Всичко от мъниста :)
Публикувано на: Мар 20, '15, 15:26
Употребата на мънистото в българската традиция е класически пример на запазен текст и загубен код. Мъниста са се носели и се носят и до ден днешен – против уроки, като накити или просто защото е модерно. Старобългарската дума, е монисто (манисто, манъсто, мънисто, синец, синци, буси, прониз).
В Българската традиция мънистото има отредено специално и важно място.Във всички случаи това е „кръгло стъклено камъче в син или зелен цвят, пробито в средата”, „така че да може да се закача на връв, конец или синджир.Синият цвят е свързан с водата.Възприема се като някаква граница. Невинаги е кръгло. Продукт на цивилизацията. Водата е граница между живите и мъртвите. За новородените е преход между двата свята”Кръгло е, значи е съвършено. Има с кръг и квадрат, има и с форма на око. Всъщност отговорите правилно се насочват към обвързване на функционалността с формата на мънистото, т.е. със знаковата му страна, но не задълбочават достатъчно семантиката. Вярно е също така, че значенията на мънистото се „повишават” в преходни периоди и точно тогава „силата му е голяма”. В този смисъл най-важната му роля е апотропейната, предпазната.Народният календар съхранява множество свидетелства за защитната употреба на мънистото по време на годишните празници, особено тогава, когато „времето се завърта” от един към друг пореден цикъл.Разбира се, мънистото може да бъде носено (обикновено на червен вълнен конец около врата) постоянно „за предпазване от вредоносното действие на злите сили и лошите очи”. Тази практика се прилага не само когато човекът се чувства застрашен, но и когато е болен, „за прогонване на болестта”, защото мънистото „носи здраве”.Граничният период от зимата към пролетта, свързан с деня на пролетното равноденствие, също изисква ритуални действия с очистителен и предпазен характер. Мънистото се носи не само на Благовец, но и на предхождащите го празници Марта и Младенци. В повечето случаи то е заедно с мартеницата, закачено на ръката, шията или дрехата.С мъниста на Гергьовден е окичено жертвеното агне заедно с венец свежи зелени клони.Апотропейна функция разкрива и практиката да се окичват с мъниста конете на Тодоровден (Конски Великден) и впрегнатият добитък – волове, биволи, магарета, мулета, катъри, коне на Карамановден (Силвестри) и Власовден. Усилените урбанизационни процеси в началото на ХХ в., естествено, променят в някаква степен традицията да се предпазват стопанските животни чрез мъниста, но не я прекратяват: в края на века българите пренасят защитните им функции върху домашните си животни – главно кучетата, но нерядко и котките.
Това е само част от интересната статия на Проф. дфн Томислав Дяков - Символика на мънистото, цялата статия - http://www.public-republic.com/magazine ... 103566.php" onclick="window.open(this.href);return false;
В Българската традиция мънистото има отредено специално и важно място.Във всички случаи това е „кръгло стъклено камъче в син или зелен цвят, пробито в средата”, „така че да може да се закача на връв, конец или синджир.Синият цвят е свързан с водата.Възприема се като някаква граница. Невинаги е кръгло. Продукт на цивилизацията. Водата е граница между живите и мъртвите. За новородените е преход между двата свята”Кръгло е, значи е съвършено. Има с кръг и квадрат, има и с форма на око. Всъщност отговорите правилно се насочват към обвързване на функционалността с формата на мънистото, т.е. със знаковата му страна, но не задълбочават достатъчно семантиката. Вярно е също така, че значенията на мънистото се „повишават” в преходни периоди и точно тогава „силата му е голяма”. В този смисъл най-важната му роля е апотропейната, предпазната.Народният календар съхранява множество свидетелства за защитната употреба на мънистото по време на годишните празници, особено тогава, когато „времето се завърта” от един към друг пореден цикъл.Разбира се, мънистото може да бъде носено (обикновено на червен вълнен конец около врата) постоянно „за предпазване от вредоносното действие на злите сили и лошите очи”. Тази практика се прилага не само когато човекът се чувства застрашен, но и когато е болен, „за прогонване на болестта”, защото мънистото „носи здраве”.Граничният период от зимата към пролетта, свързан с деня на пролетното равноденствие, също изисква ритуални действия с очистителен и предпазен характер. Мънистото се носи не само на Благовец, но и на предхождащите го празници Марта и Младенци. В повечето случаи то е заедно с мартеницата, закачено на ръката, шията или дрехата.С мъниста на Гергьовден е окичено жертвеното агне заедно с венец свежи зелени клони.Апотропейна функция разкрива и практиката да се окичват с мъниста конете на Тодоровден (Конски Великден) и впрегнатият добитък – волове, биволи, магарета, мулета, катъри, коне на Карамановден (Силвестри) и Власовден. Усилените урбанизационни процеси в началото на ХХ в., естествено, променят в някаква степен традицията да се предпазват стопанските животни чрез мъниста, но не я прекратяват: в края на века българите пренасят защитните им функции върху домашните си животни – главно кучетата, но нерядко и котките.
Това е само част от интересната статия на Проф. дфн Томислав Дяков - Символика на мънистото, цялата статия - http://www.public-republic.com/magazine ... 103566.php" onclick="window.open(this.href);return false;
- което е много, страшно много. 
- Ще си избода ръцете, но и аз ще се науча, как да си направя такова:)
Иначе рускините боцкат едни платна специално за мъниста , със всякакви щампи и готови дупки. продават се като гоблен ама с мъниста 
