ЗА МОРАЛА ...
Публикувано на: Авг 22, '14, 10:56
Не мога и не искам да си затварям очите и да се обградя с рози в мой си свят, защото живея в общия наш свят. А той в 95 % от случаите е грозен, зъл, зловещ понякога. Тази тема я отварям във връзка с трагедията на Дал, с разискванията по въпроса в нейната тема, както и в темата ''няма такава държава''.
Казандзакис има много философски размисли в книгите си. Опитвам се да си спомня в коя беше писал за красивите човешки идеи, мисля че е в Алексис Зорбас, но ще разкажа с мои думи по памет. Според него всяка утопия е много прекрасна до момента, в който не започнат да я осъществяват субектите - от него нататък тя се опошлява, преработена от различните човешки умове и интереси. Всяка велика идея е красива кукла, натъпкана със слама, с хитроумна задействаща я пружинка. Очарован, човешкия разум я прегръща, заема се да я осъществи и в процеса на осъществяване я унищожава, превръщайки я в свой образ и подобие.
''Може ли наистина да бъде създадено едно достойно, справедливо и хуманно човешко общество? Може ли да бъде изградена една достойна обществено организация? Могат ли да бъдат установени като свещени нравствени закони класическите човешки добродетели? Могат ли красивите принципи на християнството, демокрацията, утопизма или социализма да станат реална красота в реалния живот?'' - тези въпроси си задава Христо Марков в свое есе през 1974г. във връзка с годишнината от събитията в Чехословакия през Чешката пролет. И продължава да пита : ''Кое е объркано в тази рецепта – човекът или идеята?'' ... Аз изваждам цитатите от контекста на есето му, защото целта ми не е да се коментира обществено-политическия строй, за който той пише. Или този, в който днес живеем. Целта ми е да говорим за морал, за етичните закони, за нравствените добродетели и за човека. И още : ''шествието на злото е не само отрицание на обществото, в което живеем, но главно отрицание на нас самите ... Ние нямаме друг период в цялата наша история, когато цяла система съществува, за да поощрява, развива, насажда най-долните, нецивилизовани, антихуманни инстинкти. Ние нямаме толкова ярки други случаи на тържеството на властта на преуспелия примитивно-посредствен тип. '' ... Е, вече имаме ! Отново в нашата история ние сме в ситуация на реализирането на една на пръв поглед добра идея, която превърнахме в бездуховно, чалгализирано, изпростяло чудовище. И днес, 40 години по-късно, отговора на Христо Марков важи с пълна сила, че и отгоре : '' Крепостните стени на съвременния феодализъм са прекалено дебели и крепостните души на съвременните роби прекалено опустошени.'' ...
Има ли надежда ???
Казандзакис има много философски размисли в книгите си. Опитвам се да си спомня в коя беше писал за красивите човешки идеи, мисля че е в Алексис Зорбас, но ще разкажа с мои думи по памет. Според него всяка утопия е много прекрасна до момента, в който не започнат да я осъществяват субектите - от него нататък тя се опошлява, преработена от различните човешки умове и интереси. Всяка велика идея е красива кукла, натъпкана със слама, с хитроумна задействаща я пружинка. Очарован, човешкия разум я прегръща, заема се да я осъществи и в процеса на осъществяване я унищожава, превръщайки я в свой образ и подобие.
''Може ли наистина да бъде създадено едно достойно, справедливо и хуманно човешко общество? Може ли да бъде изградена една достойна обществено организация? Могат ли да бъдат установени като свещени нравствени закони класическите човешки добродетели? Могат ли красивите принципи на християнството, демокрацията, утопизма или социализма да станат реална красота в реалния живот?'' - тези въпроси си задава Христо Марков в свое есе през 1974г. във връзка с годишнината от събитията в Чехословакия през Чешката пролет. И продължава да пита : ''Кое е объркано в тази рецепта – човекът или идеята?'' ... Аз изваждам цитатите от контекста на есето му, защото целта ми не е да се коментира обществено-политическия строй, за който той пише. Или този, в който днес живеем. Целта ми е да говорим за морал, за етичните закони, за нравствените добродетели и за човека. И още : ''шествието на злото е не само отрицание на обществото, в което живеем, но главно отрицание на нас самите ... Ние нямаме друг период в цялата наша история, когато цяла система съществува, за да поощрява, развива, насажда най-долните, нецивилизовани, антихуманни инстинкти. Ние нямаме толкова ярки други случаи на тържеството на властта на преуспелия примитивно-посредствен тип. '' ... Е, вече имаме ! Отново в нашата история ние сме в ситуация на реализирането на една на пръв поглед добра идея, която превърнахме в бездуховно, чалгализирано, изпростяло чудовище. И днес, 40 години по-късно, отговора на Христо Марков важи с пълна сила, че и отгоре : '' Крепостните стени на съвременния феодализъм са прекалено дебели и крепостните души на съвременните роби прекалено опустошени.'' ...
Има ли надежда ???