Форум HobbyKafe.com

Това разсмиваше татко и ужасно ядосваше майка След като го кажех, татко винаги ми купуваше дъвка и ме водеше на гости при неговите приятели. Там беше по-интересно от приятелките на майка
Зайо байо кукушинка
върти дупе на машинка
баба дръпнала конеца
и му скъсала гъзеца.
Аз на свой ред научих дъщеря си и племемнника

Пуууу, чак ме доядя ,че съм изпуснала времето да понауча и аз някое дете.
Винаги има какво да се научи от блонди

dora написа:Пуууу, чак ме доядя ,че съм изпуснала времето да понауча и аз някое дете.
Винаги има какво да се научи от блонди

Имам много смътен спомен за това, защото съм била малка. На това стихотворение имаха добрината да ме научат две твои съгражданки. Бяхме на море, в някакъв санаториум. Техната тераса беше долепена до нашата, и те се забавляваха с мен. Майка ми и баща ми и до сега разказват как съм го повтаряла постоянно . А най-първото нещо, което знам, и е за тепърва проговарящи ,е :
Вятър вее, шумоли,
капка падна - дъжд вали!

5ia написа:

dora написа:Пуууу, чак ме доядя ,че съм изпуснала времето да понауча и аз някое дете.
Винаги има какво да се научи от блонди

Имам много смътен спомен за това, защото съм била малка. На това стихотворение имаха добрината да ме научат две твои съгражданки. Бяхме на море, в някакъв санаториум. Техната тераса беше долепена до нашата, и те се забавляваха с мен!

Е едно е сигурно - не съм била аз. и явно съм пропуснала санаториума на познанието

"Маминото Миме"
Имат си мама и татко дете
и за детето си грижат се те
гледат го сякаш е цвете в саксия
всичко поднасят му те на тепсия...
Дълго е и няма да го пиша цялото

nikolica написа:"Маминото Миме"
Имат си мама и татко дете
и за детето си грижат се те
гледат го сякаш е цвете в саксия
всичко поднасят му те на тепсия...
Дълго е и няма да го пиша цялото

Никчи моля те , това го издирвам от години.
Като дете го знаех цялото ,но сега тук там ми се губи.
Всъшност благодаря - по името аз го открих тутакси - ама и името бях забравила.

Стихотворението е страхотно .Утре ще го чета на децата,че имам едни момчета-глезльовци,примък-отмък.

Ние с дребния, в момента сме точно на тема стихотворения, от яслата му дават разни стихчета за разучаване. Едни от любимите ми стихчета са на Радой Киров, кой не е чувал за "Рачо Капитана" , аз обаче ще ви напиша текста на една по-малко известна, но също много любима моя песничка :

"Ваната на Мравчо"

Капна росна капчица
в жълъдова шапчица.
Мравчето я зърнало
и край нея свърнало.
В капката нагазило
и само си казало:
- Свалям си премяната,
ето ми я ваната!

Докато растяха децата често се шегувах, че ако почна да казвам приказки, песни и стихотворения, мога да го правя поне половин година без прекъсване и без да се повтарям . У дома непрекъснато говорех, защото три малки деца с малка разлика трябва да се залисват с нещо, за да слушат. Понякога гледам някои майки, които само казват - не пипай, не говори, няма ли да седнеш и се чудя къде отидоха добрите стихчета и песнички за залъгване. Темата е много хубава и благодаря за нея.
Оказа се, че паметта е много странно нещо и сега ми е трудно да довърша до края това, което знаех наизуст преди години


Маймунка

Смешна маймунке,
хитра муцунке!
Скачаш по клоните,
хрускаш бонбоните,
белиш си семки,
чупиш бадемки.
Я за малко спри
и преброй до три!
Не можеш.
Имаш хитра муцунка,
но си само маймунка!

И една любима песничка


От днес имам вече
нови панталонки,
В джобчето ми дрънкат
семки и бонбонки.

Ще запратя всички
рокли на тавана
да не би да хрумне
някога на мама

пак да ме направи
галено момиче-
че де ще се дяна
кат ме види чичо?

Аз голям съм вече,
Нося панталонки,
В джобчето ми дрънкат
Семки и бонбонки.

Черньо и Писана
Гледат от кьошето-
Колко е порасло
Тая нощ момчето!

Пуякът на двора
веч не ме закача…
ах тез панталонки
колко много значат…

Любимата книжка на моята дъщеря беше "Петнайсет маймуни"
„Петнайсет маймуни
с маймунски муцуни
и дълги опашки
седели на клон.
Със бавна походка
си правел разходка
спокойно отдолу
един едър слон.
Маймуните с прашки
решили юнашки
по него да стрелят
тъй, просто за смях.
Но даже с все сили –
не го и смутили.
Той само безстрастно
погледнал към тях.
Маймуните „смели“
във миг се засмели
и рекла едната:
- Какъв е глупак!
Поиска ли, може
добре да наложи
той всички ни само
с единия крак!
И даже с хобота
да грабне дървото,
където седиме
и вие, и аз.
О, знам, ще успее.
Обаче не смее,
защото страхува се
много от нас!
Маймунски куршуми
и глупави думи
сред кикот летели
към бедния слон.
Но ордата цяла
май много тежала.
И с трясък се счупил
маймунският клон.
Петнайсет маймуни
забили муцуни
в земята, тъй сякаш
че правят поклон.
Захвърлени прашки,
стърчащи опашки…
А бавно отминал спокойният слон.“
Аз винаги като и четях си сочех с пръст докъде съм стигнала,защото тя непрекъснато ме прекъсваше с всевъзможни въпроси..казвахме и Али -питанката.Знаеше я наизуст,и се правеше че чете сама.Беше на по-малко от две години като излъга дядо си, че може да чете.Сочейки с пръстче ,като му зареди ред след ред ...без никакво разминаване...беше го шашнала...
Окуд,песничката "Семки и бонбонки"и беше любима,и сега по някога се глези и ме кара да и я изпея,а вече е на 13 почти.