Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

[scleri]

Тия навигации ги е измислил някой дето главата му иска счупване.
Следваме указанията на навигацията: Завийте на ляво, след сто метра завийте на дясно. Пътуваме още пет минути и пак завийте на ляво, завийте на дясно и след поредния завой се озоваваме на входа на гробищата, а навигацията ехидно съобщава : " Вашето пътуване завърши. "

[Tanet]

Още една история от младежките студентски години. Със съквартирантката ми /в последствие и най-добра приятелка/ ако и да бяхме симпатични, не правехме особено впечатление на колегите от другия пол, просто не бяхме достатъчно атрактивни. Дали защото минавахме за твърде сериозни от тези дето са на всички лекции с подчертано с червено в записките, винаги са с готови протоколи от лабораторните или защото живеехме на квартира, не в общежитие. Както и да е, по някое време от следването вече чувствахме,че искаме да имаме до себе си половинки и се чудехме какво точно ни има,че не се получава. Един ден, разхождайки се в един протяжен топъл следобед, вървяхме унили смазани от мъжкото безразличие към нашата потресаваща женственост . В един момент аз тихо поглеждам към небето и казвам: "Боже, що не пратиш сега две хубави момченца да се срещнем ей тъй случайно."
Моята приятелка в характерния помежду ни разговорен иронично вулгарен изказ казва:"Абе той да праща два МПЧ-на /това е културната версия / ами да не се помайва много".
Аз я поглеждам укорително, щото нали така с шефа не се разговаря и точно в тоз момент се разминаваме с един субект, който изкрещява в лицата ни: "И...е ми съъъъъ" /каза го с И не с Е/.
От тогава много, внимавам какво си пожелавам като си говоря с Всевишния .

[Албена]

Танче,

Май не ми се вижда снимката - https://nauka.bg/wp-content/uploads/201 ... all_01.png" onclick="window.open(this.href);return false;
Днес помагайки на детето с домашното по руски ,хвърлям по един поглед във ФБ и виждам тази снимка. Явно заради оранжевите ленти на баджовете и китките отпред ,решавам ,че е от РД на форума и започвам да се блещя с очилата и не доумявам как така не познавам никого,докато не погледнах горният ляв ъгъл.

[calico]

Тия навигации ги е измислил някой дето главата му иска счупване.
Следваме указанията на навигацията: Завийте на ляво, след сто метра завийте на дясно. Пътуваме още пет минути и пак завийте на ляво, завийте на дясно и след поредния завой се озоваваме на входа на гробищата, а навигацията ехидно съобщава : " Вашето пътуване завърши. "

Склери, не мога да спра да се хиля
само си представям физиономиите ви в колата

Таниии,....

[scleri]

Преди много, много години в една далечна галактика.....имало едно Склери което още не било склери, а младо / симпатично според мнението на повечето колежки / момченце, студент втори курс във ВМЕИ. Зимната сесия е на финала. Последен изпит - Математически анализ. Не ми е от любимите предмети, но влизам с първата група / първи влизат тия дето знаят много, отличниците / Влизам с първите щото трябва да отскоча и до военното окръжие / викат ме за някаква справка / , а в един ми тръгва автобуса. С няколко приятели имаме резервация на Мальовица. Ще ходим на ски. Тегля билетче. Падат ми се общо взето въпроси които знам. Сядам при професора втори. Опитвам се да покажа колко съм умен. Редя формула, след формула. Доказвам че кривата която се получава е изпъкнала. Професора казва че знае че е изпъкнала и пита защо. Аз обаче представа си нямам защо. Започвам отново да му доказвам че е изпъкнала. Той ме поглежда съчувствено и се опитва да ми обясни че го интересува защо е изпъкнала. Аз отлично разбирам какво ме пита, ма като не знам отговора започвам пак да му доказвам че кривата е издута, а не вдлъбната / Както казваше професора " събира дъжд" / Професора клати глава и заключава " момче, момче, явно с теб не можем да се разберем, ама да видим какво си направил със задачите / в първата част на изпита всички решаваме някаква задачи които асистента измъкна от един апокрифен сборник /. Явно ни имаше нещо зъб защото се беше постарал да намери такива задачи че от двайсет човека група само двама бяха решили по нещо / Най - отгоре на купа със листове се мъдри тлъста двойка. Аз я виждам отдалеч и казвам на професора да не търси моят лист. На него ще има същото. Той обаче бързо изважда моето листче и успокоително ми показва плюсчето което седи след двойката. Един вид по-добър си. Професора мълчи. Мълча и аз. Той клати глава и съчувствено пита " Момче, момче, какво да те правя? " Аз усещам как работата започва да мирише на поправка. Чао Мальовица, чао ски. Удрям го на молитва. Един вид, професоре, дайте ми още един шанс. Не може ли някакъв допълнителен въпрос. Професора се колебае. Не знае какво да ме прави. Аз повтарям, потретвам молбата си. Професора накрая въздиша и кимва в съгласие. Избутва нагоре хартиите пред себе си и аз виждам че ми е писал в протокола четворка със стрелкичка нагоре. Тоест като се е чудил какво да ме прави той се е колебаел между четворка и петица / нали влезнах с отличниците / а аз реших че се колебае дали да ме скъса. Като видях четворката и желанието за допълнителни въпроси ми се изпари мигновено. Обяснявам на професора че вече не искам. Това ми е последен изпит, много съм уморен и изобщо какво по дяволите ще я правя тая петица. Сега пък професора е настоятелен. Само един въпрос и четворката ще стане петица. Аз пак обяснявам че съм уморен, и малко си падам кутсузлия. Ще ми се падне нещо дето не го знам и четворката ще вземе да стане тройка, или недай си боже нещо още по-лошо. На края професора мълчаливо ми подписва книжката, а аз нямам сили да стана и да си излезна.

[zeleno]

събира дъжд , значи
мммммммммм , спомени

и - къде са колегите под индигото ....

[milena02]

Аз имам от днес смешна случка. Трябваше да си взема последния изпит за докторантурата - този по чужд език, в моя случай - руски, но въобще не го и мислех. Отивам аз тази сутрин в университета, сядам пред комисията и започваме следното упражнение: аз чета от една руска книга и превеждам всяко изречение на български, такъв е регламента. След всеки мой превод някой от катедрата снизходително възкликва "Браво!". И така половин час. А аз се чувствам като идиот. Накрая някой се сети да ме попита къде съм завършила магистратурата си. И аз честно отговарям: Литературния институт "Максим Горки" в Москва. С това изпитът приключи, защото хората се сконфузиха ужасно.

[calico]

е, Миленски, ми като не вземат пълна справка за кандидатите, така се получава. щяха да си спестят изпита, а и на теб
ма пък какво, поразходи се, почети малко, няма лошо.
пък и личния контакт си е друга работа
Браво на теб

[Гео, граф]

Аз имам от днес смешна случка...

Абе нали не е: Здрасти, Меги! (придружено с веселяшко помахване)

[milena02]

Чакай, Гео, тогава да разкажа и на останалите девойки за "Здрасти, Меги!", че не става ясно какъв дебил съм. Значи, това беше на първите два изпита - писмен и устен по руска литература. Събрали сме се десетина кандидати в една зала, народът притеснен, гризе писалките и тръпне какъв въпрос ще изтегли. Минава асистентът, всеки си тегли въпрос и се залавя да пише. В този момент в залата влиза деканът на факултета - маститата проф. Костова, да си нагледа раята. Работата е там, че за мен тя си е Магдалена - изкукалата цветарка, с която се познаваме от векове. И така, както професорката обгръща със строг, но справедлив академичен поглед аудиторията и паството се смръзва, така аз радостно се обаждам най-отзад: "Здрасти, Меги!" и помахвам веселяшки с ръка. Тя излиза и в същия миг получавам съобщение на телефона: "Ще те убия, Миленски, патко тъпа!" На устния изпит вече си бях взела поука и се обръщах към всички официално и церемониално. После се нагушкахме и не ме наби. Но заради това "Здрасти, Меги!" й се наложи строго да ми смъкне оценката, за да не ни заподозрат в шуробаджанащина, въпреки че изобщо нямаше такъв момент. Честно и почтено си спечелих мястото - общият ми бал беше 5,75 (и то след Мегините санкции), а след мен най-високият беше 4,50. Обаче, си затвърдих убеждението, че аз нищо като нормален човек не мога да свърша, вечно създавам някаква идиотия околовръст...