В момента чета...

[calico]

Светле, Армандо има една книга на български, доколкото знам, ето ти линк, сваляй и приятно четене http://www.darslovo.com/e-kniga.aspx?id=438
Мисля, че книгата все още не е издавана на хартиено тяло на български, но може и да са го направили вече.
Преди десетина години една група се сподобихме с превода дето се правеше тогава, и отдавна съм я чела, сега пак ще си я прочета. Добре е описал правилото за тройния Нагуал, което Кастанеда така и не обяснява подробно.

Между другото, сега съм силно впечатлена от книгите на Анастасия Нових, поредицата Сенсей и особено Аллатра. Там има много много неща, ако искаш погледни ги.


Гео, то и аз си мислех, че няма начин да не си намерила своите пет книги при толкова четене
много са добри, чела съм ги. малко оспорвам за Улица Консервна, ма не ми придиряй

[Гео, граф]

В края на годината дочетох Съдбата на Убиеца. Никак не исках да свършва магическия епос на Робин Хоб, но в живота все така става - и хубавото, и лошото все някога свършват . Този край беше логически издържан, не остави нито една линия от гигантската история незавършена, отношенията се разплетоха, всяко действащо лице получи развитието си. Драконите окончателно се върнаха в света, лошите си получиха заслуженото, главните герои се събраха в едно завинаги, останалите очертаха бъдещето си. Смятам, че малката дъщеря на Фиц има потенциал за нова поредица и имам усещане, че Хоб би могла да продължи с нея. Остава да се надявам !

Сега се лутам в невъзможност да се влюбя в нова книга. Толкова много емоции вложих, че в момента нищо не ме привлича. Опитах да чета Някои особености на саламовидните кучета на Ал.Маккол Смит, но я оставих за други времена. Сега побутвам оттук-оттам Музиката на тишината на Ротфус, но и тя не ме заимва, колкото и да обичам този автор ...

[greeneyed]

С голямо удоволствие прочетох Кралицата на краставиците, дебютен роман на Йорданка Маринова. Събитията се развиват от Руско-турската освоб.война до наши дни. Друго си е да четеш за нашите нрави, особено пък за събития , на които си свидетел. Можеше да бъде с повече анализ на протичащите съдбовни процеси, но и така става, следващата книга ще е по-силна.

[сюзан]

Завърших "Сашенка" от Саймън Монтефиоре
Действието се развива в Русия от 1916 г. до наши дни с прескачане на известни периоди от време и описва съдбата на млада жена и нейното семейство.
Историята ме завладя до такава степен, че и аз като Гео, още не мога да започна друга книга.

[Lizi]

Чели ли сте нещо от Буковски?
Понеже при мен има доста търсене в библиотеката на Буковски и много нашумя напоследък , реших от любопитсво да прочета "Поща".

Направо съм потресена . Думи нямам. Как могат въобще да го четат?

[Гео, граф]

Чели ли сте нещо от Буковски?...
Направо съм потресена . Думи нямам. Как могат въобще да го четат?

Лизи, за себе си Буковски съм го сложила в един кюп с Хенри Милър, Керуак, Хесе, Камю, Пърсиг и други по непоносимост към творчеството им. В никакъв случай не са от един дол дренки, но на мен са ми еднакво невъзможни за четене . Въобще такива течения в различните изкуства като абсурдизъм, сюрреализъм, фовизъм, абстракционизъм и още куп -изми, свързани с декадентското умишлено огрубяване на реалността, са ми далечни, да не кажа отблъскващи . Но и за тях си има читатели/зрители/любители - на вкус и цвет товарищей нет

[svetlata5]

Е как няма да ти харесат.
имам и на Армандо Торес, само че на файл, да ти я пратя?
Не подхождай с предубеждение, там има много неща. Изчела съм всички неща от всички автори, пишещи за толтеките, Армандо е над тях, по мое мнение.

Благодаря, че ме насочи към този автор. Направи ми силно впечатление.
Препоръчвам книгите на Екхарт Толе. Особено "Силата на настоящето" и "Гласът на покоя".

[Гео, граф]

Сега видях, че не съм довършила представянето си на трилогията на Патрик Нес Живият хаос. За първия том Не пускай ножа писах вече. Във вторият (Въпросът и Възражението) напрежението расте.

Да, може би все пак трябва да спомена за какво става дума, въпреки че не обичам да разкривам съдържанието на книгите. Планета някъде във Вселената е колонизирана от шепа хора, мъжете прихващат местна болест, която се изразява в това, че всички чуват мислите им. Жените обаче остават незасегнати от нея. За пореден път се сблъсквам с факта, че където и да се намира, каквото и да става, каквито и технологични джаджи да е създал, човека си е същия, какъвто е бил, когато е тупнал от дървото. Мъжете срещу жените и всички срещу местното население, което, естествено, е различно от заселниците. Геноцид. Гражданска война. Взаимно унищожение и самоунищожение. Предизвестено предвид човешката природа. Но във въртопа са завихрени и съдбите на две деца, които все още отказват да бъдат конформисти като всички пстанали. Млади хора, на които се налага да пораснат твърде бързо в условията на война. Честни към себе си, искрени към света, безкомпромисни към принципите си, главните герои са разделени не само физически, а и политически, защото всеки от тях попадна по някаква причина при враждуващите групировки заселници, заклещени в човешката чудовищност. И започва да се случва немислимото - Тод и Виола започват да се променят под натиска на обстоятелствата, притиснати от силните воли на двамата лидери на враждуващите групировки. И всеки от двамата прави компромисите единствено в името на живота на другия! Третият том е Чудовищата на войната. Шеметното действие от първата се допълва от нови неизвестни в уравнението. Вече съм до средата на книгата, няколко пъти нишката аха да се разплете и пак се заплита, кръв се лее като водопад, а героите са във все по-патова ситуация. Нямам търпение да разбера как ще завърши всичко това ...

''... по-голямата част от другите всъщност желаят да им бъде казвано какво да правят... Хората твърдят, че желаят свобода, но същност единственото, което искат, е да се освободят от всяка тревога. Ако аз поема грижата да решавам проблемите им, хората вече нямат нищо против да им казвам какво да правят.''

[milena02]

Лизи, за себе си Буковски съм го сложила в един кюп с Хенри Милър, Керуак, Хесе, Камю, Пърсиг и други по непоносимост към творчеството им....

То всичкото хубаво, въпреки, че съм потресена до дъното на нежната си натура, но къде пък Камю го набърка в кашата? Какво общо човекът въобще може да има с Буковски? Гео, шъ та стрелям аз тебе... "Тропика на Рака" на Милър поне не любиш ли, ма? Господи! С какви хора се събирам! Всички изброени дотук люде, без Пърсиг, са ми абсолютни любимци. Хубаво, че ме подсети да си върна малко вкуса в устата с някой разбойник като Буковски, трябва да поровя тази вечер. Иначе, в момента чета един Ървин Ялом, който си открих. За Шопенхауер. Обаче ми е на руски книгата и не зная на български как е заглавието. Моята книга е "Шопенгауэр как лекарство", но ако въобще е превеждана, предполагам, че заглавието ще е нещо от типа "Шопенхауер като лечение". Този писател е психиатър по образование и вкарва много интересни анализи в уж белетристичен сюжет. Чела съм му още "Когда Ницше плакал" и "Проблема Спинозы". Кажете, ако са преведени, да си ги потърся, ей така за колекцията.

[Албена]

Миленко ,на български е "Изцелението на Шопенхауер". Много ми хареса и "Когато Ницше плака" . Доста книги има на български на Ялом.
По Буковски не си чак толкова падам ,но Милър е друга история . Наскоро открих Уелбек. При него циничните думички и мръсните разговори звучат не перверзно ,а по-скоро тъжно, прочувствено и даже нежно.