Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

[Гео, граф]

... аз нищо като нормален човек не мога да свърша, вечно създавам някаква идиотия околовръст...

Е затва те обичам толкова много, бяла птицо !!!

[mama_li]

агенте, нямаш спирка
Здрасти Миленски!
Няма подходяща емотиконка с помахване

[tili]

агенте, нямаш спирка
Здрасти Миленски!
Няма подходяща емотиконка с помахване

Честито на д-р Милена!

[сюзан]

И да ни покани на защитата!

[milena02]

Да ви развеселя съботно с последното приключение на вашия Агент. Значи! Запътили сме се с Жоро Лалето на балет в Музикалния театър. Той обаче, поради пусти престъпни дела, закъснява и влетяваме буквално в последната минута. Разпоредителката ни отваря вратата към напълно тъмния салон и казва да сядаме, където намерим, а в антракта да си потърсим местата. Това са секундите, в които залата е напълно тъмна, а завесата още не е вдигната. Т.е. пълен мрак. И аз тръгвам първа по един ред, нищо не виждам и с ръка опипвам празните седалки, като гледам да се добутаме колкото се може по към центъра на реда. Накрая вече виждам очертанията на някакви глави в мрака, пускам ръка, опипвам една мекичка седалка и се настанявам. Лалето сяда до мен. В този миг завесата се вдига, а седалката под мен се размърдва. Бря! И с ужас разбирам, че съм седнала в скута на някакъв господин. Скочих аз като ужилена, преместихме се с едно място по-вдясно, аз прошепвам в ухото на човека: "Безкрайно съжалявам! Моля да ме извините!", а той в тъмнината прошепва на моето ухо: "Няма нищо! Беше много нежно!" Лалето до мен се тресе от смях, а после си го отнесе, защото като в антракта го попитах той не е ли видял къде сядам, рече: "Видях, естествено, но реших, че това е съкровеното ти желание, а желанията на една дама са закон за едно Лале".


ПП Сега разбираш ли, Гео, защо твърдя, че нищо като нормален човек не мога да направя. И на балет като хората не ми се получава да ида.

[calico]

Днес реших да им направя безглутенови курабийки. Всичко беше наред, докато ги опитах. Тази брашнена безглутенова смеска била със сол.
и ся не мога да определя дали повече са солени, или повече сладки. Три тави излезнаха

[milena02]

Ани, абе намажи ги с белтък и поръси малко пармезан отгоре, ако имаш, и върни във фурната колкото сиренето да дръпне. Получаваш екстравагантни соленки и ако някой има претенции, го обвиняваш в непознаване на съвременните кулинарни тенденции при курабийките. Иначе няма как да убедиш домочадието, че това соленото са сладкиши.

[calico]

странно, Миленски, ама те ги харесаха. Мажат ги с маскарпоне и половината свършиха.
аз съм , щото аз ги купувах тия смески- за хляб, за бисквити, за кекс, за кво ли не, някои със сол, някои със захар...Мислех малко чили и шоколадова глазура да им ръсна отгоре...

[Гео, граф]

..Мислех малко чили и шоколадова глазура да им ръсна отгоре...

... и горчица !!!

[sasha]

Студена зима/не много, но още не сме свикнали/ и Емо Чолаков ни пличка с прогноза за слънчев ден. Това е знак, че можем да си изчистим тръбите на печката от сажди. Речено сторено! Извадихме тръбите, но аз трябваше да почистя комина. Той е позициониран върху стената, т.е. отвора за тръбата е близо до тавана и от там вадя сажди, като ги събирам в една лопатка. Приключвам с пълненето на поредната лопатка, готвя се да слезна от високото и...трепвам и саждите се изсипват. Но под този отвор имаме много сувенири/сега ги броих - 24бр./. В този драматичен момент - седнете-изкипява млякото. Ама не само изкипява. Започва да тече , да изтича от котлоните, спуска са надолу,влиза във фугата на панела с ключовете за управление на котлоните и фурната, потегля към кабелите, започва едно пращене и искрене. Млякото се спуска във фурната и оттам в чекмеджето, в което са тави и тавички. Сръчко тропа с краче, че закъсняваме/ще пътуваме/, а аз не знам от къде да я захвана..."Хайде бабииии, стига се мОта"
Има дни, в които и в носа да не си бръкнеш, че не знаеш какво ще излезне...