''Биташко'' течение на вехтошарите

[belika]

А ако знаеш Изида какви плочки и бани правеше, цели цветни серии. Всичко на вилата е от там, хем от преоцените работи, в розово з жълто и светло синьо са кухнята и двете бани. Няма и италиански такива на пазар днес.

И на хората в района им е тъжно за Изида.

Мъчно им е

[ljuboznatelna]

Да, небезизвестния Николай Банев й вижда сметката. Историята е много тъжна. Съпругата му до последно се бори за фабриката, която, мисля, е нейно наследство. Но заболява от рак, а демонстративните забежки с Евгения на новоизлюпения капиталист не й дават мотивацията да живее. Не мога да намеря подробната статия за точната хронология и фактология, но намерих това:

Тържествата за 100-годишнината отшумели бързо, а две години по-късно, в разгара на масовото раздържавяване, мажоритарният пакет акции се озовал в портфейла на един от хитовите фондове, зад който стояли трима довчерашни комсомолски секретари, до един синове на активни борци против фашизма и капитализма. Водещата фигура на тази печална компания бил брадат бохем с два (а след това и три) брака, чиито баща станал партизански ятак на 14 г.,а след това направил сериозна кариера в тайните служби на народната република. Промяната на 10 ноември заварила дрънчащия на китара негов син като инструктор в организационния отдел в Окръжния комитет на Комсомола в Хасково. После се появила охранителната му фирма, прераснала в приватизационен фонд.
Втората жена на този „комунист” и „капиталист” била поетеса с романтична душа и запазена съвест, която успяла да озапти мерака му за бърз фалит на „Изида”. Нейната преждевременна смърт и профилът на третата съпруга на боса – бивша секретарка с парижкa диплома, бакалски манталитет и никакви скрупули - предопределили съдбата на завода. Източването продължило няколко години, продукцията се продавала, но вместо за покриване на сметките и инвестиции в модерни технологии и дизайн, парите изтичали през широките пръсти на семейството назначени капиталисти. За десетина години по тази схема те успели да затрият стотина предприятия.
от тук

Такава е и съдбата на всички фабрики за порцелан - Китка Нови пазар, Разградската, Белославската Стойко Иванов Пеев, село Калейца... Само Бонония има някакво цехче, което оцелява с производството на костен порцелан. Имам разкошни чашки от двадесетте години на миналия век, още когато Бонония е била Георги Младенов. Порцеланът, разбира се, е доста сив и дебел, но си е антика

Съпругът ми е голям колекционер на български порцелан, срам ме е да напиша колко сервиза имаме На Изида , обаче , са като цяло най-красивите! Покрай тази ни страст (известно време беше обща, докато не станаха прекалено много ) , научих много за порцелана, за фабриките, които са го произвеждали, за смяната на имената им, на клеймото отзад на чиниите... По вида на порцелана дори мога приблизително да отгатна годината на производство