Камоградеж

[ida_ili64]

Привет на всички!
Отдавна исках да направя тема, но дните се изнизваха един подир друг, умувах над заглавие, в коя група да го поместя, за градината, за дома, за жовота. Защото тук ще разкажа за един отрязък от моя живот - изграждането на мечтания дом, градина, околкност, съпътстващите го емоционални моменти,труднсти, отчаяние и гордост от постигнатото, и в крайна сметка, моето съзряване, израстване и натрупване на нова мъдрост. Това е самия ми живот, в отрязъка на четири години назад. А вие можете ли да разделите живота си в подтеми? На мен ми е трудно. Живота е магистрала - качваш се на нея и...потегляш. Има някои известни правила и ти трябва да ги спазваш, ако ли не- трябва да си готов в случай на нужда да заплатиш цената. Другото? То се учи в движение.
Ами да тръгваме!

Машината на времето ни връща в 2010 година. Това, което гледате на снимката е гледката, която се разкри пред моя поглед тогава, заставайки на балкона на къщата, която в бъдеще щеше да стане наш дом. Бе любов от пръв поглед! И може би... точно като този вид любов, грешка?? Не мога да дам отговор в този момент. Ще го направи времето..
Да се върна към предисторията.
Вече трета година идвайки през ранната есен, когато Вилфирд си вземаше отпуските, инвестирахме и някой друг ден да обиколим някой селски родопски имот с идеята да се превирне един ден нашия постоянен дом.Уви, агенциите ни показваха всичко друго, но не и това, което бяхме заявили като желание, отстояние от Смолян, тип имот, село, инфраструктура. Вилфрид нервнечеше, защото му крадяха дните от отпуската, за да му показват последните устои на цивилизацията, къщурки, отстоящи на 5-6 км от що годе поддържан път, до които се стигаше по чер път с окопи по него, в които човек можеше да седне както във вана и да се изкъпе. И при условие, че им бяхме казали да няма джамия в селото, водиха ни все в такива места, на разстояние около 30-40 км от Смолян, рада ориентир, в който смятахме да ползваме услуги на болница, комуникации, пазариуване, забавления и ресторанти.
С Вилфрид бяхме единодушни какво искаме от нашия дом, къде го искаме, какво трябва да има в него. Разминавахме се по един единствен въпрос.Аз исках да закупим имот със стара къща от камък, която да съборим и изградим на ново по изцяло наш проект, обслужващ нашите желания и виждания за дом. Той искаше готова, построена или реновирана къща в старинен родопски стил. Доводът му бе, че няма време за строителство и не може да го организира сам. Когато казвах, че аз ще се захвана с проекта и неговата реализация и контрол, той ме поглеждаше с умиление и лека насмешка и казваше, че няма да се справя.
Един ден получих имейл от него, с който ми препращаше писмо на наш нов познат- българин , живеещ в Германия, който му пращаше снимки на една къща, според неговите желания.Сайта, който ни изпратиха, беше почти същия като този, който ви давам тук:
http://www.archpero.com/archpero/proekt ... &proekt=11" onclick="window.open(this.href);return false;
Беше през март, 2010 година. още не знаех, че само месец два, целият ми живот ще се завърти на 180 градуса, че ме очаква едно дълго и трудно пътуване - към една моя лелеяна мечта за собствен дом, със българско излъчване, с място за моите приятели- цветята, и не на последно място- пътуване към мен самата.
Ако знаех какво ме очаква и през какво ще мина, в днешния ден си мисля, че нямаше да направя тази крачка тогава. Знам ли???
Налага се да ви напусна, чувам , че някой бръмчи долу, може би за дърводелците ми най- сетне е започнал работния ден в 14 ч днес? Когато имам време, ще продължа и пиша тук, надявам се да сте тъпеливи, освен писането, ме чакат довършителните работи по зимната градина, а и едно одеялце за новородената внучка на Вилфрид Анна-Изабелла, та всяко начинание изисква време. Няма за къде да бързам, знам на къде отивам .

[Titi]

Иде, въпреки, че съм виждала вече всеки етап от построяването на къщата ви до момента, потрих ръце от удоволствие като видях темата, която си отворила. Снимките са си снимки, но ти си увлекателен разказвач и с нетърпение очаквам да ни преведеш през тази част от живота си така, както само ти умееш.

[нов градинар]

Поздравления за темата и за свършената работа .
Много хубава къща и градини: външна и зимна. Ще следя темата с интерес!!!

[ida_ili64]

И така... разгледах снимките, къщата ми хареса, но дълбоко в себе си имах убеждението, че в България всичко , което се строи с цел да бъде продадено е напудрено с продукти на ''Шанел'', но в основите му са използвани най-ефтините материали. За съжаление- оказах се абсолютно права,времето ми прекарано в къщата и преживяното в нея го доказаха. Миналата година извиках оценител, за да изчисли щетите, пречинени от некачествено строителство, без покрива и точна цена за смяна на прозорците, сумата възлизаше на 27 000 лева, добавете подмяна на 31 прозореца,защото почти всички са с разхерметизиран стъклопакет, както и течащ покрив, тъй като вместо подпокривна мембрана е поставен армиран найлон, който е прогорял във времето... отидохме на около 50 000 лв.
Да се върна на месец май, 2010 година.
Пристигнах си в България заради една друга къща, чиято собственичка бе англичанка, но не можах да се видя с нея, както и да видя къщата, която казаха, че продава. Намираше се в с. Полковник Серафимово - най-голямото село в околността, разположено върху 7 махали, също без джамия, но има една помашка махала. Историята разказва, че селото се е сформирало от българското население, което се е скрило в долчината от турците и поради почти вечната мъгла, не са ги видели и открили.
Сега, когато живея тук, разбирам, че наистина е така, почти всяка сутрин зад третото възвишение се стеле мъгла - там е П.Серафимово.
Пристигнах в България, взех наетата от мен кола,предложих на съфорумка да дойде с мен до Родопите и така с придружителка и приятна компания се отправиме към Смолян. Вече имах и телефона на продавача на къщата в Чокманово, който щеше да ни чака.
Пристигнахме, г-на ни очакваше, много любезен, внимателен, предложи ни да оставим моята кола пред офиса си, а ще обикаляме с неговата, като предложи да ни придружи и до П. Серафимово, за да видим първо къщата на Каролайн, а после - неговата.
Речено- сторено!
В момента търся снимки от тогава, явно са в другия ми лаптоп, ще се наложи да прекъсна писането за да ги открия.

[ida_ili64]

И така, обещаните снимки от първото ми докосване до нашия дом в Чокманово, разбира се, с неговата магична гледка, която те кара да затаиш дъх.
Да си призная честно, сега докат прерових всички папки със снимки в двата лаптопа и гледах отново всичко изпитах необяснимо жегване под лъжичката, а като видях на снимка какво е било наоколо... наистина си дадох сметка колко много неща са сторени и колко вода е изтекла...
И Така, поглед отпред и отгоре, пред къщата и сегашното място за бъдещите гаражи, единственото все още неясно нещо в нашата мечта, чакащо си ПУП-а, който задействах и подадох собственоръчно сама в ТСУ-то на Смолян на 23.10.2012г в момента тече обявяването на съседите на прдварителния ми договор за покупка на общинска земя- тази между къщата гаражите, които са върху вече закупен имот, но едно ъгълче попада в общинското място:


Изгледа зад къщата :

Изглед под терасата на къщата - на дясно и на ляво- все бурен, пущинак и синор...


Старият път, при който колата минаваше на сантиметри под покрива на съседската къща, а в ниското хлътваше така, че наклона на горе няма изгазване при никаква ситуация зимата, а на два пъти аз буксувах и лятото и се налагаше да ми оказват помощ:

Поглед към будещия ни двор от втория етаж:

Странично на къщата, закупения допълнително имот, върху който ще бъдат изградени котелното и зимната градина. Прословутата чешма, която аз съм унищожила, се намира на снимката между ореха и нарязаните дърва:

Външната за тогава стена на къщата, която ще се превърне в бъдще на вътрешна такава за зимната градина:


Малко предистория - къщата ни е построена през 1863г от тогавашния кмет на селото- Насо Матин:

И разбира се, магията на родопските дипли...





Тук се вижда домът на професор Серезлиев, мой съсед и приятел, бивш професор по рисуване в художествената академия , настоящ пенсионер и художник, вечно деятелстващ нещо за селото и вечно наслаждаващ се на случващото се с нашата къща, Господ здраве да му дава и да си пием пак кафето и тази пролет, когато се завърне след зимата, която прекарва при дъщеря си в София:

И така, тази гледка накара сърцето ми в онзи първи миг да затупти, почувствах се жива, волна и ми се прииска да разперя крила и да полетя! Такова бе въздействието на това място върху мен.
Разгледахме и къщата, светла, приветлива, съчетанието между дървото, боядисано в цвят на горски пчелен мед и белите стени е много сполучливо, малките кокетни прозорчета с кръстачка и пръчки отпред създават допълнително излъчване в интериора. На пъв поглед всичко бе наред, а няма и как да видиш неща, които се случват във времето, ако ще и да си там 5 дни.
Так изглеждаше дневната до камината тогава:

Казах нашите допълнителни изисквания за нашия дом, път, гаражи, зимна градина, визможно ли е да се случат и ако да, кой ще ги извърши , получих всички уверения, че всичко е възможно, необходимо е само закупуването на да съседски имота около къщата и да, СМР- тата ще бъдат извършени от него, разбира се- с договор.
Не попитах за цена и не я дискутирах, знаех я предварително, както и че бе доста по- висока от тази, която с вилфрид бяхме решили да изнвестираме в нашия бъдещ дом в България. Това, което попитах бе,дали може да пренощуваме една- две нощи с моя съпруг в къщата, ако той разбира се решеше, че се заинтригува от нея, след като я види на живо.Може да ви се стори смешно, но исках да усетя енергията на къщата, както и дали ще се харесаме взаимно и дали тя ще ме приеме за нейната нова стопанка
Ето и вечерни снимки от юни, когато заедно с Вилфрид прекарахме три дни в къщата:


И така, тръгнахме си с уговорката, че през август аз ще дойда за покупката на къщата, която ще стане само, ако се уредят и продажбите на двата съседни имота, необходими ни за допълнителните пристроявания, бъде оправен съществуващия път, като му се хвърли допулнително филц и бъде изяснено с общината и съседите,дали ще е възможно прокарването на нов път до нашия дом. Къщата щяхме да закупим с три вноски в рамките на една година, първата част, щеше да се заплати при продажбата с ипотека на частно лице и получаване на нотариалния акт на имота, единайсет равни вноски щяха да се заплатят всеи месец и след изтичане на годината- третата последна вноска, а през това време щяха да бъдат построени гаражите и одобрен действащ ПУП , обединяващ целия имот, урегулиращ пътя и озаконяващ гаражите - срок по първи Договор за СМР - 31.07.2011г.
За край на този си пост, ще пусна една магична зимна снимка , в която аз и до днес съм влюбена, не знам кой е фотографа й, но е прекрасна!

[calico]

Ида, винаги съм мислила че вие сте строили къщата, а то сте я купили готова. Реновирана както се казва.
Ама много е хубава къщата, много.
Е, и вече с вашите допълнения е трудно да се нарече "къща", може би замък, или палат Много се радвам че ти е такова удоволствие, а дано всичко приключи скоро и станеш родопчанка

[ida_ili64]

Уви Ани, не я строихме ние. Щеше да е по- лесния вариант, ще стигна и до там... А колкото до родопчанката... аз съм вече от 25.01.2013 такава- постоянния ми адрес е в Чокманово. Така увеличих прираста на селото с 1 .Благодаря за пожеланията!
Тук на такъв имот му казват конак.

[mimaflora]

Ида,толкова си увлекателна и така образно описваш всичко,че го изчетох на един дъх!И аз като Ани си мислех,че Вие сте строили къщата.Уникална е,ти си пълна с идеи,и успяваш да доведеш нещата до край! Бъдете много щастливи и се наслаждавайте на тази невероятна природа!

[desi_slava]

Обичам да те чета,Ида! Поклон пред упоритостта и енергията която имаш! Чакам продължението...

[darusha5k]

И аз винаги с интерес чета постовете на Ида, къщата е много красива и съм сигурна , че всичко ще завърши добре! Поздрави!