Любимо първо изречение. Или пък последно?

[el pistolero]

Въъъъъ

[bouquet]

Не е "Въъъъ", а е ВЪЙ!

[zmei4o]

едно първо и последно изречение

Да бъде спомен за замаха горд
на копие, захвърлено с любов!

и друго
Гори, обвързва здраво, но е сладка.

[mami_f]

"...
- Започвам да разбирам - каза малкия принц. - Има едно цвете...мисля, че ме е опитомило.
- Възможно е - каза лисицата. - На Земята могат да се видят всякакви неща...
- О, не е на Земята - каза малкият принц.
Лисицата бе много озадачена:
- На друга планета?
- Да.
- Има ли ловци на тази планета?
- Не.
- Нова е интересно. А кокошки?
- Не.
- Нищо не е съвършено - въздъхна лисицата.
..."

Антоан дьо Сент-Екзюпери

[mucunka]

Тишина...тишина..само тя ми остана след теб.

[el pistolero]

Не е "Въъъъ", а е ВЪЙ!

"Въй" и "Уть" сигурно казват някъде към село Маринка или Димчево. Аз от малък си казвам Въъ или по-гръмогласната му форма ВЪ-ЪЪЪ, а не съм и чувал мои познати да употребяват така разпространеното клише "ВЪЙ" натрапено за бургаско.

[5ia]

Едно мъничко, но тематично откъсче....

Пак снежинки танцуват,
пак снежинки летят.
С тебешир нарисуван
пред стъклата танцува светът.
Мойта хубава бяла Снежанка
пак пристига с елен и шейна,
и звънят милиони камбанки,
от небето струи светлина.
Блага вест ли лети над земята,
над живота и труден, и лек.
Виж - на купчина ей там децата
правят първия снежен човек.

P.S. Това е по памет. Никога не съм виждала напечатаното произведение, само съм го слушала. Би трябвало да е "Снежанка" , Д. Дамянов. Ако някой ми го намери цялото, ще съм безкрайно задължена. Но за съжаление не гарантирам за точността на сведенията, които давам.

[lila]

Това с Въй, вЪъ и въХ ми напомни друг немного долюбван (от мен) местен пОет :
"- Тъпчо ?
- Въх ...
- Ръбчо?
- Въх...
- На състезанието във неделя
дума няма да обеля"

[maili]

Ето какво прочетох в мойта книга,което много ми хареса(всъщност много неща ми харесаха ).
"Ако искате да придизвикате омраза,която да трае десетилетия и да не угасне,докато сте живи,достатъчно е да отправите някаква язвителна критика,независимо доколко убедени сте в правотата й.
Когато общувате с хора помнете,че имате работа не с трезвомислещи същества,а със същества,изтъкани от емоции и предубеждения, мотивирани от гордост и суета."

[5ia]

Скоро четох "На автостоп към себе си", и много ме впечатли нещо. За съжаление не мога да го цитирам дословно, затова няма да слагам кавички.
Ако искаш да разбереш какъв си, напиши нещо за себе си. След това напиши обратното. И помисли дали второто не е вярно.