Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

[libra]

Ох,много ме разсмяхте,без последната случка,разбира се-на нея ми стана тъжно!
И аз имам срамни случки,но ще ви ги разказвам на уше.

[katina]

Ох, и аз да ви кажа, че то моя случай е много пресен - от преди два дни.
Пазаря си аз в магазина прах, веро и др. неща, сметката ми беше 22 лв, вадя и оставям на масата според мене 30лв и се сещам, че трябва да си взема и калгон. Прибавя ми го магазинерката, а аз отивам да си го взема, връщам се, вземам си рестото от 1лв и нещо и си тръгвам, без да погледна в портомонето. Отивам в другия магазин и като отворих да плащам изтръпнах - вместо 20 и 10 съм дала 20 и 50. Върнах се да ги търся, ама кьорав карти не играе. Такова чудо досега не ми се беше случвало.

Златке, това говори много лошо за касиерката, ако ти не си обърнала внимание, тя да не е сляпа, та ти връща лев и нещо от 70лв., а сметката ти е около 30лв.

[РОУЗ]

Всички цифри са условни, че много не помня как беше точно откъм цифри, но случката е следната:

Преди години на една бензиностанция, на път за София, за пръв път сама ще сипвам бензин, тогава май сменяха парите или нещо от сорта, на всички колонки отпред на прозорчетата лепенки да умножиш по 10, сипва ми момчето бензин в ладичката, примерно 39 литра, аз умножавам по 10, закръглям нагоре, "мерси", махвам с ръка, не искам дребните за ресто, нали съм широкоскроена душа, а и съм много важна, самостоятелен шофьор вече, пъхам се в колата и отпрашвам.
Пристигам и горда от себе си казвам на ММ : "Днес сипах бензин за 400 лева", той ме гледа, мига и пак с една от онези въздишки, дето въздиша когато сгафя,пита: "Оххх, и къде го сипа?" . Щото резервоарът на ладичката събирал макс 300 лева, и трябвало да умножиш не литрите по 10, а парите.
Момчето нямаше никаква вина, нито време за реакзция, аз минах просто като един щастлив вихър през бензиностанцията.


И съвсем прясно, прясно, от миналата седмица:

Много мразя да ми се мотат полупразни шишенца от минерална вода, виждам едно на плота, глътвам двете глътки и , нещо ми се пени в устата и един такъв странен вкус, плюя в мивката, ама то свършено, глътнах ги, крещя и по двамата: "какво сте сипали тук!?!", те трескаво се оглеждат, докато детето накрая се сеща и проговаря: "Мамо, защо ми изпи капките за нос?"
Отдъхнах си, да ви кажа, защото какво ли не ми мина през главата, той беше на УНГ, докторът му направил капки, сипал ги в шишето, казал му да каже на майка си да ги надпише, твърди, че ми е казал, но нали е син на майка си, а и аз нямам спомени да ми е казвал нищо такова...
Звъннах на доктора, успокои ме, че няма да се отровя, но цяла нощ пих вода, верно изсушават лигавицата.

Но пък сега като зввънна на доктора е достатъчно само да кажа, че съм майката, дето изпи капките за нос, и веднага ще се сеща за кой става въпрос.

[elmaz]

Ей, подмокрих се от смях, ако щете вярвайте

Отивам да се преобуя

[Фъстък]

Много се посмях, ама с това последното за капките за нос, направо се търкалях.

[scleri]

Действието се развива преди много, много години. Някъде през средата на осемдесетте. Прибираме се от командировка в Капитан Андреево. Спираме да хапнем на " Извора на Белоногата " преди Харманли. Е хапнахме. Колегата реши да влезе в някакво магазинче, не помня вече за какво, а аз отивам да го чакам в колата. Бяхме с една бяла Лада. Отключвам. Сядам в колата. Свири приятна музика. След малко пристига и колегата. Аз паля колата и тръгвам. Минавам през целия паркинг, а той е паркинг за тирове и хич не е малък, и вече чакам да се включа на главния път когато и двамата изкрещяваме в един глас - Абе каква е тая музика. Нашата кола няма касетофон. Обръщаме се назад. Нашата ладичка стои пред ресторанта, а ние сме се натоварили в нечия чужда кола. Най - интересното е че ключовете съвпаднаха и аз без проблем отворих чуждата кола, а интериора вътре е бил толкова еднообразен че никой от нас не се усети. Ако радиото в колата не беше оставено включено нищо чудно и да се бяхме прибрали с чуждата кола чак до Хасково.

[serena]

Отварям прозореца и последното пиле ме шляпа с криле и се захваща за волана.Като орел се клатеше...

Ноел ей тука направо стигнах до истеричен смях през сълзи, чак котките се стреснаха

[denitsavm]

Действието се развива преди много, много години. Някъде през средата на осемдесетте. Прибираме се от командировка в Капитан Андреево. Спираме да хапнем на " Извора на Белоногата " преди Харманли. Е хапнахме. Колегата реши да влезе в някакво магазинче, не помня вече за какво, а аз отивам да го чакам в колата. Бяхме с една бяла Лада. Отключвам. Сядам в колата. Свири приятна музика. След малко пристига и колегата. Аз паля колата и тръгвам. Минавам през целия паркинг, а той е паркинг за тирове и хич не е малък, и вече чакам да се включа на главния път когато и двамата изкрещяваме в един глас - Абе каква е тая музика. Нашата кола няма касетофон. Обръщаме се назад. Нашата ладичка стои пред ресторанта, а ние сме се натоварили в нечия чужда кола. Най - интересното е че ключовете съвпаднаха и аз без проблем отворих чуждата кола, а интериора вътре е бил толкова еднообразен че никой от нас не се усети. Ако радиото в колата не беше оставено включено нищо чудно и да се бяхме прибрали с чуждата кола чак до Хасково.

Склери, направо си представям как пък другите собственици щяха да псуват, че някой им е гепил касетофона

[dal]

И ние имаме случки с жигула
Бяхме студенти и работехме на пазара в Студентски град пред зала Христо Ботев
Много коли наспрени по обед , в няколко редици една зад друга и паркинга запушен
Нашата жигула запушила предна жигула , жега е лято е , вратите с отворени прозорци , жигулите бежови
Застава моя мъж до чуждата жигула която е запушена от нашата спряна зад нея , и започва да вика по останалите търговци - Пешо Гошо , на кого е тази жигула там бе / не мога да излеза ! и сочи нашата кола , и продължава разпалено да ръкомаха за педерасите дето хем не можели да карат хем да спират , като през цялото време хората умират от смях , защото той сочи нашата кола като нарушител и се гласи да подкара чуждата дето е блокирана !

Накрая един не издържа и вика - Не те знам оти се косиш , ами ми се чини че ако я пробваш задната кОла да я подкараш - ке ти лепне !
И той се усети чак тогава че ругае него си

С тази същата жигула емигрираме в пловдив , и пак на пазарите работим , аз бременна ама много ,
ММ не помни номера на телефони коли , нищо че умножава и дели наум огромни числа- просто е небрежен и разсеян.

Сутринта тръгва за стока с буса , връща се в къщи в Тракия и вика- Колата я няма ! Коя кола? Ми жигулата ,
а тя стоеше даже не се затваряха вратите хубаво , никога не се заключваше ,вечер се прибираха стоките от пазарите пред склада в центъра , заключват склада оставят я отпред
То в една малка уличка Капитан Райчо май се казваше - срещу Тримонциум.
- И жена , кой ни е телефонния номер и номера на колата?! Щотооо..полицията ме гледаха странно че не ги помня и съм с патрулката долу
Отишъл в РПУ и им рекъл- откраднаха ми колата ! Дайте номер? Не го знам ! Къде са документите? Ми в колата. Дайте и домашния телефон ?
Не го помня! Момче , ти се бъзикаш с нас ?! Ми не , отивам да питам жената и ще дойда да ви ги кажа - и те го докарали

Казвам им аз , те викат- кажи къде е склада , да видим следи едно друго разбито ?!
Отиват , обаче жигулата отвън спряна ! Полицаите - абе това не е ли колата? Ми тя е ??!!!
Бе ти ташаци ли си правиш с нас?! и
ХОП:
На таблото бележка :
" Шефе , днес влизам в затвора . Имам любовница в Асеновград и колата ми трябваше да скокна до нея- не се сърди. Парите от снощните обороти дадох на бармана в кръчмата отсреща , ще ти ги предадат - без 20 лева за бензин и цигари - След една година ще се видим. Ваш: Динко

Колко смях са се смяли тия полицаи , думи нямам . Отишли да питат бармана оставил ли е въпросния Динко оборотите от снощи , ами парите там !
мм не си пада да е обект на веселби принципно ,
но тогава беше уникален случай и много сме се смели

[Силвия]

И моята случка е от преди много години - тръгвам за работа, ОТКЛЮЧВАМ си колата и сядам вътре. Нещо ми се струва неестествено, но в първия момент не мога да схвана какво е. После установявам, че волана го няма Малкото прозорче отворено, колата отключена, след това обратно заключена и прозорчето плътно притворено