Тръстикови бегонии
Публикувано на: Окт 14, '14, 19:32
Тръстиковите бегонии са много популярна група, в която освен видове попадат и много хибриди. Различават се от другите групи по стъблата, които първоначално са неразклонени и приличат на бамбукови/тръстикови, особено като им опадат листата. Повечето цъфтят без специални грижи и имат многобройни цветчета, а много са дори вечно цъфтящи. Освен това голяма част от тях имат и аромат, който се излъчва от женските цветове и е най-силен в сутрешните часове.
Тук основните типове са 3, според формата на листата, като те могат да се разбият на безброй още.
фиг.1: Бамбукоподобните стъбла на Begonia undulata, която със своите чисто зелени листа с вълнист ръб попада при обикновените тръстикови.
Суперба:
Това са тръстиковите бегонии, които имат в родословието си B. aconitifolia, B. sceptrum или B. leathermanaie (бившата B. plantanifolia) и притежават дълбоко врязани листа. Повечето от тях имат сребристи петна по листата, като някои са изцяло сребърни. Почти всички са високи, бурно-развиващи се растения, но търпят подрязване до желаните размери.
Примери: B. 'Irene Nuss' и B. 'Sophie Cecile'
Обикновени:
Тук попадат бегониите с целокрайни, съвсем леко врязани, с вълнист ръб или назъбени листа, което включва и тези, които имат в родословието си суперба родители, но нямат нужните хатактеристики за да се класифицират при тях. Голямо разнообразие от размери и форми и окраска както на цветовете така и на листата. Повечето са обилно цъфтящи през топлите месеци или вечноцъфтящи.
фиг.2: Begonia 'Orange Rubra', сорт заслужил си престижната награда на Кралското градинарско дружество - Award of Garden Merit. Един от нейните родители, а както и на всички други оранжево цъфтящи тръстикови бегонии е Begonia dichroa.
Междугрупови хибриди:
Тръстиковите бегонии с необичайна окраска или текстура се обединяват в тази група. Почти всички са хибриди между тръстикови и бегонии от други групи като храстовидни и рекс. Всички имат тънки, обикновено покрити с редки власинки листа, като повечето са и изключително колоритни.
Примери: B.'Arthur Mallet', B.'Don Miller' и B.'Aya'
Почви и посуда:
Тръстиковите бегонии са едни от най-лесните за отглеждане и за това дори и баба ти ги има. Могат да растат във всякакви саксии и субстрати като е хубаво да са добре дренирани за да се избягва застояването на излишна вода, което важи за всички бегонии.
Когато се пресаждат стъблата трябва да се слагат колкото се може по-надълбоко в новите саксии, дори и заради това да трябва да се изрежат повечето корени. Идеята е да се заровят колкото се може повече пъпки, които да прорастнат в нови стъбла и да се образуват повече и пресни корени от заровените части.
Подрязване:
Може да се извършва целогодишно, като най-добре това да става пролетта. На неподрязаните стъбла по някое време им окапват долните листа, което ги прави голи пръчки и освен ако това не е желания бамбуков ефект е хубаво да се прекършват върховете на желаната височина за да се стимулира разклоняването. Повечето сортове трябва да се орязват безмилостно за да се предизвика нов прираст на стъбла.
Поливане и подхранване:
Тръстиките не обичат да бъдат преовлажнени, въпреки че тази група е една от най-толератните в това отношение. Ако това се случи ще си хвърлят най-долните листа. Трябва да се поливат щом горната повърхност поне на 1-2 см надолу е изсъхнала. Избягвайте попадането на вода върху листата когато те са на директно слънце или времето е горещо тъй като може да изгорят. Има някои сортове които са предразположени към покафеняване на листните върхове, като този проблем може да се ограничи ако не се мокрят листата.
Биха се зарадвали на ¼ разреден тор ежеседмично през сезоните на активен растеж.
Светлина и топлина:
Най-добре се развиват когато им се предостави добра осветеност през цялата година. Предпочитат прошарена сянка целодневно, но се развиват добре и на сутрешно или следобедно слънце, като при последното трябва да се следи да не е много силно за да не изгорят.
Не са зимоустойчиви и са чувствителни на резки температурни промени, като си хвърлят листата в отговор. Бързо се възстановяват при нормализиране на условията.
Вредители:
Най-честите неприятели са памуклийките и листните въшки. Премахването на сухите прилистници би ограничило скривалищата на памуклийките. Годишното подрязване също намалява драстично буболечките.
Тръстиковите бегонии могат да бъдат нападнати и от коренови въшки. Тъй като насекомите умъртвяват корените симптномите приличат на тези на преполиване.
Листните въшки трябва да се търсят по долната страна на младите листа. Симптомите са петнисти деформирани листа.
Много от бегониите в тази група са чувствителни към гъбични инфекции. Брашнестата мана засяга суперба най-малко, а междугруповите хибриди най-много. Ботритиса се появява при комбинацията от влага и ниски температури.
фиг.3: Листо на междугруповия хибрид B. 'Arthur Mallet', засегнато от ботритис.
Размножаване:
Почти всички се размножават само чрез стъблени резници, освен видовите, които може и чрез семена и някои от междугруповите хибриди, които могат и чрез листен резник. Резниците трябва да са минимум с 1 пъпка ако са безвръхни.
фиг.4: Схема на засаждане на вкоренен резник и евентуалния прираст.
Тази статия стига до вас с любезното съдействие на:
Ботаническа градина - БАН и изчерпателната информация споделена от Brad Thompson
Тук основните типове са 3, според формата на листата, като те могат да се разбият на безброй още.
фиг.1: Бамбукоподобните стъбла на Begonia undulata, която със своите чисто зелени листа с вълнист ръб попада при обикновените тръстикови.
Суперба:
Това са тръстиковите бегонии, които имат в родословието си B. aconitifolia, B. sceptrum или B. leathermanaie (бившата B. plantanifolia) и притежават дълбоко врязани листа. Повечето от тях имат сребристи петна по листата, като някои са изцяло сребърни. Почти всички са високи, бурно-развиващи се растения, но търпят подрязване до желаните размери.
Примери: B. 'Irene Nuss' и B. 'Sophie Cecile'
Обикновени:
Тук попадат бегониите с целокрайни, съвсем леко врязани, с вълнист ръб или назъбени листа, което включва и тези, които имат в родословието си суперба родители, но нямат нужните хатактеристики за да се класифицират при тях. Голямо разнообразие от размери и форми и окраска както на цветовете така и на листата. Повечето са обилно цъфтящи през топлите месеци или вечноцъфтящи.
фиг.2: Begonia 'Orange Rubra', сорт заслужил си престижната награда на Кралското градинарско дружество - Award of Garden Merit. Един от нейните родители, а както и на всички други оранжево цъфтящи тръстикови бегонии е Begonia dichroa.
Междугрупови хибриди:
Тръстиковите бегонии с необичайна окраска или текстура се обединяват в тази група. Почти всички са хибриди между тръстикови и бегонии от други групи като храстовидни и рекс. Всички имат тънки, обикновено покрити с редки власинки листа, като повечето са и изключително колоритни.
Примери: B.'Arthur Mallet', B.'Don Miller' и B.'Aya'
Почви и посуда:
Тръстиковите бегонии са едни от най-лесните за отглеждане и за това дори и баба ти ги има. Могат да растат във всякакви саксии и субстрати като е хубаво да са добре дренирани за да се избягва застояването на излишна вода, което важи за всички бегонии.
Когато се пресаждат стъблата трябва да се слагат колкото се може по-надълбоко в новите саксии, дори и заради това да трябва да се изрежат повечето корени. Идеята е да се заровят колкото се може повече пъпки, които да прорастнат в нови стъбла и да се образуват повече и пресни корени от заровените части.
Подрязване:
Може да се извършва целогодишно, като най-добре това да става пролетта. На неподрязаните стъбла по някое време им окапват долните листа, което ги прави голи пръчки и освен ако това не е желания бамбуков ефект е хубаво да се прекършват върховете на желаната височина за да се стимулира разклоняването. Повечето сортове трябва да се орязват безмилостно за да се предизвика нов прираст на стъбла.
Поливане и подхранване:
Тръстиките не обичат да бъдат преовлажнени, въпреки че тази група е една от най-толератните в това отношение. Ако това се случи ще си хвърлят най-долните листа. Трябва да се поливат щом горната повърхност поне на 1-2 см надолу е изсъхнала. Избягвайте попадането на вода върху листата когато те са на директно слънце или времето е горещо тъй като може да изгорят. Има някои сортове които са предразположени към покафеняване на листните върхове, като този проблем може да се ограничи ако не се мокрят листата.
Биха се зарадвали на ¼ разреден тор ежеседмично през сезоните на активен растеж.
Светлина и топлина:
Най-добре се развиват когато им се предостави добра осветеност през цялата година. Предпочитат прошарена сянка целодневно, но се развиват добре и на сутрешно или следобедно слънце, като при последното трябва да се следи да не е много силно за да не изгорят.
Не са зимоустойчиви и са чувствителни на резки температурни промени, като си хвърлят листата в отговор. Бързо се възстановяват при нормализиране на условията.
Вредители:
Най-честите неприятели са памуклийките и листните въшки. Премахването на сухите прилистници би ограничило скривалищата на памуклийките. Годишното подрязване също намалява драстично буболечките.
Тръстиковите бегонии могат да бъдат нападнати и от коренови въшки. Тъй като насекомите умъртвяват корените симптномите приличат на тези на преполиване.
Листните въшки трябва да се търсят по долната страна на младите листа. Симптомите са петнисти деформирани листа.
Много от бегониите в тази група са чувствителни към гъбични инфекции. Брашнестата мана засяга суперба най-малко, а междугруповите хибриди най-много. Ботритиса се появява при комбинацията от влага и ниски температури.
фиг.3: Листо на междугруповия хибрид B. 'Arthur Mallet', засегнато от ботритис.
Размножаване:
Почти всички се размножават само чрез стъблени резници, освен видовите, които може и чрез семена и някои от междугруповите хибриди, които могат и чрез листен резник. Резниците трябва да са минимум с 1 пъпка ако са безвръхни.
фиг.4: Схема на засаждане на вкоренен резник и евентуалния прираст.
Тази статия стига до вас с любезното съдействие на:
Ботаническа градина - БАН и изчерпателната информация споделена от Brad Thompson