Къщурки :)

[dal]

хора ...аз съм в края на града , от мен нататък са каньон с гори ,уж го водят парк има заведения ама и пияни , и затвора е нагоре , отпред е уж градски транспорт обръщало , ама всъщност там въртят и пилят гуми олигофрените нощем и наркомани , нагоре са изоставени корпуси и празни разнебитени сгради , и оградата ми е над три метра , и сот има съседната сграда в двора , и куче има / Ронко-пазач/ и бронировка на прозорците още от строителството включително и на удари с брадва - и като остана сама понякога нощем , спя със заредено оръжие , нищо че насреща е кауфланд ! И не е пущинак ! И хич не съм от страхливите ;
При мен влизаха крадци преди две години , та освен липсата на някои удобства си трябва сериозна логистика за сигурност , за защита .
Има едни издания , за оцеляването , там има невероятни практически съвети , не че нещо ама като си ги четеш и ти се поти врата.

Даже малко се чудя как такива блудкави картички за напомпани мечтатели дихатели може да предизвикат реален копнеж за отшелничество?
Човешкото добиче еле па днешното изобщо не е подготвено за заклещване в природата за период повече от 2 до 24 часа.
Ние се давим в селата , Горим си по къщите , мръзнем , гладуваме ,бе оставете тази работа....
Справка - вчера дето ги сваляха от Беклемето , например.

[лалесъм]

На вилата преди години имахме съседка - сама жена със син тийн си живееха целогодишно. Всяка сутрин до София и обратно през гората, през зимата - по тъмно. Съзнателно беше направила този избор. И все казваше - в гората е по-безопасно, отколкото в града

[kannamy]

Абе днес цъкам по форума и я каква тема.Оооо да относно как се седи в къща с горе долу голям двор и ню ню хора наоколо - с кучета и пушкало.Те така съм аз през зимата ,щото виладжиите ги няма.И като стане джум джам нещо по двора и аз тръгвам,размахвам пушкалото видимо и си дърдоркам сама - да става шумотевица.Абе не е за хора със слаби сърца.

[ivanina]

Иванинка,защо така рязко
Ако темата беше озаглавена"Живот в къщурки"вероятно нямаше да качваме снимки.
Пък и да има много в нета,защо да не сложим и тук .Те са като картички красиви.

Ноелче ..., съжалявам мила - не исках да прозвуча така ! - Прости ми!
Снимките са фантастични(като в приказките) - и понеже в темата се появиха доста , много ми се прииска и да пообсъдим някои неща свързани с тях ,защото много хора струва ми се че имаше какво да кажат! - и това е прекрасно! Да доловиш и вкараш Живият Живот в тия къщурки и да опиташ да се впишеш в Него! Такъв е и моят начин на живот - при положение Че имам Избор (да се слея с Градската ни Шумотевица).В жилищната ни кооперация си имам съседи които също всяко лято ,като прелетните птички отлитат на около 30км. от града и както случая с нашата Сирена пътуват всеки божи ден до града на работа, и това не ги отегчава- казват ми че се чувстват много добре сред Природата ,и аз напълно ги разбирам!
Не така обаче стоят нещата със съседката ми от "зеленият " квартал тук на вилата - тя пък изпада в депресия когато остане да гледа внучката си през лятната ваканция и в него момент не ходи на работа. Ми направо и изпушва Бушона...и аз само се смея с нея и я питам как може да и е толкова Зле ,след като на Мене ми е тъй Добре ?!?!?
Наистина в тия самотни къщички можем да живеем само ако сме по двойки ...леко тъжно става , но изгуби ли се едната птичка от гнездото - полетът ни Обезателно ще се отправи към града! ...но я да ви изпея една песничка н да ви припомня кой НЯКОГА ни е довел във тая пустош , далече от СВЕТА!

[video][/video]

[scleri]

Малко се отклоняваме от основния въпрос на темата. Съгласен съм че има квартали и обезлюдени селца / включая и вилни зони / през които и по светло си е риск да минеш сам. Този проблем, може да се сто процента сигурни, липсва в обезлюдените махали из Родопите до които се стига след час два ходене по кози пътеки през планината. Там наркоман или циганин излязъл нощно време на работа няма да срещнеш. Точно в тези махали обаче могат да се открият и къщички и пейзажи дето те хващат за гърлото, и половин час не можеш да проговориш като ги видиш за първи път. Подчертавам за първи път. Не вярвам нито един от старците които ги обитават все още да е останал там заради прекрасната гледка която се открива от верандата му сутрин по ранина. Повечето от тях са пробвали да живеят при децата от града ама не става. Техният живот е горе в планината. А нашия за съжаление е в урбанизираните, пълни с удобства и опасности съвременни джунгли. Планинар съм по душа както вече не веднъж съм имал възможност да спомена. За първи път се качих на Вихрен на дванайсет години. От онази далечна година обаче помня като най силен момент не качването на Вихрен / не ми беше първия изкачен връх /, а излизането на Тодорината порта и гледката който се открива от това място. След това съм минавал през тази порта десетки, да не кажа стотици пъти. Е вярно красиво е, обаче оная първата емоция вече я виждам само в хората около мен които за първи път се оказват на това място. Има и ах, има и ох, а аз гледам от страни и лекичко им завиждам. Та мисълта ми е че нищо не е така както изглежда от пръв поглед. Все пак щом тези къщички съществуват значи има и хора които живеят в тях. Както е казал шопа по един друг повод - " Шарен свят. Хора всякакви. " Това обаче са хора от друга порода. Като изключа хората родени и израснали на такова място / като съпругата на колегата на Трола, и нашите баби по селата / за да се самозаточи на такова място , подчертавам за постоянно, на човек трябва да му има нещо. Това противоречи на социалната същност на човека която му е присъща по природа. Човек може да отиде на такова място. Да му се порадва. Да си почине и релаксира така както в нито един, пък бил той и най модерния, СПА хотел не може, и след това да се върне в обичайния си живот. Когато почуства нужда отново може да се върне на това или друго подобно място и да зареди батериите. За постоянно обаче не е за мен.

[Мария Николова]

Трябва да ме набият и тъй да ме заточат в такава идилия. И да ме вържат със синджири.

[ivanina]

Трябва да ме набият и тъй да ме заточат в такава идилия. И да ме вържат със синджири.

...Мерка ,сега тъй казваш , но преди 40 години не мислеше същото... ...аз малко поизкилиферчих ТЕМАТА ,ама хайде - простено да ми е!

[Мария Николова]

Трябва да ме набият и тъй да ме заточат в такава идилия. И да ме вържат със синджири.

...Мерка ,сега тъй казваш , но преди 40 години не мислеше същото... ...аз малко поизкилиферчих ТЕМАТА ,ама хайде - простено да ми е!

Грешиш, Иванинка - никога! - ни преди 40, ни преди 50, ни сега, никога не съм мечтала за тишина и усамотение. Не понасям: 1. неподвижен въздух, 2. вода като огледало и 3. безлюдие. На Софията най й обичам да се блъскам в блъсканицата й. Като влизам в къщи първо включвам ТВ да прогоня тишината и после светлината.

[Titi]

Красиви са,да, но аз не искам да живея в тях,може би Нова Година да посрещнем там с приятели ще е супер,но не не повече. Обичам града- с целия му пълнеж, обичам хора - всички сме с недостатьци, обичам общуване - май повече но живо,но и в нета също. Обичам и природа-животинки,цветя,гледки ,аромати,звуци... Обичам вилата ни Но не издържам там повече от седмица само на "здравей-здрасти" с 3-4 съседи.

Eй това са и моите мисли, изказани от Велева.

[kesten]

нали знаете. Внимавай какво си пожелаваш?

Няма да се връщам на начина на живот в такива къщички - горепишещите доста вярно са го описали според мен.

Ще дам примери:

- В Родопите има невероятни красиви запустели романтични къщи. В някой от тях все още живеят хора. Спомням си един колега- директора на едно ловно стопанство от района ми обясняваше че като разреши на ловния да дойде с жената да се изкъпят в ловната хижа, било като за мен екскурзия в Париж. В тези прекрасни къщи ток няма. Нали някой не си прави подобни илюзии. Вода също няма. Ходи се с магарето за вода, щот там и път нормален няма.

- Родителите ми имат виличка на брега на язовир, имат и вила от селски тип- ама баш в центъра на оживено село. Когато ходим на вилата на язовира- си носим вода за пиене, продукти, чаршафи и всичко останало. Хляб да ти потрябва- скачаш в колата. Зимата рядко ходим очевидно защо... прибавя се и снега ... гъзо ти измръзва докато ходиш до нужника и т.н.

Преди десетина години баща ми получи инсулт. Беше в селската къща. Някак разбрал човека че нещо се случва и излязал пред къщата. Съседи ни се обадиха веднага. След час вече бяхме при него и след два часа човека беше приет в болница в София. Съседите го спасиха.

Когато аз реших че искам да си имам своя романтична къща, познайте какво избрах. Село разбира се, същото село в което радителите ми вече си бяха купили къща преди двайсет години. Потърсих и си купих част от двор в която построих своята мечтана къща. Търсих близо до центъра. Там кражби по-малко, съседи повече, магазини, аптека /чак лекар няма/.

А щях да забравя, за моите родители селският период свърши и сега са тук в града. Тук са лекарите и т.н. Трудно ги караме да отидат за няколко дена на село, а за вилата не си и помисляме. Те хората просто не биха оцеляли там и два дена.

а иначе показаните къщички са прекрасни!