Спомени от моите пътувания

[ida_ili64]

Флора, много ми хареса, още по вече, че това е дистинация, в моите планове за в бъдеще. Но винаги, когато гледам такива езера, превърнати от европейците в места от които печелят средства от туризъм, се питам защо ние, които имаме невероятния язовир Доспат, Копринка и няма да изброявам натам, другите, не само че не сме ги облагородили, ами и все по вече ги унищожаваме и изоставяме... ? Трябва да си събера от различни пътувания до Мелник и до Велинград снимките и да направя една темичка за яз. Доспат, невероятна красота и множество възможности, тъй като е много издължен, с завойчета , има крайбрежни възвишения и котловинки, по- широка и по- тясна ивица, абе- красив ландшафт отвсякъде и моятя развинтена фантазия веднага го облагороди мислено , застрои малки 2 и 3-етажни хотелчета в български стил, градинки, лампички, площадки и заведения - в мислите си видях райско кътче, а реалността, ме заби в 9 км черен път, с невероятни окопи по него и прахоляк, та чак не можех да се насладя на красотата , за да гледам какво да заобиколя и къде да не скоча по пътя.
Извинявам се за отклонението, а съвсем по темата ще кажа, че аз вече в замъци, дворци и тем подобни не влизам, спестявам си парите за да гледам почти едно и също. Изключение направих разбира се за Версай и Лувъра навремето.
Рододендроните са разкошни,а за пауните- думи нямам. Дали Люб не е примамила нейния от там ?
Благодаря и за втората разходка!

[flora]

Ида, според мен страната ни е райско място.Имаме много повече от други страни в Европа - слънчеви пясъчни плажове, планини, които не отстъпват по красота на Алпите и Татрите, езера и реки пълни с живот...Ужасно ме боли като виждам тук плодородни поля обрасли с тръни и изоставени и ги сравня с видяното навън.Там няма една педя необработена земя, а всеки , който е пътувал по autostrada dei fiori е видял почти 70 километра оранжерии върху варовикови скали.Без вода и добра почва имат по няколко реколти цветя и зеленчуци, които продават и в България.Представям си какво биха направили в нашите поля.Някой ден ще разкажа и за едно село в Италия където хората се прехранват само с производство на разсади и семена на цветя и зеленчуци.Пътувала съм много и съм видяла много красиви места, но винаги съм се връщала тук ( много от познатите ми смятат, че това е особен мазохизъм), защото не искам да съм дърво без корен, защото Родопите са наи-красивата планина, защото съм достатъчно образована и не мога да понеса някой глупак да ме гледа с пренебрежение само защото той се е родил там, а аз - тук.......но това е друга тема.С удоволствие ще ви показвам красиви места и ви пожелавам да ги видите на живо.

[laydidi13]

Разходих се навсякъде,по алеите,в парка,чух крясъците на пауните и ....много ми хареса!Благодаря за разходката! Надявам се да посетя и други такива местенца,благодарение на теб!

[Di_Va]

Красиви места и прекрасни снимки! Благодаря за разходката!

[лалесъм]

Прекрасно е...очаквам продължения

[Мария Николова]

Благодаря ти, Флора! Хайде да тръгваме! Само сФирни!

[Titi]

Това място е ненормално красиво, нереално чак ми изглежда, все едно някой е визуализирал кътче от рая. Едва ли някога ще имам възможност да ида там, затова толкова хубаво се почуствах потапяйки се в снимките ти. Благодаря, че ни ги показа. Показвай и други места, на които си била

[Tanet]

Еех, добре,че пускате такива пътеписи, че да видя и аз свят... Много е хубаво, много.

[flora]

Сигурно много от вас са били на екскурзии до Лаго ди Гарда, но аз ще ви покажа не италианския Дисниленд, а мястото, до което повечето екскурзии не стигат.Лаго ди Гарда е наи-голямото езеро в Италия, а в южната му част има полуостров - дълъг и тънък, като молив.Това е Сирмионе.Селището е проточено по брега, а на края на полуострова се намира старата крепост.Цялото място изглежда като всичко в Италия - старо и красиво.Дори по-новите сгради излъчват семпла елегантностнавеса за колите е обрасъл с дива лоза, а вечнозелените са прилежно подстригани.По широка улица със стари чинари и градинки с дръвчета, коитосе чудя как са успели да ги подстрижат такастигаме до крепостта.има подвижни мостове, кули с бойници, вътрешно пристанище.Времето е спряло тук.

[flora]

Отправяме се по тесни улички към стар манастир с фризове като дантела проядена от времето.Някои от тях са тилкова тесни, че като протегна ръце достигам срещуположните къщи, а другаде за стабилност къщите са свързани с арки.Минаваме край шеги на природататази смокиня расте в каменна стена на почти 3 метра височина.И край порти устояли на времето.Сядаме в едно кафе и се наслаждаваме на безвремието.Но нашето време тече и след един последен погледси тръгваме с мисълта да дойдем отново.