да пораснат и да се развият добре многогодишните, храстите и катерещите рози. На десетата година (предполагам, защото съм още на шестата) показваш вече дипломна работа ... След десетата година само поддържаш. През повечето време се отдаваш на луксозни преживявания - в светла муселинена рокля и сламена капела четеш книжка в шезлонга... мъж ти се задава по безупречната морава в бял ленен панталон, носи ти коктейлче... Тези картини са ми пред очите всякога, когато съм овъртяна до ушите в кал, а във врата ми се стичат мръсни вадички пот, носът ми се бели и не мязам на човек ...

И като едни творци,минаваме през различни етапи .

И през различни периоди и течения. Противно на логиката, започваме от абстрактния експресионизъм и ръсим произволни семена навред, като един Джаксън Полак (онзи с пръсканиците). После вземем, че се преосмислим и се нахендрим насред Романтизма - хайде арките, клематисите, беседките и Еден около колона. После пък се юрнем към импресионистите и речем пейзажни градини да правим, белким догодим пасторалите на Моне и Сезан. Като удушим всичко с декоративните треви, дорасваме до неокласицизма и благината на формалната градина. Но понеже тя вече не е възможна, заради естетически натрупвания, така да се каже, се връщаме към Ренесанса и утешението, че „Човек е мярка за всички неща”.

[sofy]

Смея се със сълзи,но най-лошото е ,че всичко това е абсолютна ,стопроцентова истина !!!

[Noel]

Мдааа...
Този величествен трактат трябва да бъде озаглавен"Размислите на един градинар" и всеки новопрохождащ да го получава при регистрация
Даже няма да го чакаме да се представи
Има личности,като Калико,които се осъзнават и прилежно минават в един по-горен етап на развитие(да ви поскажа ,че е разбутала половин градина и си сади чимширчета
Но има и такива като мен,заседнали в импресионизма без шанс за измъкване
У Бел забелязвам някакви нови пристрастия,а като гледам и в поръчките е безкомпромисна,така че ще следим теченията

[calico]

Има личности,като Калико,които се осъзнават и прилежно минават в един по-горен етап на развитие(да ви поскажа ,че е разбутала половин градина и си сади чимширчета

някъде къмто 40 чимширчета, засега. знаеш ли че сами се гледат, и винаги са красиви?

и растат мноооого бавно, няма изненади