Порция Рим през моя поглед

[flora]

Най-после! Чаках да се върнеш и разказваш, за да се разхождам из Рим с теб. Както усещам и ти вече си "заразена" от "италианска болест". Разказвай,Тити!

[milena02]

Да, явно в Рим трябва да се ходи рано напролет! Все едно гледам друг град на снимките. Била съм там през май. Никога няма да забравя тълпите, които "течаха" като реки по улиците. С приятелите ми ходехме хванати за ръце, понеже щом се пуснеш от другарчето, тълпата те повлича нанякъде... Видяла съм каквото можах да зърна иззад гърбовете и раменете на множеството. Страшно стълпотворение! Следващия път - през март. Чудна екскурзия си си направила, Тити! Ако сте пътували с кола, вероятно на връщане сте минали и през Флоренция, то е близо.
Абе аз какво пиша тука, нали утре в колата по пътя за Троян ще разказваш!

[ida_ili64]

И аз чаках разказа за твоя Рим . Страшно ми хареса квартал Копеде и си помечтах да влезна в къщата на феите... Аз все още не съм написала моя пътепис за Рим, нямам на идея защо,обаче за ''моята'' Италия, която аз видях през октомври, все не намирам време да пиша. Колкото по чета, осъзнавам наистина, че организираните екскурзии май не са най-моя вариант - те те ограничават в някаква класическа рамка - исторически забележителности- 2-3 часа свободно време после...което не стига до никъде.От друга страна пък, бях страшно доволна за това, че видях много места, за кратко време , и си създадох впечатления, къде бих желала да отида отново един ден- този път сама. За мен - от това, което видях , номер 1 в сърцето ми бе и си остана Тоскана.И много ми се иска, да мога да изживея поне една година от живота си там- за да я видя през всичките й сезони.
Тити, благодаря ти за чудесния разказ до тук, ще чакам с нетърпение следващото потайно местенце, което ще ни представиш през твоята призма и искрено много се зарадвах, когато разбрах, че си на екскурзия до Рим! Мечтите се сбъдат !

[Titi]

Хълмът Авентин е другото място, което искам да ви покажа. Той е един от седемте хълма на Рим, но за да го посети човек специално, трябва да знае какво точно търси там. В Интернет често може да се види една снимка на базиликата Свети Петър, за която снимка се споменава, че това е "ключалката на Авентин". Бях много любопитна какво ли ще е това чудо, заложих го в програмата и ето ни вече намерили хълма на картата /смятах, че е близо до Ватикана заради снимката на Базиликата, а се оказа в противоположния край на Рим/ и добрали се до него. Търсехме Манастира на ордена на малтийските рицари и докато вървяхме по една улица към него, забелязах дебел каменен зид с изрязани "прозорци" в него и декорирани с портокали.

Оказа се, че зида огражда великолепна портокалова градина

Клоните на дърветата бяха натежали от плод



Всъщност, за първи път в живота си попадам в портокалова градина и наистина бях впечатлена. От терасата на портокаловата градина се откриваше великолепна гледка към Рим, търся да ви покажа снимка, но навсякъде съм се тропнала на първа линия, а гледам да подбирам снимки без лица.

Оказа се, че на хълма Авентин освен портокалова, има и розова градина и я намерихме къде е. За мое ОГРОМНО съжаление видях огромен масив от рози, ниско изрязани на по 50 см. от земята. Само можех да си представям каква ли красота е в сезона, когато разцъфтят всички, но все пак си казах, че идеално щастие няма - ако бяха цъфнали розите, нямаше да видя портокаловите дървета натежали от плод.
И накрая стигнахме до малък, чаровен Площад на Кавалерите на Малта. Това, което търсехме, беше, както казах, Манастира на ордена на малтийските рицари и по-точно входната му врата, защото Манастира не е достъпен за външни хора.
Ето я

Слава Богу, че "посветените" не са много, пък и сезона не беше в разгара си, та опашката беше малка. Наредих се и аз на нея. И когато ми дойде реда, видях пред себе си желязна врата с ето тази малка дупчица в нея. Хората се редяха на опашка, за да погледнат през малка дупчица, с размера на 5 стотинки, бяхме били толкова път и ние, за да видим какво се крие зад нея.


Когато залепих око на ключалката, не можах да повярвам на очите си. Не ми се искаше да се отлепя от нея, защото пред едното ми око се разкри ето тази картина - базиликата Свети Петър, обрамчена в зеленина, имаш чувството, че е точно зад вратата, а всъщност тя е на километри разстояние от там. Как е изчислена тази гледка да се види от ключалката, каква е тази тайна, незнам дали някога ще разбера, но е великолепно.

Слагам обектива на фотоапарата пред дупчицата и се моля да излезе нещо от тази снимка, за да задържа спомена.

[Titi]

Забравих по-горе да спомена най-интересния факт за гледката през Авентинската ключалка. Уникалното е това, че е място, на което можете да погледнете през три различни държави: стоите на независимата територия на владетеля на кавалерите на Малта, погледът ви минава през Рим и достига до църквата „Св. Петър” във Ватикана.

Слизайки от хълма се радвахме и на други красиви гледки




Сега остава да ви разкажа и за последното нетрадиционно място в Рим, което посетихме, но тук очакванията ми претърпяха пълен крах.
Ето тези снимки от интернет,




бяха напълно достатъчни, за да реша твърдо, че ще намеря този парк и ще видя с очите си, на живо, невероятната красота от безбройните цъфнали японски вишни. С това е известен парка Lago dell'EUR Roma. Имат специален сайт, който в реално време показва и дава информация кога започва цъфтежа, кога е пълния му пик и т.н. Хора от цяла Европа се стичат, за да се насладят на красотата на японските вишни. Речено - сторено! Намерих адреса, качихме се на метрото и след половин час път /оказа се, че парка е извън Рим/ вече стояхме в парка пред красивото езеро. Само дето нямаше кьораво цъфнало дърво - ни вишна, ни глогинка, нито нищо. Ни-що! Абе пишеше на сайта, че началото на цъфтежа се очаква да започне към 20 март /ние бяхме там на 14-ти/, ама викам си, може пък да са сбъркали хората в прогнозата си. Повъртяхме се, повъртяхме се, па си тръгнахме по обратния път. ММ не пропусна да отбележи неопровержимия факт, че единици са мъжете в световен мащаб, дето ще се поведат по акъла на жените си да отидат в Рим и да бъдат замъкнати в някакъв парк на километри от града, даже обяви, че вече въвежда нова единица мярка за обич - "нецъфнала вишна" Аз гузно, гузно кимах с глава и се съгласявах с всичко.
Сгромолясаха се представите ми как ще ви изумя със снимки на розови вишневи облаци и да не съм капо се изтипосах пред един кът с красиви палми, все пак да имам някакъв спомен от този парк.

[Titi]

Това бяха трите "тайни места" в Рим, които не са масово рекламирани, но си заслужават на 100% посещението. Е, парка може да се пропусне, освен ако нямате късмета да попаднете в него точно когато стотиците японски вишни са разтворили цветовете си
Иначе и ние имахме време за обикаляне с часове из малките, тесни улички, заничане в колоритните вътрешни дворчета










Прехласване пред безбройните натежали от зеленина балкончета




и непрестанното чудене как може да има толкова чар в тези излющени фасади

[Titi]

Така като се замисля, май всичко ви показах от "моя Рим", само забележителностите пропуснах умишлено. Ако ви е интересно, мога да ви разведа из Ватикана, Сикстинската капела и базиликата Свети Петър, но в друга тема, че тази и без това стана неприлично дълга.
Но не мога да приключа разказа си за Рим, без да спомена и за изключително вкусната италианска храна.
Не отминахме фурна без да влезем в нея, огромните пици се режат на парчета по желание и се теглят.


Не пропуснахме да влезем във всяко заведение, което ни изглеждаше достатъчно колоритно и уютно






Опитахме и пастата, и виното




И отново пици, пици..., приготвяни пред клиентите на място






Да не сте си помислили, че сме пропуснали прочутото италианско тирамису?


Или пък още по-прочутия "джелато"?




Добре, че имам само две ръце


И въпреки, че като си тръгвахме имахме усещането, че сме взели от Рим от всичко по много, с пълни шепи, една седмица след това вече си мечтая кога пак ще се върна там. А ще се върна със сигурност, гаранция за това е монетата, която хвърлих през рамо във фонтана Де Треви

[Роза1924]

Titi, благодаря за ръзходката из Рим. Много навременно за мен - ще бъда там в началото на май - за първи път
Много се надявам да видя цъфнали рози, щом няма вишни.

[serena]

Тити, страхотно пътешествие сте направили из Рим, и прекрасни снимки! С голямо удоволствие ги разглеждах и се замечтах за времето, когато и аз с очите си ще мога да се насладя на тази красота

[setipeti]

мдааа, трябва всеки път да се пуска монетка.., може да е след години, но Рим си заслужава всяко завръщане
Великолепни снимки, примамващи, приканващи, размечтаващи