Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

[мечтица]

Ено време, га бех моме, у дома поне веднъж седмично звънеше един чичак и ми крещеше издевателската: Дърводелнатаааа!... Казвах му възпитано, че е объркал номера и тук е частен дом, ама по едно време ми писна и започнах да му отговарям както ми падне - младежкия театър, зоопарка, румънското посолство, националната телевизия. За последно беше: Майор Иванова, слушам ви... От тогава спря

От 4 дена една жена ми звъни на телефона по няколко пъти на ден и търси Петра.
Кротко ей обяснявам че тука няма такава и има сбъркана някаква цифричка.
Ами вече стана досадно и ми писна,да взема и аз да ей кажа Майор Иванова, слушам ви...

[scleri]

Звъни ми телефона. Нежен женски глас / вероятно на блондинка / търси Димо. Културно обяснявам че явно има грешка защото на този номер няма Димо.
След две минути получавам ЕМС - " Димо, дал си ми грешен номер. "

[Alien]

По празниците бях с роднини. Братовчедка ми беше довела двете си щерки (3 и 8г). В един момент двете пощтръкляха и почнаха да се катерят по мене. Майка им се скара и им каза да ме оставят на мира. На двете, разбира се, не им хареса и поискаха обяснения "защо". Следва диалог:
- Защото вучо Ви е по-голям и трябва да го уважавате!
- Ама защо!?
- Защото е по-стар от Google и Internet...
Kак ме изгледаха двете... Още се чуствам динозавър, нищо че ARPAnet e въведена в експлоатация преди мене.

[Мария Николова]

Трябваше ми да сменя канала на телевизията е станах пишман. За втори път от 10 години! Излезе ми не знам как Радио и както и да опитвах да се върна обратно - все радио, та радио. Истински кошмар!
Звъня на доставчика и естествено никой не отговаря в събота надвечер. Звъня на съседката, идва, но... Радецки го няма с гръм. Включва, изключва, натиска бутоните на дистанционното наред 20 минути - все радио! Забила съм поглед в пръстите й да гледам кое ще е натиснала, когато излезе от радиото. И да си напиша ХН за друг път.
Обаче, нито Ани разбра, нито аз разбрах как внезапно излезе списъка с телевизионните програми.
Топлата вода тъй си остана неоткрита...

[milena02]

Мерка, ти отчаяно се нуждаеш от многофункционален домашен техник. Ако не беше пословичната ти вярност към граф Рафи, направо щях да те посъветвам да правиш като мен - щом видиш спец по нещо, омъжвай се за него! Като бях мома още, постоянно имах проблеми с компютъра, а около мен - поети, художници, музиканти, с една дума още по-зле и от мен с техниките. Веднъж извиках по спешност мъжа на една приятелка - програмист, че пак го бях закъсала: каквото й да му правя на пустия компютър, както и да му натискам копчетата, не ще и не ще да работи, пълен мрак. Дойде човекът и щом влезе, първо погледна компютъра, после погледна мен и без дума да каже се наведе, взе кабела на проклетото нещо и го включи в контакта, а после - също без дума да каже - си отиде. После приятелката ми вика: "С какво си го черпила моя никаквец, че като се прибра, от вратата вика: "Имам нова мечта: всичките ми клиентки да са като Милена!" Така че след поредица подобни изпълнения само като чух, че оня тип, дето кръжи около мене, работи като компютърджия, мигом му дадох достъп до хардуера и софтуера си и цели 15 години нямах грижи с лаптопи, телефони, програмирани печки и прочее.
После обаче пак останах на суха и това беше мъчителен период. В това преломно лято брах ядове с нов телевизор и дивиди. Нито телевизора мога да подкарам, нито да набучкам в него кабелите на дивидито, нито нищо - кашони и упътвания навсякъде, рев, сополи, нервни кризи и т.н. Абе пълна безпомощност. И една събота се обажда мой приятел: "На село ли си - казва - че не ми се седи в града, та да пием по кафе в твойта градина?" И аз се зарадвах, зарязах телевизора и си посрещнах госта. Смях и мохабет до вечерта, кафета, череши, майтапи, кеф. Изпратих си госта и се върнах да чопля телевизора... И в този миг осъзнавам, че току-що съм махала за довиждане след колата на СОБСТВЕНИКА на най-голямата верига сервизи за електроника в България. Т.е. за инженер Веско да ми закачи дивидито за телевизора е нещо като за нас с вас да полеем една саксия. Даже ме беше срам да му се обадя да дойде пак. Мисля, че извади късмет момчето, защото беше прясно разведено и можеше да си го отнесе, а така късата клечка изтегли Лалето, който се навърташе наоколо вече няколко месеца и реших да го пробвам с телевизора. И ти да видиш: сглоби го на магия! Бре! Я, мой човек, тая кафемашина виж, я, ако обичаш, тука контактчето нещо, я - бойлерчето, еее печката вече не можеш да оправиш.... можеш ли?... не вярвам!... И докато се усети завалията, му бяха зачислени и косачката, и лейката, и мотиката, и пазарската торба, и задължението да ми бере горски цветя и да ми прави комплименти. Днес, ако го бяхте видели с каква гордост носеше на излизане от магазина тенджерата, тигана и тавата на KItchenAid, за които го изнудих, докато другите жени ръгаха многозначително мъжете си в ребрата, щяхте да се разплачете от умиление.

[Мария Николова]

Хубава идея, но за дами на попрището жизнено в средата.

[Мария Николова]

И дяволът не може да ти направи това, което сам си направиш.
Винаги зареждам бабешкия си телефон на един и същ контакт. Но снощи го включих в разклонителя за компютъра на земята и вкарах телефона с едно чекмедже, което оставих леко отворено. След час Ани ми звъни - ясно, готова е да тръгваме.
Не знам как хванах телефона, но в следващия миг изхвърча от ръката ми и го видях на пода разпръснат на парчета на повече от половин метър. Погледнах, погледнах и реших, че няма да падне от пода по-дълбоко и тръгнах без телефон.
Днес събрах чарковете, но няма никой в къщи.
Отидох в магазина на едно младо момче за модерни телефони. Ако се наложи, ща не ща, да си купя модерен телефон.
Оказа се, че има даже и бабешка Нокиа! Можех да избирам даже между два варианта. В това време момчето разглеждаше издъхналия ми телефон, без да го разглобява и изведнъж каза:
- Готово!
Рестартирал го. Даже да знаех, че трябва да се рестартира, нямаше да зная как точно да го направя.
Бях си купила един пакет мъфинки и ги подарих на момчето от благодарност. Никакъв отказ!
Спасих се от още 300 грама на кантара!

[pepelqshka71]

А аз чакам момчето от еконт да те намери на адреса . Нищо - и утре е ден!
Но ако и утре не те потърси, ще ти пратя товарителницата.

[Мария Николова]

Вили, утре ще звънна на моето момче от Еконт и ще кажа, че телефона ми вече работи. Ще попитам да ида ли да си взема пратката, или да чакам куриера.
Споко, ще се разберем!

[ljuboznatelna]

Покрай истерията с княгинята , блъснала хотелската бариера на заден, веднага ми идват наум моите шофьорски изпълнения , пред които Калина направо бледнее. При това в абсолютно трезво състояние!

Първото беше като съвсем неопитен шофьор, с мъж навигатор до мен. Нали знаете, че в тези случаи навигаторите по-скоро пречат..
Ами прибираме се ние от сегашния ни двор в апартамента, и аз карам. И никога досега не съм паркирала. Обаче пред блока - рай! Спрени две коли, едната другата ни наша, и друга - на голямо разстояние. И аз, като истинска жена, меря на око средата и се запътвам за там с думите - ей сега ще видиш как ще паркирам! При което моя мъж изпада в ужас, и започва да крещи - до нашата бе, до нашата! Аз много се ошашавих, рязко завъртях волата, защото бях на път да пропусна, и от зор вместо спирачка натиснах газ. От което се чу Тряс! Не можах да я блъсна както трябва, обаче добре я осурках. Даже и двете. Ситуацията беше комична, и след секунди мълчание се разхилихме, то си е майсторлък да блъснеш и двете си коли едновременно.

________________________________________

Друго изпълнение - и аз като Калина давам на заден, но трябва и да завия, обаче още не мога изобщо да преценям траекторията, и на голям празен път, осурках ръба на оградата на съседа. Пояснявам, че тротоар няма, всичко е черен път.

___________________________________________

Другото ми "задно" изпълнение - свикнах вече да паркирам на големия черен път, и като излизам, без да местя волана просто давах заден. Да, ама един наш приятел спрял уж от отсрещната страна, ама доста към средата я дал. И аз давам назад и Тряс! Сгънах му вратата.

_____________________________________________

Следващото беше "на преден" Пътят се разделя от един голям остров, и отпред знак. Обаче логиката е да си продължиш по траекторията, ама тя там вече става в насрещното. И аз се усетих много късно, и рязко реших да завия, обаче с тази скорост подкачих и знака. А той kd едно малко бетонно блокче, и направо излезе. А аз лего изкривих бронята. Да, ама остави това, ами и ни напред, ни назад. Дотърчаха едни младежи, дай напред, дай назад, отървах се от знака А отсреща спирка, и всички гледат сеира. Сраммм... Добре, че не съм княгиня, даже колата ми е стара и малка, та никой не викна полиция.

__________________________________________________

И последното (дай Боже!) беше от място. ПолиБургас ми беше на гости, и не зная по какъв повод ѝ показвах колата (тази дето обърна знака). И отворих вратата, и както съм отвън, завъртях ключа. Обаче не съм я освободила от скорост, и тя тръгна назад. Лошото е, че вратата закачи нещо от оградата, и се изкриви наобратно. ММ я поизчука, намести, но и досега не се затваря както трябва.