Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

[Мария Николова]

Дискретно се поопипах отзад - полата ми я няма.

Албенче, аз пък съм ходила напълно без пола на работа, мой човек! Бързам една сутрин, закъснявам за планьорка, в движение пия кафе, говоря по телефон и си гладя дрехите. Огладената пола я оставям за обличане най-накрая, че да не се мачка. Накрая си нахлузвам обувките, намятам шлифера и изхвърчавам. Пристигам закъсняла на оперативката, извинявам се, окачам си шлифера на закачалката и... народът припада от смях. А аз - по сако и гол задник, се озъртам на какво толкова се смеят.

Хълцах от смях, Миленче!!!

[Албена]

Миленка ,ние с Ноел сме бледи аматьори пред теб

[Гео, граф]

... А аз - по сако и гол задник, се озъртам на какво толкова се смеят.

Е не, Милено, ти си нагла - не стига, че отнесе бела и грамотата за баш любовчийка, ами пак си с един г... ъъ, с едни гърди пред другите

ПП. Тебе човек трябва да те следва по всички теми, щото не знае кога ще се изшиеш подобаващо

[РОУЗ]

...Собственика пита"Излязохте ли в двора?Какво виждате?"ММ му отвръща"Човек с пушка"...

Е те тука вече ревях и хълцах ...

Ох, и аз!

Аз съм много разсеяна, та не знам откъде да започна, мога да пиша 1-2 дни без прекъсване.

Преди години, още млада девойка, на морето на опашка за пържена цаца, бъбря си с приятелки, идва ни редът, взимам си цацата и продължаваме, бъбрейки си, а зад мен се чува "Госпожице, госпожице..." Аз се обръщам, махвам с ръка, нали си знам колко съм разсеяна и изтърсвам "Аааа, да, рестото...", а отсреща "Какво ресто, ти не си платила!!!"
Цялата опашка падна от смях, а на мен ми идеше да потъна в земята.

И да не си помислите, че съм някакъв изпечен престъпник , обратното също е валидно, не помня колко пъти съм си забравяла чантата.

Взела съм книжка от 5 дни, при свеки сме, още сме гаджета с ММ де, и тя решава, че трябва посреднощ да отидем от Младост до Дружба, ей къде е, за да натоварим телевизора, уредбата, касетофона... на лелята на ММ, която е заминала за месец в чужбина, пък съседи се обадили, че два апартамента във входа били обрани вчера и трябва тази работа да се свърши точно сега, започва да се самонавива как точно тая нощ ще оберат и сестра й, абе драма... Те обаче и двамата пили по някоя бира и аз горда, че ще карам, пърхам наоколо щастлива и съм съгласна и до Пловдив да карам, ако трябва.
Натоварваме се тримата + кучето на свеки, пълним багажника и купето с де що има техника, но навръщане - палка, катаджии, проверка на документите. Аз, леко насметена, нали ми е за пръв път, започвам да се оглеждам наоколо, обаче чантата, както обикновено в най-важния момент я няма, съответно и книжката.
Настава суматоха, явно ставаме съмнителни и започват с фенерче да оглеждат кашоните в купето, карат ни да отворим и багажника, който също е пълен с техника, кучето се съдира от лай, ММ ме гледа с лошия поглед, започва разправия къде ми е чантата, аз не знам в Младост ли е, в Дружба ли е, свеки през това време нарежда за сестрата, чужбина, телевизора, крадците... рови за гаранционни карти и разни документи на техниката по кашоните, кучето не спира да лае, катаджиите вече не издържат на гледката и шума, единият се отдалечи да се хили някъде, но другият непреклонен, продължава да ми иска книжката.
Добре, че ММ си носеше талона, накрая стигнахме до консенсус, оставяме талона при тях и се връщаме до половин час с книжката, е, върнахме се, но още помня катаджията, с един много важен глас "Хм, на 5 дни и вече нарушител".

И навръщане от морето сме се връщали за пустата чанта, някъде около Стара Загора си я потърсих и я нямаше, като се сетя колко пъти съм я забравяла...

А пред блока имахме едно кръчме, където често вечеряхме, те ме будалкаха, че си я оставям там за през нощта, обикновено се сещах сутрин, като си потърся червилото.

И колата съм си забравяла и съм се прибирала пеша, но за това друг път.

И една случка в Билла, направо небивалица, не знам към коя категория е, може би към безумните случки.
Стоя и блея на касата, тъкмо ми идва редът и аха да започна да слагам нещата на лентата, някой ме тупа по рамото, обръщам се, някакава жена, застанала плътно до мен, докосва ме с тялото си направо и ми навира един шоколад в лицето с думите "аз набързо". Много мразя непознати нагло да ми нарушават пространството, но сравнително възпитано се врътвам, отстъпвайки й място да мине пред мен, и с гръб към нея, пресичайки мераци за последващи близки контакти се съсредоточавам в кошниците с лакомства, дето седят до касите. По едно време се обръщам и какво да видя , милата женица стоварила на лентата 10+ неща и продължава да вади от една от онези пазарски чанти на колелца, големите, нали се сещате.
Онемях, загубих и ума и дума и не можах нищо да изплющя, само ококорена заеквах.

И после споделям с приятелки, едната от тях имала почти същия случай, в същия магазин.

[Noel]

Миленка ,ние с Ноел сме бледи аматьори пред теб

Поради какво сме се червили,Бенииии

[Гео, граф]

Роуз, тоя съспенс с ТМ, кучето, свеки и катаджиите си го представих цветен и широкоекранен . А като прочетох ''цаца'' внезапно се сетих за конфуза, след който повече не ходя по монокини. Преди десетина години, на плажа на Силистар. Доядоха ми се пържени картофи, Шефа иска цаца, отивам до капанчето и с пълни ръце се нося като лебед, а насреща ми един от най-старите клиенти на фирмата, в която работя ... Е кво, спрях, разменихме две приказки, пожелахме си весело изкарване на отпуската, седнах си на хавлията и хладнокръвно си сложих горнището под изумения поглед на мъжа ми. Много се смя като му казах поради каква причина...

[Noel]

Роуз,шемет си отвсякъде

Я да ви разкажа и аз една случка с млада шофьорска книжка.
Бабка ми,светла и памет,до последно си остана с мисълта,че е ощетена аристократка.
Национализацията им взела всички имоти в Самоков,но тя вярваше,че ще я овъзмездят.
Навремето е имала слугинчета,така и не стана домакиня.Както и да е,имаше вила в козлудуйско и там на стари години се правеше на земеделка.Сварвала съм я по бански и капела в три часа следобяд да полива доматите.
Беше атракцията на селцето през лятото.
Та тази ми любима баба решава ,че ще си завъди кокошки.
И ми заповяда по телефона в седем часа да съм на еди кой си пазар,да я взема и да я закарам до село с пилетата.
В уречения час съм там с един разбрицан фиат и книжка на месец.
Бабка с бяла блуза и пола и широкопола шапка.Червилото няма да споменавам какъв колор беше.
В един кашон до нея стоят пилетата,три броя.
Отварям багажника да метна пернатите,а бабче:
-Аааа,не...ветеринаря ми каза ,че ако са стресирани няма да снасят.Ще ги возим вътре.
Думата и на две не ставаше и ща-неща ги наместваме в купето.
Карам аз съсредоточено,баба ми се обърнала и пъшка нещо.По едно време като се разхвърчаха ония ми ти пилета...тя да вземе да им развърже краката Боляло ги
След тридесет километра почнаха да дрискат.Тя хванала две в скута и реве,аз крещя....
Излизаме от Дефилето и ни спират.
Отварям прозореца и последното пиле ме шляпа с криле и се захваща за волана.Като орел се клатеше...


Няма да ви казвам какви санкции отнесох

[РОУЗ]

Ноел

Представих си ви с пилците!

И пилешка история имам. От детството.

Търчи съседът от долен етаж (ние сме на последен), такъв един развълнуван, и разказва как си седи и пуши на балкона и в този момент се чува "туп" в кофата за боклук, гледа, търка си очите, "да е гълъб, не е гълъб, едно такова сиво, долу в кофата е, елате да го видите."
А майка ми "Ами, хм...как да ти кажа...кокошка е".

Историята всъщност е, че с брат ми бяхме много щури и за животно някакво вкъщи и въпрос не можеше да става, нито куче, нито котка ни даваха, но след поредното "геройство" аз съм със счупен и гипсиран догоре крак за три месеца, а брат ми се прибира с едно малко, сладко, пухкаво пиленце и разказва някаква сърцераздирателна история, как някакъв чичко на пазара си бутнал щайгата с пиленца, те се разпиляли, той му помогнал да ги събере и чичкото за благодарност му подарил пиленце.
Нещастната аз, с гипсирания крак, реввам и аз за пиленце, купува ми се и на мен, оттам започва моето бяло, неговото кафяво, всеки иска като на другия, накрая на балкона на 8-ми етаж в блока до Южен парк се оказваме със седем малки сладки пиленца.
Но те растат, ние ревем да не им режат крилата, че ще ги боли...ревем да не ги пращат при баба в двора до лятната ваканция, която е само след дни, седмица, не помня вече, и така за 2-3 дни из блока се разлетяха кокошки и експресно бях командирована с всички кокошки при баба.

[dimalexpl]

Тази история е свързана с първото шофиране на моята съпруга, веднага след като взе книжка .
Тръгваме към Кайлъка и на няма и 500 метра от нас ни спират за проверка на документите.
За плевенчани и познаващите Плевен - мястото е преди аптека "Санита"/бившата Валентина/, до спирката на Дома на книгата, от неговата страна.
Там булеварда е с по две платна от двете страни, но едното обикновено е заето от паркирани коли и не е толкова широко.
Та в един участък, свободен от спрели коли застанали две момчета катаджии и си вършат работата.
Естествено, че ни махат с палката и на нас, съпругата ми паркира като на изпит перфектно, а момчетата дали имаха и 20 години - сигурно и на тях им беше от първите наряди
пристъпват наперено и се представят по устав, документите и те в ред, а бе идилия шофьорска някаква . Пожелават ни приятен път, запалваме и ...грешка.
Тогава имахме едно Жигули - 20 годишно девойче, на което съединителя зацепваше ниско, малко по-рязко отпускане и колата гаснеше.
Докато правеше опити да тръгне, колкото се може по-бързо, колата вече беше задавена,застанала по диагонал и беше блокирала един тролей, а след него започна да се оформя една нервничеща група от други автомобили .
Момчетата обаче печени, нищо че се притесниха и изчервиха и те, влязоха в положението на не по-малко притеснената ми съпруга и и обясниха какво да направи, а те ще ни бутнат, за да запалим.
Аз им предложих да сляза да бутам с тях, но те явно не искаха да рискуват и ми казаха да си остана вътре и да се махаме възможно по-скоро .
И така - бутнаха ни дали имаше и 4-5 метра, колата запали от раз, махнаха ни и си продължихме по пътя.

[cvetnica]

Ох, и аз да ви кажа, че то моя случай е много пресен - от преди два дни.
Пазаря си аз в магазина прах, веро и др. неща, сметката ми беше 22 лв, вадя и оставям на масата според мене 30лв и се сещам, че трябва да си взема и калгон. Прибавя ми го магазинерката, а аз отивам да си го взема, връщам се, вземам си рестото от 1лв и нещо и си тръгвам, без да погледна в портомонето. Отивам в другия магазин и като отворих да плащам изтръпнах - вместо 20 и 10 съм дала 20 и 50. Върнах се да ги търся, ама кьорав карти не играе. Такова чудо досега не ми се беше случвало.