Защо градинарстваме ?

[jesi]

А при мен беше едно бодване на цвете тук и там и толкова.Градинката ми е малка.Но една година ме съкратиха/е после пак ме съкращаваха,но цветята ме спасяваха/и ме обхвана такава депресия.Чудех се къде да се дяна.Един ден дъщеря ми ми показваше как се работи с интернет...и какво мислите беше нещото,което изписа първо "цветя"/каза ми мамо ти обичаш цветята/и тогава Ви открих и се започна едно цветарстване....и пак градинката ми е малка и пак не мога да направя много от нещата,които искам,но ми доставя истинско удоволствие да съм сред цветенцата си.Малко в стаята,малко на терасата и малко в градинката и се получава.Сега имам едно малко цветарче на 4 годинки,което е плътно до мен,когато се занимавам с цветенца и то сее,полива...явно го заразих.Така и аз като повечето от Вас избягвам от нервите,тревогите и проблемите.Аз имам един лаф,че внук ми ми е валерианчето,но сега се замислих,че преди него бяха цветята,а сега в комбинация е още по-лековито!

[Titi]

Градинарствам, защото ми е заложено в гените. За майка ми цветята и градината са едно от най-важните неща в живота, та тази страст ми е предадена генетично. Заради това се опиянявам от мириса на влажна почва и обожавам да си заравям ръцете в нея.

[спатифилия]

Ей ся ма разревахте! Хеле след поста на Дал! От ЕГН-то ли е,критиката ли ме гони или просто вие сте толкова....Абе,обичам ви!!! Нищо,че не ви познавам реално,нищо че не съм ви докосвала и разговаряла с вас!
Досега със земята ви прави толкова земни и в същото време толкова мъдри!
Благодаря на съдбата,че ме срещна с вас!
Извинявам се за спама!

[Noel]

Ей ся ма разревахте! Хеле след поста на Дал! От ЕГН-то ли е,критиката ли ме гони или просто вие сте толкова....Абе,обичам ви!!! Нищо,че не ви познавам реално,нищо че не съм ви докосвала и разговаряла с вас!
Досега със земята ви прави толкова земни и в същото време толкова мъдри!
Благодаря на съдбата,че ме срещна с вас!
Извинявам се за спама!

Любовта не може да е спам А любовта ни към земята...тя ни доближава до небесата
Спатифилия

[РОУЗ]

Защото градинарстването е най-естественото нещо на този свят. Природа, цветя, дръвчета, храстчета, треви, езерца, рибки... а сред тях - човеци.
Тук е пълно с толкова много красота, съзидателност, любов...всичко е по много, извира отвсякъде и се усеща една цялост, и в щастието, и в тъгата. Толкова различни и толкова еднакви, като един организъм сте!

[Tanet]

]
А любовта ни към земята...тя ни доближава до небесата
Спатифилия

Ей го мотото на форума

[ljuboznatelna]

И като едни творци,минаваме през различни етапи .

И през различни периоди и течения. Противно на логиката, започваме от абстрактния експресионизъм и ръсим произволни семена навред, като един Джаксън Полак (онзи с пръсканиците). После вземем, че се преосмислим и се нахендрим насред Романтизма - хайде арките, клематисите, беседките и Еден около колона. После пък се юрнем към импресионистите и речем пейзажни градини да правим, белким догодим пасторалите на Моне и Сезан. Като удушим всичко с декоративните треви, дорасваме до неокласицизма и благината на формалната градина. Но понеже тя вече не е възможна, заради естетически натрупвания, така да се каже, се връщаме към Ренесанса и утешението, че „Човек е мярка за всички неща”.

Много ми хареса! Експресионизма съм го пропуснала,другото го карах на едно, но много бързо навлязох в неокласицизма. Време е да се докосна до Ренесанса

[лалесъм]

]
А любовта ни към земята...тя ни доближава до небесата
Спатифилия

Ей го мотото на форума

Това е най-божествената искра в човека - да твори. Да твори красота, любов, хармония.....
Но всъщност , когато съм в градината, нещата са съвсем простички. Не се чувствам чак извисена, а по-скоро кална, уморена и омиротворена

[Noel]

Омиротворението е всъщност извисяването.
Някой го постига с медитация,друг със спорт.
При нас е съпроводено от красота.

[Noel]

Омиротворението е всъщност извисяването.
Някой го постига с медитация,друг със спорт.
При нас е съпроводено от красота.