Всичко за картофите

[НАМ]

Тези дни ще засея микс от истински семена на картофи (true potato seeds или TPS), а не клубни. Идеята е, че първата година от тях се произвеждат клубени, които впоследствие се засаждат за консумация ( ако имаш достатъчно , може и да ги консумираш, естествено). Днешните сортове в магазините не правят истински семена, а всяка година се клонират, което ги отслабва с времето и прави все по-податливи на болести. По-трудно се създават и местно адаптирани сортове, а трябва да си купуваш от производители с някакви съвсем различни от твоите условия, с всички произтичащи от това проблеми. А и истинските семена могат да се съхраняват с десетилетия в кутийка във фризера, те са миниатюрни. Могат и да се опрашват кръстосано.
Ще ви държа в течение как се развива експериментът.
Иначе садя десетина квадрата от мой микс, които не пръскам с нищо, от есента слагам оборска тор. Те са за няколко гурме рецепти за през лятото.

[penkeler]

Тези дни ще засея микс от истински семена на картофи (true potato seeds или TPS), а не клубни. ...
...
Ще ви държа в течение как се развива експериментът.

Не знаех, че изобщо се продават такива семена, но не съм и търсил. Ще ми е любопитно за резултата и дано не го пропусна защото вече втора година не предвиждам да сея картофи, заради слабия добив при мен. Миналата година не сях, а от мястото където бяха сети предната година и от незабелязаните дребосъци изникнаха доста нови, а аз само ги поливах. От тях събрах почти колкото когато предната година бях сял. Иначе купувах от дистрибутор на картофи за семена и всяка година ми връзваха поне по десетина "доматчета" на мястото на някои от цветовете, които все се канех да обера и да пробвам семената им, но така им не се случи. Може би защото никога не съм чувал някой да е сял от такива семена, а естествено и за резултат от това и така не се наканих. Не, че се каня да произвеждам отново защото в моята почва има и други култури, които просто не се развиват добре, но ей така от любопитство.

[НАМ]

Penkeler, жалко, че не си събрал плодчетата, те все по-рядко се срещат.
Семената купих от чужбина. Аз отглеждам четири сорта от клубени, досега никога не са направили плодче.
Идеята на това отглеждане е именно човек да си отгледа нещо за собствените му условия - разнообразието на гени, които се получават при кръстосано опрашване, позволяват самоселекция на най-приспособените към дадени условия растения. Но си е заигравка, няма да получиш бърз резултат. Аз обаче постепенно минавам на кръстоски от сортове и избор на най-приспособените за всичко, което расте в градината ми, и картофите не могат да се измъкнат тихичко с клубени от тази ситуация .
Това е единственият начин да се реагира успешно при бързо сменящи се климатични условия, ако не искаш да използваш химии като мен (другият е доста зловещ -ще се опитат да втълпят на хората, че без патентовани ГМО ще измрем от глад). Всъщност това е начинът, по който прадедите ни са градинарствали векове наред. Сортовете с имена са рожба на нововъзникналите фирми за семена от началото на 20-ти век.

[penkeler]

Знам, че рядко се случва, а случаите в които съм виждал са единични и не се сещам дали и в моята градина е имало, но при мен няколко години подред винаги връзваха от 3-4 до 10 и повече. Може и да зависи от сортове, а не съм сигурен какви съм сял. Единия път май бяха пикасо, н о не съм сигурен дали при тях имаше, а последния път когато имаше най много мисля, че беше някакво кратко име от 4 или 5 букви започващо със "С"

[Неделя]

Знам, че рядко се случва, а случаите в които съм виждал са единични и не се сещам дали и в моята градина е имало, но при мен няколко години подред винаги връзваха от 3-4 до 10 и повече. Може и да зависи от сортове, а не съм сигурен какви съм сял. Единия път май бяха пикасо, н о не съм сигурен дали при тях имаше, а последния път когато имаше най много мисля, че беше някакво кратко име от 4 или 5 букви започващо със "С"

Може би Сорая?

[НАМ]

Знам, че рядко се случва, а случаите в които съм виждал са единични и не се сещам дали и в моята градина е имало, но при мен няколко години подред винаги връзваха от 3-4 до 10 и повече. Може и да зависи от сортове, а не съм сигурен какви съм сял. Единия път май бяха пикасо, н о не съм сигурен дали при тях имаше, а последния път когато имаше най много мисля, че беше някакво кратко име от 4 или 5 букви започващо със "С"

Със сигурност зависи от сорта. Някои изобщо никога не правят - това са повечето съвременни сортове, други правят рядко, а има и такива, които правят редовно. Има едни официални бази данни, в които за всеки записан сорт е указано към кои принадлежи.

[Nastenka]

При мен също са правили семена купени сортове, може би Сорая, а може и Пикасо - преди садях от тях. Правила съм експерименти и със семена. Между другото, ако имате условия за ранен посев - топло и светло. И засеете семената сега, някъде до началото на лятото ще имате картофчета колкото шикалки и можете още тази година да засадите семенно получените клубенчета - евентуално за истинска реколта есента. Даже този вариант според мен е за предпочитане, защото клубените от семена са дребни и трудно ще ги съхраните до следващата пролет. Малки картофчета от семена съм отглеждала и аз, впоследствие обаче не са ми оставали сили и време да довърша експеримента. Семената от картофи имаха доста дълга трайност, по спомени.

[penkeler]

Може би Сорая?

Много вероятно защото ми звучи много познато, а и от 5-6 години насам не съм сял повече от 2 - 3 сорта. Аз по принцип и имената на доматите много-много не се старая да запомня. И без друго има много начини да ги объркам през целия процес, до засяване на постоянно място. Собствен разсад си правя единствено от събрани семена от традиционни сортове, а не от хибриди и който ми хареса си оставям семена, без да се задълбочавам в името му или си го кръщавам по някакъв мой начин за да знам за какво става въпрос и за следващия сезон ако реша да изключа някой да знам кой е.

[НАМ]

При мен също са правили семена купени сортове, може би Сорая, а може и Пикасо - преди садях от тях. Правила съм експерименти и със семена. Между другото, ако имате условия за ранен посев - топло и светло. И засеете семената сега, някъде до началото на лятото ще имате картофчета колкото шикалки и можете още тази година да засадите семенно получените клубенчета - евентуално за истинска реколта есента. Даже този вариант според мен е за предпочитане, защото клубените от семена са дребни и трудно ще ги съхраните до следващата пролет. Малки картофчета от семена съм отглеждала и аз, впоследствие обаче не са ми оставали сили и време да довърша експеримента. Семената от картофи имаха доста дълга трайност, по спомени.

Да, играчка си е. Но пък не е необходимо човек да го прави всяка година, семената наистина имат голяма трайност. Достатъчно е да продължи да сади клубени от растения, които правят семена, за да ги възпроизвежда и в бъдеще отвреме навреме. Чрез семената се пренасят значително по-малко болести също.
Четох, че растенията могат да се посадят директно в градината и преди да са започнали да оформят клубенчета. Те се сеят обаче около 8 седмици преди последните очаквани слани. Затова едната част ще засея сега, за да ги оставя да оформят клубенчета, а другите в началото на март. Така ще мога да сравня резултатите от двата теста и да си избера по-подходящият.

[penkeler]

Тръгна интересна дискусия и това ми дава кураж да продължа с нещо като спам макар, че има отношение точно към темата. Всички знаем, че картофите са пренесени от Америка, но подробности не се съобщават. Според предания мореплавател ги е донесъл на краля си и мисля, че беше френски, но може да е английски, испански или португалски, с описание за нещо непознато, но много вкусно. След като засели картофите и ги отгледали, обрали плодчетата по върховете и ги сготвили по някакъв начин, но се получило нещо отвратително. Краля приел това за подигравка и заповядал да изскубят всички растения и заедно с корените да ги изгорят, а мореплавателя да арестуват и да го доведат при него за да го осъди на смърт. Естествено първото действие било по най бързия начин всичко да бъде оскубано и хвърлено на горяща клада. След като обаче огъня поутихнал, нещо на огнището останало да пуши и да мирише приятно. Един от слугите решил да го опита на вкус, и изненадан го занесъл на краля, който веднага отменил всички следващи действия по въпроса. Не знам дали точно така се е случило, но легендата е интересна, поучителна и мисля, че си струва да я знаем. А както гласи една поговорка:"Човек се учи от каквото му се случи!"