Био рецепти за растителна защита-да споделим опит

[илюзия]

Обърна ли внимание на това:

Преди да сложите Епсомова сол в почвата направете проверка дали тя има нужда от магнезий, за да слагате допълнително.

[katina]

Да, обърнах внимание

[GIOIA(Джоя)]

http://www.k-decobg.com/index.php/polez ... o-po-rozit

[katina]

http://vegebg.org/2015/tihomir-domat-bez-himii/

[Deleted User 2919]

Ами преди една седмица се убедих, че без пръскане не става, все спирах свекъра да не пръска домати и краставици че не искам да ям отрови и какво стана доматите акарясаха, въшлясаха и се разболяха, краставиците са навъдъли акари и трипс. И сега се наложи да пръскаме и след седмица пак и какво излиза ТРОВИМ СЕ. Ако не се организира поръчка ще пусна самостоятелна поръчка за БИО препарат.

Гюлчем, аз съм за биоградината с две ръце..Как и къде, и за каква цена поръчваш Биопрепаратите? Аз поръчах един от Москва, но за съжаление не изпълниха поръчката ми. Това е препарат Фитолавин, тъкмо тогава розата ми хвана бактериална болест, която може да се лекува само с антибиотик. Поразглеждай тоз линк:
http://tiu.ru/Biopreparat.html?no_redirect=1" onclick="window.open(this.href);return false;

[Deleted User 2919]

Специално за Миша: Едно време питах с какво да лекувам асмата ни, която хвана филоксера. Първо ,че напръскахме с фунгицид против филоксера някъде февруари -март, и тогава, когато ларвите се движат горе от почвата: лятото.....
Понеже експериментаторка съм , то като прочетох, че лоза, растяща в пясъчливите места, не хваща филоксера, то рещих, че пясък не мога да съпя, но ролята на пясък може да изпълни пепел от печката.. Тази година намерих само на едно листо тази гадна болест..срязах клонката и я изгорих..Пу.пу..за сега няма коварните пъпки..Наесен пак ще сипя пепел в корена на асмата.. Дано моят горчив опит ще помогне на някого..

[Deleted User 2919]

Искам да ви споделя, че биоградината трябва има и съседите наоколо..Иначе става като при хлебарките:едните хора в блока се борят с тях, другите ги развъждат
Итака, съседите ми доста неграмотни в земледелието..хем гледат зеленчуците и плодове, но ги гледат както знаят, но никого не питат ,как да стане по-добре..Филоксерата е от соседа, неговите лози изцяло обхванати от тази болест, той смята я за нещо нормално..по-точно смятал е..Вече неговите лози загинали са изцяло.Засади нови. Но аз нямах, докато той не е разбрал, че ние нямаме. Явно хвърлил е клонките през оградата, защото преди да обхване филоксерата моята асма, намерих купчинка от лозови клонки покрай оградата и доста се чудих,, откъде са дошли..Биопрепарати са явно създадени не за него Отровата исползва с шепи..Тровил е плъхове, които изяждат храната за кокошките му..А преди два дена намерих хубавата птица авлига, (иволга)
мъртва ..явно или яла отровена храната или насекомите, отровени от съседа ни..А да не говоря за раундъп, който той пръска , като че ли е син камък с вар..Раундъп е много е отровен, по-точно производната му.." onclick="window.open(this.href);return false; http://shum.bg/index.php?item=21510" onclick="window.open(this.href);return false; Полива уж своята градина , а вятърът отива при нас и покрай нашата ограда заприлича на Невада...

[kim]

Взето от ФБ, да не го загубя, може да е полезно. Който желае да си го преведе.
Вячеслав Чертушкин
Хрен - органический пестицид

В качестве органического пестицида против вредителей и лиственных болезней используем отвар из хрена и горького перца.

Для получения отвара из хрена, доводим до кипения 3 литра воды, в которую добавляем ¼ часть нарезанного корня хрена и 2 стакана острого перца. Отвар настаивается в течение 1 часа. Охладить, процедить и обрызгать растения.

Применяется такой настой против тли, белых мошек, гусениц, колорадского жука и т.д.

Хрен можно использовать в качестве органического фунгицида. Он предотвращает поражение листьев грибком Taphrina deformans. Используется также против мучнистой росы различных культурных растений путем многократного обрызгивания каждые несколько дней

[muny7]

И аз реших да ползвам био продукти, купих две глави чесън от магазина и намачках 5 скалитки в половин литър вода. Това го гледах в едно клипче на английски градинари и казаха, че може да се ползва веднага (иначе нали кисне няколко часа). До тук добре, вече трети ден трудно се минава в коридора от миризмата на чесън , обаче гадините са още живи . Гадините са червени и тук там зелени въшки и едни бели (не ги знам как се казват) прилагам снимка (от нета , че немога да ги снимам добре, но са същите)



Питането ми е да си пръскам ли с би 58 и да изнасям навън, за да не заразя и други растения (заразените са две щамбови мини розички) или да продължавам да пръскам с чесън ? Моля, дайте идеи !

[nadin]

Според мен чесъна е повече за превенция на гъбични и бактериални заболявания.
За въшките е по-добре да се пръска с отвари от коприва, тютютн , много лют пипер, лук, пелин.

Ето разни био рецепти копнати от тука. Нямам идея дали наистина действат.Аз мога да гарантирам само за чесъна и сребърната вода за превенция на маните по доматите.

http://www.bioselena.com/bg/bio_farmings/view/24/

Как да защитим растенията без химия
В биологичното земелие се отдава по-голямо значение на мерките, които стимулират здравето и развитието на съпротивителните сили на културните растения спрямо болести и неприятели. За болест или неприятели говорим само тогава, когато има едностранно намножаване на определен неприятел или болест. В такива случаи е необходимо да помогнем на растенята да се преборят с болестта или вредителите. Само допреди 60-70 години човечеството е решавало тези проблеми с помощта на отвари, настойки или запарки от разпространени местни видове растения, които имат свойството да отблъскват или да унищожават вредните насекоми. Под действие на въздуха и светлината тези настойки и отвари бързо губят своята токсичност и рядко имат токсично действие за човека (или ако имат, то е нищожно). Нашият колега агроном Петър Киров издири, събра и записа стари рецепти, които споделяме с вас.

Растения за биологична борба (инсектициди):

Мечи лук(левурда)- при домати с/у листни въшки и мана настойка от цветоносни стъбла(събрани май-юни), луковици,листа. Двукратно. 1 кг ситно нарязана зелена маса от мечи лук и чесън, накисната в 3 литра вода за 12 дни. 300 гр. от нея за 10 л. вода.
Лук – паяжинообразуващи акари, листни въшки. Водна настойка 200 гр.люспи на 10 л.вода, за 12-15 часа. Трикратно напръскване през 5 дни. Срещу птици нападащи плодовете-разрязани луковици в короните на дърветата или редовете(ягоди)
Чесън – с/у гъгрици, на 100 кг зърно, ориз, брашно 200 гр луковици.; м/у лозите. Паяжинообразуващи акари 0,5 кг се счуква и се смесва с 3-5 л.вода, прецежда се, остатакът се накисва отново, двата извлека се доливат с вода до 10 л. От него на 300 мл се добавя 10 л.вода. Друга рецепта: 0,5 кг чесън се нарязва и счуква, 3л.вода в стъклен съд, на тъмно и топло място. След 5 дни се прецежда. В 10 л.вода се прибавя 60 мл от настойката и 50 гр.сапун. Листни въшки,оси по сливата: 2-3 наситнени глави за 10 л.вода. Пшеничен трипс 200 гр. на 10 л.вода.
Ралица – гъсеници на пръстенотворката, бяла овощна пеперуда, молци, бяла зелева и репна пеперуда, зелева нощенка, оси, ларви на листогризещи бръмбари, листни бълхи(ябълка). 1 кг суха трева , накисната за 2 дни в 10 л.вода или отвара след настойката, варена 1-2 часа.
Повет - листни въшки. Неразпукани цветни бутони и цветове, 1,125 гр. се накисва за 1-2 часа в 10 л. Вода.
Коноп – ларви на майския бръмбар. Засят или внесени в почвата стъбла
Млечка – гъсеници. 4 кг листа, варят се 2-3 часа в малко вода, отварата се прецежда и долива до 10 л. Второ пръскане след 4 дни.
Хрян – съхранение на плодове. На 40 кг се поставят 3,2 кг. 200 гр. настърган хрян запазва на височина 25 см и диаметър 25 см за 5 месеца касисовите плодове, червиви ябълки.
Бял синап – подтиска развитието на плевелите, в смес с грах-увеличава добива, защитна ивица при овощни(и кориандър).
Къдраволистен магданоз – лозова филоксера. Около лозя, в реда.
Татул – зелева и цвеклова листни въшки. Изсушени листна маса и стъбла 400 гр.за 10 л. Вода.
Тютюн - листни въшки, бълхи, трипсове, листозавивачки, зелев молец, рапична и вишнева оси. 400 гр.ситно наряазана маса в 10 л. вода за 2 дни. Прецежда се и още 10 л. вода и 80 мл. сапун.
Домат – листогризещи гъсеници и неприятели, ябълков плодов червей. 4 кг ситно нарязана зелена маса в 10 л вода и се вари 30 мин. 2-3 литра от нея се разреждат с 10 л. вода и 40 гр. сапун.
Пипер лютив - листни въшки, бълхи, гъсеници и голи охлюви. 1 кг пресни или 0,5 кг сухи чушки се разрязват на две и се варят 1 час в 10 л. вода в затворен съд(или настойка). След това се оставят 2 дни, намачкват и прецеждат. 125 мл с 10 л. вода и 40 гр. сапун.
Картоф - листни въшки, акари при краставици. 1,2 кг свежа маса или 0,6-0,8 кг. суха в 10 л. вода за 3 часа.
Черен бъз – педомерка, акари, сливов плодов червей. Засят или клонки в короните през цъфтежа.
Лайка – смучещи, гъсеници и лъжегъсеници(оси). 1 кг суха маса на 10 л. вода за 12 часа. Прецежда се и се добавчт 30 л. вода и по 40 гр. сапун на 10 л.
Бял равнец - листни въшки, бълхи, акари, трипсове. 800 гр. суха маса се надробява, запарва се с вряла вода за 30-40 мин.(или се вари), долива се до 10 л вода и се кисне 36-48 часа.
Глухарче - листни въшки, бълхи, акари по овощните. 200-300 гр. свежи корени или 400 гр. листа се заливат с 10 л. леко затоплена вода за 1-2 часа. Първо пръскане при разтваряне на пъпките, второто след цъфтежа, следващите през 15 дни.
Обикновен пелин – листогризещи гъсеници, гъсеници, ябълков плодов червей. 1 кг просушена маса се вари 10-15 мин. в малко вода, изстудява се и се долива до 10 л. Препоръчва се да се добави настойка от сух кокоши тор(1-2 кг сух кокоши тор се накисва за 1-2 денонощия в малко вода). Смесва се с непрецедената отвара от пелин, прецежда се и се долива с вода до 10 л.
Тагетис – нематоди. Засждат се м/у редовете и при ягоди. листни въшки – 1 кг цветове за 10 л вода, настойка.
Елша – попово прасе. Закопаване на клонки.
Арония – гъбни. Листа, откъснати през юни-юли.
Смрадлика – гъсеници.
Есенен минзухар – гъсеници.3-дневна настойка от сухи луковици(1,5 кг за 10 л вода)
Вратига - листни въшки. Отвара 1 кг на 10 л вода.
Конски лапад - листни въшки, акари. Настойка за 1 ден, 1 кг на 10 л.
Невен - листни въшки. Отвара 1 кг на 10 л вода.
Отровно лютиче - листни въшки. Настойка 1 кг на 10 л вода.
Кукуряк - листни въшки, акари, трипсове. Настойка 1 кг на 10 л вода.
Неприятели и биологична борба
Листни въшки – отвара от полски хвощ, ревен, обелки от лук, картофи, листа на алабаш, вратига, пелин; извлек от коприва, пелин, чесън; сапунен разтвор; отвара от противоглистна папрат, орлова папрат, дървесна пепел.
Бяла зелева пеперуда – извлек от листа и стъбла на домати.
Лукова муха – отвара от ревен; смесена култура с моркови.
Морковена муха - смесена култура с лук, чесън, праз, лавандула.
Гъсеници – извлек от пелин, отвара от вратига, разтвор на мек сапун
Акари – отвара от полски хвощ, 0,3 % мек сапун с тор от коприва, чесън.
Щитоносни въшки – разтвор от мек сапун, сернокисела глина
Белокрилка - разтвор от мек сапун, сернокисела глина
Попово прасе – заравяне до повърхността на почвата на съдове
Нематоди – смесени култури с тагетис
Голи охлюви – капани с бира, компост, извлек от бегония, дървесна пепел около растенията, сажди, каменно брашно и вар, примамки от части от картофи, загнили домати, краставици
Земни бълхи – при зелевите смесени култури със спанак и салата, отвара от вратига и пелин
Сляпо куче – сухи и свежи листа от пелин, хризантема
Царевичен пробивач – пролет след излюпване на гъсениците, преди вгризване – ПИРОС, 80 мл/100 л. вода, пръскане рано сутрин или вечер; през юли-август- също. Летежът на пеперудите може да се следи с Феромон 3510, на 50 м. Една от друга уловки; Трихограма маидис – 10 000-50 000 женски на декар при гъстота повече от 5 яйчни купчини на 100 растения.
Телени червеи – обработка на почвата; примамки- варени царевични или пшеничени зърна 5-6 кг/дка, напоени с инсектицид.

Борба с болестите по зеленчуковите

Обеззаразяване на семената – отвара от лайка, термично – фасул, грах, домати, бамя. При домати в гореща вода при 56 º C за 30 мин.; с/у ТМV суха термообработка при 56 º C за 6 часа, след това при 80 º C за 24 часа. Семена от зеле с/у бактериоза и мана в гореща вода за 30 мин. при 50 º C, а за цветното зеле - 18 мин. Арпаджик – с/у мана 16 часа при 40 º C, 8 часа 43 º C или поставени на пряко слънчево греене за 1-2 седмици.
Бактериален пригор по домати – отвара от вратига, полски хвощ, бордолезов разтвор
Ръжди – отвара от полски хвощ, сероваров разтвор
Брашнеста мана – сероваров разтвор, колоидна сяра през 8-14 дни, отвара от полски хвощ
Гъбни – чесън, лук, калиев перманганат,
Бактериални – чесън на прах
Мани – медни препарати, отвара от полски хвощ