Ще бъде пак градина...

[sofy]

Търсих снимка, тук са в началото на цъфтеж, после ме застигна ковид и съм пропуснала пика.
Мисля, че се казваха E. Powwow Wild berry.
А рудбекиите при мен ги изгризват охлювите. Опитах и декоративен слънчоглед- опазих го под бутилка, но после ... .
Което не може, дигам ръце и това е.
Ти сега имаш чернозем и вода, не се хвърляй много на " буренчетата",да не ти завладеят градината.
Как ти завиждам, че имаш поле за мечти Най-хубавото време е това!

[ljuboznatelna]

Прекрасна есенна градина!
Моите рудбекии са някакви едногодишни, досега не ми е тръгнала от стар корен, но пък добре се сеят между паветата, откъдето ги разсаждам, и оставям там повечето. И са мъхнати по-светлозелени листа от многогодишните, които съм имала. Охлювите никак не ги обичат. И стеблата им са неприятно мъхнати. Мисля, че ще ги умножа многократно в градината, именно заради охлювите. И ехинацеи не обичат охлювите, и монарди.

[sofy]

Аз пък, от мързел, досега не съм садила едногодишни - (само малко космос). Много дупки имаше за запълване и не ми се струваше правилно всяка година да започвам отначало. Сега местата, определящи структурата свършиха и май ще се пробвам - много харесвам рудбекиите. Монарда съм пробвала, не и хареса при моите условия, а беше някакъв страхотен сорт- червена и много преживявах, но нещата са такива ,каквито са. Има растения, за които много съм се колебала дали ще оживеят при мен, напр. един сибирски ирис, а той се чувства чудесно и е прекрасен по всяко време на годината, а има и растения, за които условията ми са уж подходящи, а едва кретат или направо изчезват, напр. агастачетата.
Старая се да приемам тези неща като възможност за нещо ново, (но мразя да губя растения )

[Lalel4e]

Че ти щом имаш охлюви, значи не ти е чак такава зверска сушата! На мойта вила един не съм видяла за 5 години!
Да, ехинацейските топчета са по-едри, сега ги видях на лаптопа на големия екран. Моите са от рудбекии - по-ситни и много тъмни, като кадифе са (ама това вече го казах)
Странно за агастачетата, наистина!
Е, каквото е, това е - казваше мойта хазяйка, а баба ми от село - "кот, такоз!"
Хубава ти е градината много и без агастачета! От твойта градина започнах да харесвам хемерокалисите аз

[sofy]

За дивите цветя в градината
Любовта ми към тях започва от времената на празната градина- когато новопосадените растения бяха малки, разстоянията големи и мястото ми се струваше безкрайно. Тогава "прогледнах" колко красиви са всъщност, че те не са просто фон, а истински солисти. Започнах да ги разпознавам, търсех информация за тях, събирах семена и резници, сеех и ги обгрижвах.Ех, спомени ...
Дивите цветя в градината са издържливи, не искат нищо, справят се без допълнително поливане... НО! размножават се бързо и са неконтролируеми. С времето едни идваха, други си отиваха, защото се оказа, че и дивачетата си имат предпочитания и като не им хареса- изчезват.
Сега съм на втория етап- оставям ги "да ходят" където решат, а където аз реша - ги скубя. Открих каква скъперница съм дълбоко в себе си-много трябва да стисна очи, за да ги махна, защото за мен са си "голяма ценност".

[sofy]

Местни "камбанки" които оставям, и които са чудесни компаньони

Усойниче(ехиум) на фона на местна млечка и лятна астра:

Отнякъде дошла лизимахия, към която подсадих градински маргарити и тази комбинация ми харесва много:

[sofy]

Някакво жълтичко цветенце, което вирее на сянка, мислех че е някакъв оман,

[sofy]

Антемис, този е от английски семена, но и българският си е много хубав.

Ехинацеи на фона на лихнис коронария. Белият ми е от пакетче , а розовия от семена от планината.

[sofy]

И когато се получи това -съм щастлива

[пери]

Усойниче(ехиум) на фона на местна млечка и лятна астра:

Това, на което казваш лятна астра е много, ама много инвазивно. При мен беше голяма мъка докато го прихвана, а сега не мога да спася нито градината, нито полянките.