Форум HobbyKafe.com

В другата тема, оная за стиловете, се заформи тази приказка - за вехториите на битаците, за съкровищата, които опитното око може да изрови оттам, за безценните вещи, които мога да се закупят за стотинки.

Преди години, когато още нямаше много магазини и предприемчиви люде натрупваха първоначален капитал влачейки торбите от Капалъчарши, битака при Орландовци беше в апогея си. Мъж ми ходеше поне веднъж месечно до там с приятели и ми разказваше, че страхотно се забавлявал. Аз от край време съм била наопаки на всички ( майка ми ми вика кривундЕл ) и все отказвах да отида на това митично място. Разгеле една неделя ме хвана на къс пас, айде, вика, на разходка, вика, глей кво хубу временцето и аз кандисах. Леви-десни, за двайсе минути стигнахме до подстъпите, демек мостчето, след което започват първите сергии. Е, вервайте ми, обърна ми се кажгодето ! Там е баш-битака, за незапознатите да кажа - ром връз рома, да не кажа мангал до мангала, викове, красъци, тия като си говорят приятелски сякаш ей ся шси налетят на бой. Не помня какво гледахме, само знам, че се бях вкопчила в ръката на мъжа ми като дете в паноптикум и точно така се чувствах. Зарекох се никога повече, макар че пак съм ходила един-два пъти, но оня първия потрес още ме държи, та не мога да оценя това място както вие го оценявате. Разказах ви моята среща с явлението ''битак'', за да ме убедите, че совите не са това, което са ... Пък кой знае, може някой ден да отида там с някои от вас

Канех се да ходя, за да си потърся откраднатите бабини менци и разни други ценни за мен дреболии.
Така и не отидох, сега ме е яд, можеше да ги открия там.

Иначе съм фен на стари вещи, но ми се иска да им знам произхода.

ми ние на село като си нямаме битак, ходим и обикаляме като вехтошари изоставените и запуснати къщи. Ама то само което е на пътя, имам гърнета от такива посещения
има и къщи дето се знаят собствениците, нищо че ги няма. Тях ги чакаме да се върнат и да пазарим някое старо нещо, ама и те се изхитриха и слагат ужасни цени.

Много хубава тема Гео, Поздравления!!!
В неделя бях на нашия димитровградски битак. Има всичко: порцелани, медни фигурки, черги, менци........ Ставаш разноглед. Голяма част от вехториите са събирани по Европата, предполагам че има доста стойностни неща, ама аз нищо не разбирам Може да наснимам следващия път

Супер темичка,запис.

Наистина, всички напоследък много се изхитриха и продават всичко на високи цени. На мен не ми се е случвало да попадна на нещо, което ми харесва и то да е за стотинки (верно е, че не съм ходила на битака от години) Аз продавалник не съм го гледала (сега Люб ме запали и ще го следя ), но в разните там други аукро-аукциони всичко, което съм харесвала е цифра. Има и такива хора на които "бизнеса" им е да обикалят селата и точно тези запуснати къщи, да взимат или купуват неща на смешни пари и после да ги продават на много по-високи цени. Купувала съм си и от тях, защото иначе нямам от къде да ги взема тези неща, а ми се иска да мога запазя късче от историята. И да вярвам, че съм си купила нещо с антикварна стойност, а не вехтория
Дори и снимката на седмицата е в унисон с темата

И моето първо посещение на битака беше запомнящо се. Това, мили дами, не е място за жени Особено ако сте от гнусливите. А аз уж не съм.
Застлали си разни мърляви парцали, къде българи, къде мангали. Често са си по-мръсни и от парцалите. Воня просред зима знаете ли какво е? Добре, че не съм стъпвала там лятото. То си е един своеобразен панаир с кебапчетата и баничките, както си му е реда. Обаче аз такава миризма на скара на друго място не съм душила, не зная от каймата ли е или от дървата, и определено не бях предубедена.
Взе да се надига една такава вълничка на погнуса у мен, защото участваха всички сетива - очите ми виждат на парцалята наредени вещи, изкарани от най-гнусните казани и въргаляни кой знае колко пазари по земята. Повечето продавачи не изглеждат много по-различно от клошарите, които виждаме постоянно.Обонянието ми освен от вонята на кебапчетата беше подразнено и от зловонието на умряла котка наблизо, ама нямаше как, чакахме да чуем една цена, а собственика нещо се беше запилял. Котката си лежеше полуразложена, и да знаете, че и на нула градуса котките си миришат силно колкото циганска скара. Пък де да знам, може и котката да е циганска , затова. Моят Караман и той я усеща тази миризма, лае като разпран на малцинството.
Моята погнуса взе да се засилва, а да ти се гади на гладно не си е работа. Поне да имаше какво да изкарам...
Дойде и продавача, що годе приличен, качи се на ремаркето и взе да обяснява за всичко. От Германия стока, пълен бус. А нашата спирка беше заради един проточен бойлер, Стибел Елтрон ако си спомням, но може и да не помня, защото аз само за котката мислех тогава.
Това нещо срува стотици, а търговеца и ММ се спряха на 26. Викам си бре, то тая кутия вътре сигурно е изтърбушена. Обаче ММ е човек на риска и Господ ме е пратил при него само да го позапирам , пък аз другата крайност, естествено.
Каза младото ромче (повишавам го, защото има защо), че намокрил кутията, затова е без нея, ама е чисто нов бойлера. Аз гледам все по-недоверчиво, обаче ММ е още по-заинтригуван от залога и си гушваме бойлерчето. То е 24 kW и е абсолютно невъзможно да се използва при хвърчащия ни кабел, дето захранва само печката и компютрите. Ако искам да изпера, не трябва да готвя. Да но трофея си е трофей. При това ориджинъл! Само дето още не е пробван, но на пръв поглед не личи да има изненади после.
И аз фиксирах една красота, и като чух 15лв взех да мигам на парцали, защото такава нереална цена, казана от българи, ми светна всички лампички и задейстава всички аларми. Но ММ е печен, изобщо не се пазари и окачихме това на стената:


Та така. Сега си ходи само той, носи всеки път по нещо, къде полезно, къде безполезно, но винаги много на сметка Колата два пъти я отваряха малки циганета, с пирон ли , с отверка ли. Веднъж задигнаха и една вещ, но поне ММ успя да си я откупи Сега там носи само торбите с боклука.
Срам ме е да ви изброявам що нещо се търкаля из къщи от разните му битаци и продавалници, но може да пускам по малко

ljuboznatelna написа:И моето първо посещение на битака беше запомнящо се. Това, мили дами, не е място за жени Особено ако сте от гнусливите. А аз уж не съм.
Застлали си разни мърляви парцали, къде българи, къде мангали. Често са си по-мръсни и от парцалите. Воня просред зима знаете ли какво е? Добре, че не съм стъпвала там лятото. То си е един своеобразен панаир с кебапчетата и баничките, както си му е реда. Обаче аз такава миризма на скара на друго място не съм душила, не зная от каймата ли е или от дървата, и определено не бях предубедена.
Взе да се надига една такава вълничка на погнуса у мен, защото участваха всички сетива - очите ми виждат на парцалята наредени вещи, изкарани от най-гнусните казани и въргаляни кой знае колко пазари по земята. Повечето продавачи не изглеждат много по-различно от клошарите, които виждаме постоянно.Обонянието ми освен от вонята на кебапчетата беше подразнено и от зловонието на умряла котка наблизо, ама нямаше как, чакахме да чуем една цена, а собственика нещо се беше запилял. Котката си лежеше полуразложена, и да знаете, че и на нула градуса котките си миришат силно колкото циганска скара. Пък де да знам, може и котката да е циганска , затова. Моят Караман и той я усеща тази миризма, лае като разпран на малцинството.
Моята погнуса взе да се засилва, а да ти се гади на гладно не си е работа. Поне да имаше какво да изкарам...
Дойде и продавача, що годе приличен, качи се на ремаркето и взе да обяснява за всичко. От Германия стока, пълен бус. А нашата спирка беше заради един проточен бойлер, Стибел Елтрон ако си спомням, но може и да не помня, защото аз само за котката мислех тогава.
Това нещо срува стотици, а търговеца и ММ се спряха на 26. Викам си бре, то тая кутия вътре сигурно е изтърбушена. Обаче ММ е човек на риска и Господ ме е пратил при него само да го позапирам , пък аз другата крайност, естествено.
Каза младото ромче (повишавам го, защото има защо), че намокрил кутията, затова е без нея, ама е чисто нов бойлера. Аз гледам все по-недоверчиво, обаче ММ е още по-заинтригуван от залога и си гушваме бойлерчето. То е 24 kW и е абсолютно невъзможно да се използва при хвърчащия ни кабел, дето захранва само печката и компютрите. Ако искам да изпера, не трябва да готвя. Да но трофея си е трофей. При това ориджинъл! Само дето още не е пробван, но на пръв поглед не личи да има изненади после.
И аз фиксирах една красота, и като чух 15лв взех да мигам на парцали, защото такава нереална цена, казана от българи, ми светна всички лампички и задейстава всички аларми. Но ММ е печен, изобщо не се пазари и окачихме това на стената:


Та така. Сега си ходи само той, носи всеки път по нещо, къде полезно, къде безполезно, но винаги много на сметка Колата два пъти я отваряха малки циганета, с пирон ли , с отверка ли. Веднъж задигнаха и една вещ, но поне ММ успя да си я откупи Сега там носи само торбите с боклука.
Срам ме е да ви изброявам що нещо се търкаля из къщи от разните му битаци и продавалници, но може да пускам по малко

Историята ти е направо зловеща но хубаво нещо сте си намерили (бойлера не се брои )... пък ти пускай по малко да плакнем очи (и да завиждаме )

На нашия битак не зная да има снимки, но има едни на Малашевци, доста излъскани Виждам, че все пак има асфалт, дето се мие и мете , или поне е възможно. Не е като при нас в калта.
http://bitaka.tumblr.com/

Миналия месец в Кан/почти на главната/ разгледах пазара за стари вещи.Еми имаше страхотни попадения и откровенни боклуци на нереални цени.Имаше чанти Шанел,ама сигурно от основаването на фирмата за по 300евро парчето.То няма лошо, може да са с някаква колекционерска стойност, ама си бяха доооста овехтели.Най -ме впечатлиха стоките за бита.То не бяха сервизи,кристали,огледала,детски играчки-харесах си много неща,но пак казвам цените бяха супер високи като за мен.