Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

[Гео, граф]

Ахахахаааа, Люб, при теб май обикновено всичко завършва с леко Тряс! !!!

Уф, да му се не види, в тази посока нямам с какво да се похваля за съжаление, аз карам като мъж. Всъщност имам! Точно в смисъла на днешния ни празник с Шефа

Шофьор съм от няколко месеца и в общи линии карам само когато той е пил или сама, което е за предпочитане. Прибираме се късно вечерта от гости при родителите ми, той си е подпийнал и не спира с коментарите от рода на: ''Пуу, тая дупка я изпусна, я се върни, за да минеш и през нея! Дали не е време да превключиш на пета? Стой си в лентата, какво криволичиш ту на банкета, ту по осовата линия!...'' На поредната забележка така ми кипна, че скочих с два крака на спирачката, колата леко поднесе на пясък по пътя, овладях я и заковах на място. Той естествено не беше с колан и се беше насъбрал на предното стъкло. "Какво прави, бе, откачена жено?!'' А аз с най-овладяния си тон, тихичко просъсках: "Ако кажеш още една думичка, ще ударя колата в първия стълб, ама така че аз да остана жива, толкова мога да карам, ясно ли е!!!"...... Смаяно мълчание. Мисля, че изтрезня на секундата. До в къщи ни гък, ни мък. Прибрахме се в пълна тишина, легнахме си даже без лека нощ. На другия ден плахо ме попита: ''Ти това снощи... верно ли го мислеше?''

[Мария Николова]

На времето се чакаха не знам колко години, докато ти дойде реда да си купиш леката кола. (Било Жигули, ЗАЗ, Вартбург, или Трабант.)
Дойде реда и на нашето Жигули. Тръгваме за Сливенската Мототехника трима - аз, един приятел с неговата кола и втори приятел да шофира на връщане чистак новата Жигула.
Върнахме се и приятелят паркира върху бетона в двора новата ни придобивка.
На другия ден, 15 г. след завършването на курса, ще потеглям с колата за работа в края на града. За случая цялото домочадие се наредило да види събитието и гърбът ми се измокри от пот още преди да стигна до колата. Седнах и си припомням какво правех преди три петилетки, за да потегля на заден ход. Направих всичко по учебник. А колата не ще да тегли. Очите ми смъдят от пот.
Не помръдва проклетата ламарина!
И внезапно съседът чичо Гошо прогораря до ухото ми, та подскочих от изненада.
- Чедо, освободи ръчната спирачка и бавно тръгни назад. Аз ще вардя на пътя.
Чичо Гошо стоя на пътя, докато изпуша една цигара и малко се успокоя след паниката. В курса никога не слагахме ръчната спирачка, защото бързо се сменяхме на волана.
Повече не сложих ръчна спирачка.

Можех да налия от колонката бензин, да налея вода в радиатора и да почистя свещите. Та един ден почиствам свещите много старателно и Жигулито пак не ще да потегли. Помолих един комшия за ме дърпа до работата ми. Там колеги приятели ще отстранят проблема, какъвто и да е.
Струпаха се 3-4 души - всичко май прегледаха и пак не пали. Накрая един реши да погледни свещите. и се провикна:
- Мариьо, ма, как искаш колата да запали, като няма свещи!
Бръкнах в джоба - седят си кротко и не се обаждат.
- Момчета, от сега да знаете има бунак, по-бунак, най-бунак, Мария.

[Тутти]

Много ме разсмяхте с тези шофьорски истории. Само в истинския живот може да се случат такива приключения.
Нашата съседка, млада японка, кара джип, който през няколко дни го удря, вече е разнищен от всички страни. Нейния изобретателен мъж започна да лепи колата с алуминиево фолио, а последното изобретение беше ластично въже със скоби за да захване падналата броня. Ако не ми беше неудобно, щях да снимам, колата изглежда безумно. Превързана от всякъде, като за снимане на филми. Явно ще я чака да спре да се блъска и ще поправи щетите наведнъж, или не…

[ljuboznatelna]

Нашата съседка, млада японка, кара джип....

Хахаха , Тутти, с глас се смях!