В момента чета...

[трепетлика]

Графиньо , благодаря за този неописуем откъс , който може да те докара до екстаз , а пунктуацията - до отчаяние !

Копирано е от профила ѝ във фейсбук, Трепетличе,

Тя книгата е издадена 2018 г .

[Мария Николова]

Заглавието е сбъркано, Графиньо!
Защо не може да бъде?
Трябва да гласи
Не може да бъде,
защото не може да бъде

[Мария Николова]

На връшане с фотото от моето момиче, се отбих в книжарницата и се прибрах с три нови книги. Сега положението е по-лошо от случая с буридановото магаре.
Стояло магарето гладно между две купа сено и не можело да реши с кой куп да започне. Така си умряло от глад между двата купа.
А аз съм изправена пред три криминалета и не мога да реша с кое да започна.
С 1. "Убийство в театъра" от Хелена Диксън, 2. "Процесът" от Роб Риндър. Или 3. "Призраци във Венеция" от любимата ми авторка Агата Кристи.
Не мога и ези-тура да хвърля. Трябва ми несъществуваща монета с три страни...
Измислих! Ще изтегля едно от три сгънати номерирани листчета. Като останат две книги, ще хвърля монетата.

[Мария Николова]

Естествено започнах с Агата Кристи. И после "Убийство в театъра" от Хелена Диксън. Това е третата книга на писателката, преведена на български.
И си изписах първата и втората.
Заради тази дума отворих "В момента чета..."
Изписах си "Убийство в хотел "Делфин" и "Убийство в Ендърли Хол" и ги чаках цяла седмица..
Харесвам, когато в различни книги на един автор срещам вече познати главни герои - като мосю Поаро. В случая Кити и Мат.
Трите книги са написани през 2019 и 2020 г. от съвременна английска писателка. Интересното е, че тя е избрала да "разположи" книгите си в 1933 г., 100 г. назад във времето.
Кара ме, умницата, да чета до 3 часа след полунощ! Не ме разочарова.

[Мария Николова]

А действието в книгата, която започнах "Престъпление в театъра", издадена през 2020 г., се разива през 1909 година в операта на Барселона.

[Гео, граф]

Чета трилогията Самуил на Димитър Талев. На първи том съм (Щитове каменни). Бях забравила как се лее Талевата проза, колко държи на детайла, на подробностите в характерите на героите и обстановката, как архаизмите в езика му освежават по интересен начин повествованиети и радват душата ми. Хубаво е човек да излиза от коловоза, в който сам се е вкарал

[Мария Николова]

От 2 седмици щом купя книга, ми даваха талонче за 1 ноември, когато всичко в книжарница "Хеликон", независимо от цената, ще се продава с 11% намаление. Събрах 3 талончета. Пък около мен наоколо няма четящи хора. Днес си ги взех и отидох в книжарницата. Заварих жена, която избираше какво да купи и й предложих едното си талонче, но тя си имала две. Избрах си 5 книги и две настолни игри, подходящи за 4 годишното внуче на съседите ми Ани и Сашо. Вече са дадени на Ани.
Иначе със сигурност нямаше да си купя "Джаки и Мария" и "Тайната на Шанел", като нямаше нищо ново от Агатта Кристи.
Но първо да довърша "Лудостта на тълпите" на Луиз Пени. Деветкратна носителка на наградата "Агата Кристи", както е представена на корицата под името й.

[Мария Николова]

В момента чета две книги в една. "Джаки и Мария" от Джил Пол. За Джаки Кенеди и Мария Калас. И за един грък, който е взел акъла и на едната и на другата. Аристотел Онасис.
Има две велики Марии - първата е французойката Мария Кюри, а втората е гъркинята Мария Калас.

[Мария Николова]

Вчера си купих "Милионерът в Лисабон" от Жозе Родригеш Деш Санттуш. Свърших си предишнатат книга и посегнах към новата.
Открих, че това е втората книга, продължение на първата "Мъжът от Константинопол". В главата ми веднага зазвуча една много, много, много стара песен "ИстанбУл, Константинополис, Истан...."
Надвечер ходих с карттата в аптеката до книжарницата. Намерих книгата. 1 брой. Давам я на книжарката, но тя вече изключила компютъра и не може да изтегли паричките от картата ми. Даде ми я на вересия, а аз се върнах от вратата да обясня, че чета до 3 и ставам по пладне.
Тогава ще донеса паричките, а кафето ще го правя като се прибера.
Сега започнах първата книга. Действието се развива в османската империя и току що турците започватт да заместван "османска" с "турска". Реални исторически събития и създадени от автора образи.
Главните герои са фамилия арменци, православни, гяури сред мюсюлмани.
Израснах с децата на приятелско арменско семейство. Второто им дете беше бебе и ми даваха да взе на ръце Ончо. Целувах го по бузките и попитах как да кажа на бебето "целуни ме". "Чупире". Повторих го и Ончо заби нослето си в лицете ми!

Не спирам да се чудя защо автор на книгите не е някой арменец, а портогалец.

[Мария Николова]

Четох цяла нощ, без да ми се приспи. По изгрев слънце се прозях и моментално затворих книгата.
Сета отивам да я платя.