Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

[Дим]

Мери така ме разсмя
Сетих се за една случка от преди мноооого години.Поръчах на ММ да купи разсад за салати от пазара/бяхме начинаещи градинари/.Той купуваше винаги по много - да имало.Насадихме го и зачакахме.Да ама тези салатки нещо не се завиваха и тъй като ходехме само почивните дни мина бая време.Накрая като цъфна един невен цялата градина завзе ,защото откъде ъкъл да го изрежа овреме преди да пусне семена.
От тогава не мога да гледам невен /и на снимка даже/.Ти поне си хапнала мръвки

[Мария Николова]

Е, те и невенът и тученицата са много полезни, Диме.
Коледното прасе беше семеен празник, докато деца да се оженят всяко на страни. Има само с възможностите на човека, който ще коли прасето, да се съобразяваш. Едно неизвестно. А с времето трябваше да определяме датата и според възможностите на децата на една дата да дойдат. Три неизвестни!
Още преди да забранят прасетата и кокошките в града, се отказах повече да гледам прасета.
Кой когато и да дойде, вземаме от халите половин прасе и цър-мър започва на мига.

[Мария Николова]

Така се заплеснах снощи около саденето на хемерокалисите, че днес в късния предиобед тръгнах да си събирам в торбичката цигаритге и бабешкия телефон ... няма го никъде! Тръгнах без него да поливам в очакване на обещания ми проливен дъжд.
И го намерих разплакан в левия край на хемерокалисовата полянка, където нощува и болен от пневмония.
Идеята да е там е да не го напръскам с пръст. Но и далеч от очите ми...
Нещастният втори път нощува из двора под небето. Първият път нямаше дъжд.

Избърсах му сълзите, изтръсках всичката вода, която можеше да се изтръска, подсуших го с домакинска хартия (задължителна за "работната ми" найлонова торбичка) и няколко часа чаках да оживее.
Накрая реших, че там където пише "Ремонт на gsm", трябва да имат някаква малка духалка, с която да го подсушат. Нямали и "мокри телефони не пращали в Хасково".
На връщане купих кило ориз - като не готвя, нямам.
Толкова пъти в разни филми с ориз са подсушавали телефони. Номерът сигурно работи.
Избрах тясна висока чаша и 30 минути оризът си върши работата. Ще сменям ориза на 1 час.
Не, няма да купя смартфон, стига ми моя бабафон само за говор и sms. Когато са 3 в 1, все някое от другите две ще куца.

[Мария Николова]

Току що се върнах от Ст.Загора.
С чисто нов бабафон Nokia 130!
Включен е да се зарежда.
Разбира се на отиване изобщо не ми мина през ум, че нещо от скапания стар телефон ще е нужно за оживяването на новия.
Трябвало симкартата от стария да се сложи в новия.
Преди да стигна до тук, минах през няколкото тукашни "телефонни" магазина. До един в събота и неделя не работят!!!
Проверих в магазина за приемане на повредени телефони и помолих девойката да ме изчака, за да донеса стария и да ми направи голяма услуга, като прехвърли симкартата. Вече е сменена.
Сега отивам да изхвърля вече ненужния ориз (да не завъди гъгрици при мен ) и да огледам в магазина с какъв блясък в очите да ознаменувам довечера успешното ми повторно ... измислих нова думичка - джиесемизиране.

Естествено, от сега нататък ще треперя над него като... над зъбите си!

[scleri]

Мерко, грешката ти е че си сложила телефона в ориза точно в събота. Знаеш ли защо повреден телефон се слага в ориз?
Защото ориза привлича китайци,а те като дойдат между другото ще ти ремонтират и телефона. Само че в събота дори китайците почиват. За това телефона ти е останал непоправен.
Честито нова машинарийка. Със здраве да си я ползваш, и само хубави вести по нея да чуваш.
Има на тоя свят една американска корпорация - Катърпилър / нашенци и викат Катер Пилар / Вероятно си чувала за нея защото тя произвежда всякаква строителна, селскостопанска и друга специализирана техника. Освен това правят много хубави работни облекла, и обувки за хората които работят с тази техника. От известно време освен дрехи и обувки взеха да правят и мобилни телефони. Много добри, водо, ударо, и прахо устойчиви. Точно като за разсеяни цветарки които си забравят телефоните на къра. Можеш да си го подритваш цял ден телефона докато копаш дупки по двора. Можеш и в лейката да го изпуснеш. След това само го забърсваш с ръкава и е готов за употреба. Малко са по-големи и груби от нормалните телефони, но и в това има известен чар. Един такъв е трябвало да си вземеш за когато си по двора.

[Мария Николова]

Знаех си аз, scleri, знаех си, че нещо или някой в ориза ми досъсипа телефона!
Ама кой да свърже гадните китайци (в детската градина Ники ІІ казваше китаЙц ) с любимата им манджа и да се сети, че те са злосторниците!!!
Да се оплача от новия телефон - сух и здрав е!!! - но са ме преметнали.
Продали са ми Нокия с фото и с МP3
Пак проклетото 3 в 1, от което бягам.
Тъй ще си останат не ползване излишните 2 в 1.

И не, Катърпилър не ме знаят, но и аз не ги зная.
Поздравявам ги, че са създали Мериустойчив, пардон, дуракоустойчив телефон.
Но, за да го намеря, може да се наложи в някоя друга столица да ходя, че я го има в България, я не.

[Мария Николова]

Накрая, като търсех батерийки за дистанционното, което сменя каналите, неочаквано намерих един телефон втора употреба. Може би е първото подобрение на бабешкия телефон, и почти без пари. Девойката с 3 см. маникюр ми подбра всякакви улесняващи ме опции, намери ми мелодията на стария; фон, на който да изпъкват буквичките, Ще се разбираме с него.

[Мария Николова]

Преди месец си замина релето на бойлера. Приятел на Ники ІІ - Бойко - го замени с ново реле. И от 3 дена новото реле също си замина.
Сега купих нов бойлер и чакам да го докарат. По-малък, за да не топли много вода, да остава неупотребена.
Бочето не може да дойде... Остава най-трудното - да намеря майстор да свали стария, да го отнесе до контейнера на тротоара и да монтира новия бойлер.
Ако днес стане, ще е голям късмет.
Или ще чакам - когато Бочето може - тогава...

[Мария Николова]

Готово! Бойлерът вече работи!!!
Проблем ми беше стария бойлер, но Бочето го взе - да има резервен бойлер.
Не можах да го накарам да вземе парички поне за едно кафе, но пратих неотворена кутия бонбони Lindor да се почерпят в къщи.

[Гео, граф]

Ено време, га бех моме, у дома поне веднъж седмично звънеше един чичак и ми крещеше издевателската: Дърводелнатаааа!... Казвах му възпитано, че е объркал номера и тук е частен дом, ама по едно време ми писна и започнах да му отговарям както ми падне - младежкия театър, зоопарка, румънското посолство, националната телевизия. За последно беше: Майор Иванова, слушам ви... От тогава спря