В момента чета...

[pepelqshka71]

Пращай я на Албенка в библиотеката. Що ми се струва,че писах за нея. Верно, че я прочетох на един дъх, но по скоро ми трябваше нещо да разпусне напоследък напрегнатото ми ежедневие. Втората определено ми харесва повече. Твърде тийн и много описателно. Можело е да посъкратят двестатина страници, но аз чинно си я прочетох. Действието е във втората книга. Не, че и там не е тийн. Ако те познавам поне малко, мисля, че няма да ти хареса.

П.П: Албенка, да не е нашата Албенка от форума?

[Гео, граф]

Мдаа, усетих аз подобно веяние предвид възторзите на децата в онази група, където за връх на фентъзито се смята С.Дж.Маас (смятай за какви читатели става дума ! ). Ще я прегледам де, пари съм давАла, както има една приказка .

Да, за нашата Албенка става дума. Събирам книгите, които повече няма да чета, а и друг няма интерес към тях и ѝ ги изпращам за библиотеката на читалището. Много полезно и за двете ни

[Гео, граф]

Извън обхват
Евгени Черепов



Бих определила романа като интелектуална проза, макар че някои виждат наивизъм в него - аз не. Препратките към българската и световната класика в него го правят зрял, авторът има собствена актуална философия, задава важни въпроси, на които търси отговори заедно с героите си, вкарва ги в "аналогов режим'', стои някак извън злободневието, което никак не ми се връзва с дефиницията наивен. В творбата се усеща наситено с емоции безвремие, в което не само да вдигнеш поглед към звездите, но и да погледнеш дълбоко в душите на героите. А те са нашите съвременници с всичките им позитиви и негативи.

Авторът е използвал литературен похват, известен още от Декамерон - събира в екстремна ситуация на изолирано място различни хора, разказва съдбите им, те се опознават и си помагат при вземане на решения, дори и лични. "Да прецениш дали човекът срещу теб е прав, а ти грешиш, е една от темите на романа", казва Евгени Черепов при представянето на творбата си в София (където не успях да отида за съжаление). ''Романът може да се чете на много нива. От едната страна, това е увлекателен разказ за хора от различни поколения попаднали в екстремна ситуация и успели заедно да излязат от нея, няколко лични истории, няколко преплетени съдби, много светъл хумор. Дори има малко екшън. Чете се леко, преплитащите се истории завличат.'' написа моя приятелка, аз не мога да го кажа по-добре.

"Като отидеш в планината, усещаш как животът ти се забавя... Като търчим през живота, сме втренчени навътре в себе си - ангажименти, проблеми, амбиции... Когато обаче смъртта вече е близо, а животът - в ръцете на младите, човек се сеща да вдигне отново поглед към света. Към дърветата, към облака, към чешмичката в парка и роящите се около нея деца, към гълъбите, обградили подхвърленото парче хляб. Дори просто към трептенето на листата на дърветата. Сещат се отново да съзерцават. Това сме забравили в днешно време - да съзерцаваме."

Много е израснал Евгени във втората си творба. Историите на героите се редуват с ненатрапчиви послания, студийната обстановка отлично се вписва в природната, мекотата на стила не пречи на действието.

[Di_Va]

Ех, Гео, така хубаво си представила книгата! Ще я търся!

[Гео, граф]

Ех, Гео, така хубаво си представила книгата! Ще я търся!

Дива, не е произведение, от което да хлъцнеш, но за млад български автор е чудесна! Засяга едни любопитни въпроси, като обсебеността на днешния човек от интернет например... но няма да пускам повече спойлери, за да не ти развалям удоволствието

[Di_Va]

... но няма да пускам повече спойлери, за да не ти развалям удоволствието

Ааа, да си ги нямаме такива! Нали трябва да ми стане любопитно, че да потърся книгата, още повече и на мен ми е интересно да откривам (за себе си де) млади наши автори.

[Angelina_S]

Вече от няколко години аз предимно слушам книги. Повечето – на английски.
Имам абонаменти за Audible и Storytel и трябва да ви кажа, че удоволствието е невероятно. Прибегнах до този метод, защото не си представям, че, четейки, ще прекарам още няколко часа от деня си "пред екран" или застопорена на едно място.
При целия ми сантимент към писането на ръка и усещането за хартията и физическото съприкосновение с думите, четенето на хартиени книги неизбежно ме изправя пред въпроса:
А защо за запознаването с един текст и разбирането му трябва да са заети и ръцете ми, и очите ми (следователно и краката ми трябва да са обездвижени, защото иначе ще се пребия)?
Естествено, ако графичното оформление на текста е ключово за разбирането на смисъла, ако има таблици, диаграми, географски карти, няма как да се избегнат екранът или хартията. Във всички останали случаи, обаче, предпочитам да плета, да пощя из градината, да си пикирам латинките или да се боря с цунамито от пране и готвене за седмицата, витаейки в друго измерение – със слушалките в ушите. Това са автоматизирани работни дейности по двора и къщата, за които ми трябват точно "2 грама мозък", така че цялото ми внимание може да е напълно отдадено на слушането.
Книгата, записана от гениален диктор или актьор, става друго произведение!
И така, кои са откритията ми:
Audible:
Като част от абонамента получавам достъп до класики, драматизирани от BBC.
Е няма да ви кажа какъв балсам е да се изслуша колекция на цялата Джейн Остин, разиграна от актьорски състав, със звукови ефекти и разни нежни етюди на пиано между диалозите или като встъпления към главите.
Sherlock Holmes – the Definitive Collection, прочетена от Стивън Фрай (всъщност, каквото и да е, прочетено от него...)
Всяка от колекциите е между 50 и 70 часа слушане.
Е, не всички записи са на такава висота, но ако книгите си струват, няма загубено време.
Понякога, като имам време, си разтоварвам и текст и го следя, докато слушам аудиото (например на "Опенхаймер" – книга, която прочетох през лятото).
Storytel/Audible
Много-много сериозните книги, които ме "треснаха" през последните месеци:
"De Profundis" на Оскар Уайлд (не бях го чела, при положение че обичам всичко – романи, пиеси, приказки и есета от него). Никога не съм си представяла, че една душа може да побере толкова скръб...
Никос Казандзакис – "Рапорт пред Ел Греко". Това съм го чела и на хартия и пак ме разтърси. Всъщност Никос Казандзакис ми е в класацията от фаворити "за всички времена". Не намирам разлика в начина, по който съм го обичала на 20 и сега.
Неотдавна довърших "Черният принц" на Айрис Мърдок, при положение че съм я чела преди време и на български, и на английски и много ми харесваше. Но сега... ефектът не беше същият. Ще си запазя коментарите.

КРИМИНАЛЕТА – от тези, дето се гълтат "като бонбони" и човек не може да спре.
Не знам дали ви е известно, че Джоан Роулинг е решила да пише под друг артистичен псевдоним, като криминалист – Робърт Галбрейт.
Няма нищо общо с Хари Потър, освен маниашкото отношение към детайла – и всъщност, едно от нещата, за които я уважавам безкрайно като писател – методичност. Как може при тази жена да няма никакви "провиснали краища", как може всяко ръбче от изложението да е със "зачистени конци", просто не знам! Детективите в поредицата са Корморън Страйк и асистентката му Робин Елакот. Вече има шест издадени книги и аз съм ги изгълтала всичките. От композиционна гледна точка, не твърдя, че всичко е "цветя и рози", има моменти, в които детективският педантизъм или мудното развитие на сюжета просто тежат, обаче... кулминацията и развръзката тотално възнаграждават читателското/слушателското усърдие.
Не съм чела книгите на български и нямам наблюдения за качеството на превода.

Буквално снощи приключих втора книга от друга криминална серия, на Антони Хоровиц - Moonflower Murders (На български е преведено това заглавие като "Огледални убийства", но не ме питайте защо).
Още ми е нов. Засега има един интересен похват – да набута "книга в книгата", разказвайки историите в първо лице, единствено число, от името на редакторка на криминални романи, самата тя – изявяваща се като детектив по неволя.

Сигурно пропускам нещо, но повече няма да бръщолевя.
Интересно ми е да преобръщам темата и да ровичкам из старите постове в търсене на идеи. Благодаря ви!

[Гео, граф]

Вече от няколко години аз предимно слушам книги. Повечето – на английски...

Мога само да ти завидя, че ползваш друг език, за да четеш на него, госпожо Гинче (знам, че преподаваш този друг език и следя постовете ти с реакциите на учениците ти ). А за слушането на книги - опитах, бога ми, опитах. Не е моето. Сигурно съм попаднала на недобър диктор, но издържах около десет минути и тутакси изтрих приложението от телефона си. Не, не е моето ! Явно не съм такова перпетуум мобиле като теб, да готвя/плевя/плета и да слушам книга, колкото и да са механични тези дейности. Предпочитам буквите да минават пред очите ми и да възприемам думите по моя си начин. Точно както не обичам да гледам филми по книги - никога досега не ми се е случило да има режисьор с моите виждания относно героите

Иначе чета Граница на Капка Касабова. На този етап още не мога да пиша за нея, сигурно ще изчета и другите две книги, които съм си купила (Към езерото и Еликсир) и едва тогава ще си събера акъла. Бърка ми в душицата тая жена, в малкия мозък ми бърка и дълбае, дълбае...

[pepelqshka71]

... Точно както не обичам да гледам филми по книги - никога досега не ми се е случило да има режисьор с моите виждания относно героите
...

Графче, за Друговремец какво ще кажеш? За мен напълно се припокриха книгата с филма.

[Гео, граф]

Графче, за Друговремец какво ще кажеш? За мен напълно се припокриха книгата с филма.

Първи сезон да, съгласна съм, Пепеляш, но от втори нататък нещата започнаха да се размиват. За мен Мърто загина при Калоден, заболя ме от възкресението му. Както и Последното кралство - първият сезон почти без промяна, нататък (поне докато следваше трите издадени тома) започнаха волните съчетания. Но го изгледах волю-неволю, защото няма надежда някое издателство да преведе и доиздаде целия епос, а Корнуел ми е много на сърце. Сега се сещам и за Игра на тронове (всъщност Песен за огън и лед, ама нейсе). След като бях прочела първите три тухли, седнах да гледам сериала. Вярваш ли ми, че издържах до средата на първа серия, не на сезон, на серия! За Вещерът само като видях кого са избрали за Гералт, ми се ! Да не говорим, че Йенифер и Цири изобщо не се покриват с моите представи. Споменах пред сина ми колко много ми хареса Кралицата на юга на Реверте, оказа се, че той е гледал сериала и като се разговорихме, разбрах, че само основната идея за бедната мексиканка, създала огромен наркокартел е спазена, нищо повече ... Абе крив зрител съм аз, по си ми е добре да съм читател, да си ги въобразявам аз героите, а не някой друг да ги измисля по свой тертип и да ми ги налага