Шушко търси постоянен дом
Публикувано на: Дек 14, '13, 20:23
Това е Шушко.Мъжко кастрирано куче.Ваксиниран,с европейски паспорт и чип.Тежи около 20 кг.Той е много предан приятел и сега ще разкажа неговата история.Много ще се радвам,ако успеем заедно да му намерим истински дом,защото тук не е щастлив.Най ми се иска да му намеря дом в Монтана,за да мога да идвам да го посещавам.
Един ден се разхождах с 2 бездомни кучета.Тогава за първи път видях Шушко.Беше на едни полянки.Тогава се страхуваше от мен и не ми позволяваше да го погаля.
Аз им бях водача.Тръна с нас,а не ме познаваше изобщо.Разхождахме се 1 час по улицата.Носех си кучешка храна и ги нахраних.
Довери ми се и започна много забавно да ми се радва,лягаше на земята пред краката ми и се въргаляше.Стигна до блока ми и си тръгна с другите кучета.Не го бях виждала 3 седмици.Накрая отидох в Младост 2 и както си се разхождах го видях,мръсен,уплашен и кастриран от Кастрационния център.
Примамвах го да дойде при мен,но много го беше страх.Не се предадох и пак го примамвах.Накрая се сети коя съм и започна радостта му.Тогава така се радваше,че дърпаше панталоните ми от радост.От кастрацията му имаше кръв,а ухото му се беше възпалило,заради марката и му липсваше единия долен зъб.
Тръгна с мен на разходчица,изпрати ме до блока и си отиде пак в Младост 2,където хора се грижат за него.Беше ми много щастливо с него и всеки ден ходех в Младост,за да го посещавам.Започна да седи по няколко часа пред блока ми,после за 3 дни си ходеше в Младост,на другите дни пак идваше сам долу зад блока ми и така.
Започнах да го храня,да му давам храна и купите седяха пред блока.
Започнах да промивам ухото му с Риванол и му мина.Беше много зле това ухо.
Сресвах му козината зад блока,защото си я сменяше и направо беше къдрав.
Бях му сложила нашийник,за да знаят,че някой се грижи за него,но хората от Младост са го свалили.
Започна да спи зад блока в едни храсти на магазин.
Започна да ходи с мен на всякъде,до училище,до магазини и все ме чакаше.В Младост 2 той спеше в големи треви и един ден си идва в Плиските при мен и като видях в ухото му колко много кърлежи има си помислих,че няма да оцелее.Нямах пари да му купя от скъпите препарати за кърлежи и за това го намазах с олио.На другия ден всичко беше изпопадало,имаше 4-5 кърлежа,които ги извадих с клещи.Много се зарадвах,че съм го спасила.
От този ден натам всеки ден седеше зад блока и повече никога не отиде в Младост 2.
Когато надникна през прозореца той все гледаше сладко нагоре и лаеше,защото ме поздравяваше.Той много обича Мъни,винаги си играят и никога не я е нападал.
Когато затварях входната врата на блока,той слагаше лапи напред и глава на земята с много жален поглед,не искаше да си тръгвам.
През нощта винаги спеше пред блока под една пейка и ни чакаше-мен и майка ми,а през деня спеше в храстите.
Видях,че много се страхува от пиратки и само като чуе гърмеж бяга да се скрие някъде.От вода също се страхуваше,но Мъни го научи да не се страхува,дори започна да си топи лапите в Монтето през лятото.Тогава всеки ден ходехме с него на центъра да си играе с Мъни и беше много забавно.
Има едно отче от блока,който го харесва и го хранеше.Шушко много мрази цигани,каруци,коли,колелета,мотори и котки.Един ден подслушвах,че един съсед се кара с отчето,че го храни,че влиза в блока,че пренася бълхи и ще трябва да пръска по етажите.А аз си го обезпаразитявах редовно вътрешно и външно.Но Шушко когато се уплаши от нещо влизаше в блока и в мазето,дори се беше научил да спи на първия етаж и само като го видеха започваха да го ритат.Аз се опитвах да го науча да не влиза,но не успявах,а вратата все си я отваряха.Той много ме обича и един път ходи с мен до магазина в най-големия дъжд,а той много мрази да го мокри.Стана много известен в нашия квартал,деца идваха да си играят с него,много хора го хранеха с вкусотий.Започнах да го уча да ходи на повод.Много го беше страх,но с времето свикна и така си го разхождах.
Беше ми тъпо като гледах как го гонят и ритат,и направих албум в фейсбук,че търси дом.Добри хора предложиха помощ,средства за ваксини,европейски паспорт и търсене на дом в Германия.
Много месеци се минаха от това търсене на дом,но никой не го пожела,дори в Германия.Направих му къщичка от кашон и найлон,за да се отучи да не ходи в блока,но баш не стана плана ми.Сложих му отново нашийник така че да не може да го откраднат.
Един ден си е играл с Мъни в стъкла и на другия ден имаше следи от кръв във входа и отвън.Много изтръпнах тогава,помислих си,че са го застреляли,но като се появи видях,че си е порязал крачето.Промих го с Йод и след 3 дни му мина.Отново го спасих.
Къщичката му се разтопи от дъжда и му направих пак същата.
Тази също се разтопи и една съседка ми предложи да му направя колиба от дъски.Аз нямах дървени палети и за това колкото и да ме беше срам ходех през нощта с Шушко да крада палети до един блок.Лека по лека ги събрах и я построих зад блока при магазина.Той много се зарадва и спеше с радост вътре.
Един ден съсед ни звъни на вратата и пищеше като ненормален на майка ми,дали Шушко е нашо куче,да го махнеме,защото ще го отрови и това само защото е влязал в мазата и детето му се е изплашило.На другия ден друга съседка вика,,ох Eлке децата ги е страх от него,не искаме да съжиталстваме с куче,,.Аз много се ядосах,не издържах и започнах да викам и аз,та се изпокарахме с всички.Беше ме страх,че наистина ще му сторят нещо и тръгнах да го водя на Вилата,която е извън града,на много далече и опасен път с тирове.Децата се сбогуваха и плакаха.Там седеше вързан,защото имаше дупки от които може да излезе и да го сгазят.
Не се бях сещала,че няма да има с какво да го храня,минаха се 3 дни,той гладуваше и какво да направя пак го пуснах в града.
Най-накрая се научи да не ходи в блока,но се появи друг проблем.Това стана негова територия и започна да пази.Един човек от блока си държеше инвалидната количка отзад и когато идваше да си я вземе Шушко го лаеше.Той ми предложи да го вържа,но аз отказах и измислих да преместя колибата на друго място.
Там пък стана още по зле.Една сутрин отидох и колибата беше разрушена,аз я сглобих отново.Дойде някакъв мъж и ни пищеше,че лаел по великите цигани,някой ден ще ги захапе,че той е разглобил къщичката му и пак ще я разруши,да го вържеме и че ще даде жалба за да ни глобят.Майка ми откачи и ме накара да го махна.Аз какво да правя,не може да се боря с толкова много хора.Имах познати хора,които ми предложиха да го заведа в тяхната вила която е в града.Направих го,пак беше вързан.Пътят беше много гаден,трябваше да се катеря все едно на скали,после ми казаха,че зимата не чистят пътя там и не може да се ходи.
Отново го пуснах,но той не искаше да седи вече пред блока и се връщаше на Вилата сам.Трябваше да го науча да седи при блока,защото като паднеше сняг няма кой да го храни,а в Плиските всеки го хранеше и защото пътят за тази Вила беше опасен,всеки ден имаше по едно сгазено животно.Един ден се сетих да оставя дървената палета,за да си мисли,че е колиба и да остане.Планът стана!Надничам през прозореца и го виждам как върти опашка.
После му построих Колиба с подпрени дъски,която не се кове.
Пак започна да лае по циганите.Една вечер беше влязъл в Аптеката под парното да се топли и един старец от блока го гонеше,изгони го,но Шушко искаше да влезе в блока и той го срита в муцуната,а Шушко изскимтя.
През нощта нещо му ставаше и влизаше в мазето без да знам.Някой затваряше вратата и стоеше цяла нощ там.Един ден подслушвах на вратата,че съседи се карат и викат,,……в мазето,кажи им,я съм им казал,,Не ми пукаше какво мислят съседите,но знаех,че ако пак кажат нещо на майка ми ще откачи и ще махне Шушко на някъде.И за това взех един пирон и синджир,заковах го за колибата и вързах Шушко.Това беше за негово добро.
Разхождах си го всеки ден по 3 пъти,започнах аз да гладувам,за да ми остават пари за него.Но един ден циганин е минавал по пътя и Шушко счупил пирона и тръгнал да го гони.Майка ми видяла,ядоса се и се обади на баща ми за да го закарат и изхвърлят някъде извън града.Сърцето ми спря.Изобщо не знаех къде са го закарали.Срещнах долу пред блока дете и ми каза,че са й казали,че са го изхвърлили по пътя на село Мала Кутловица.Не знаех къде се намира,но веднага тръгнах да го търся.Първо тръгнах пътя за Вършец,но се спирах по спирките и гледах по картата,къде се намира.Запечатвах си улиците в мозъка и тръгнах.Стъмни се и нищо не виждах.Стигнах на много далеч и вече започнах да забравям пътят до Монтана.Тъкмо да се откажа и хоп виждам Шушко как ходи на пътя и се плаши от всичко.Видя ме,скача ми,аз се разплаках.Ако него бях намерила не знам дали щеше да живея без него.Тръгнахме и след 2 часа стигнахме.Видях,че има някаква циментирана тръба и го вързах там,нея не може да я отскубне.
Забравих да кажа,че сме го ваксинирали и изобщо не усети иглата.Водех го на ветеринар,за да видя дали има чип и му откри.Всичко си има за заминаване в Чужбина,само остава някой да го хареса.
Той много е свикнал с мен,дори един път майка ми го държа на повод,а той от дърпане скъса нашийника,за да ме настигне хаха.Един ден го заведох в Младост 2 за да си спомни старото място и старите приятелчета.
Запознах се със старите му улични стопани и ми разказаха,че са го къпали в някакъв гараж и че са се грижели няколко месеца.Шушко се зарадва да ги види.Построих му нова Колиба за зимата и за сега нямаме проблеми със съседите,като е вързан.
Ще го дам само с договор за осиновяване и обещание за снимки.
Един ден се разхождах с 2 бездомни кучета.Тогава за първи път видях Шушко.Беше на едни полянки.Тогава се страхуваше от мен и не ми позволяваше да го погаля.
Аз им бях водача.Тръна с нас,а не ме познаваше изобщо.Разхождахме се 1 час по улицата.Носех си кучешка храна и ги нахраних.
Довери ми се и започна много забавно да ми се радва,лягаше на земята пред краката ми и се въргаляше.Стигна до блока ми и си тръгна с другите кучета.Не го бях виждала 3 седмици.Накрая отидох в Младост 2 и както си се разхождах го видях,мръсен,уплашен и кастриран от Кастрационния център.
Примамвах го да дойде при мен,но много го беше страх.Не се предадох и пак го примамвах.Накрая се сети коя съм и започна радостта му.Тогава така се радваше,че дърпаше панталоните ми от радост.От кастрацията му имаше кръв,а ухото му се беше възпалило,заради марката и му липсваше единия долен зъб.
Тръгна с мен на разходчица,изпрати ме до блока и си отиде пак в Младост 2,където хора се грижат за него.Беше ми много щастливо с него и всеки ден ходех в Младост,за да го посещавам.Започна да седи по няколко часа пред блока ми,после за 3 дни си ходеше в Младост,на другите дни пак идваше сам долу зад блока ми и така.
Започнах да го храня,да му давам храна и купите седяха пред блока.
Започнах да промивам ухото му с Риванол и му мина.Беше много зле това ухо.
Сресвах му козината зад блока,защото си я сменяше и направо беше къдрав.
Бях му сложила нашийник,за да знаят,че някой се грижи за него,но хората от Младост са го свалили.
Започна да спи зад блока в едни храсти на магазин.
Започна да ходи с мен на всякъде,до училище,до магазини и все ме чакаше.В Младост 2 той спеше в големи треви и един ден си идва в Плиските при мен и като видях в ухото му колко много кърлежи има си помислих,че няма да оцелее.Нямах пари да му купя от скъпите препарати за кърлежи и за това го намазах с олио.На другия ден всичко беше изпопадало,имаше 4-5 кърлежа,които ги извадих с клещи.Много се зарадвах,че съм го спасила.
От този ден натам всеки ден седеше зад блока и повече никога не отиде в Младост 2.
Когато надникна през прозореца той все гледаше сладко нагоре и лаеше,защото ме поздравяваше.Той много обича Мъни,винаги си играят и никога не я е нападал.
Когато затварях входната врата на блока,той слагаше лапи напред и глава на земята с много жален поглед,не искаше да си тръгвам.
През нощта винаги спеше пред блока под една пейка и ни чакаше-мен и майка ми,а през деня спеше в храстите.
Видях,че много се страхува от пиратки и само като чуе гърмеж бяга да се скрие някъде.От вода също се страхуваше,но Мъни го научи да не се страхува,дори започна да си топи лапите в Монтето през лятото.Тогава всеки ден ходехме с него на центъра да си играе с Мъни и беше много забавно.
Има едно отче от блока,който го харесва и го хранеше.Шушко много мрази цигани,каруци,коли,колелета,мотори и котки.Един ден подслушвах,че един съсед се кара с отчето,че го храни,че влиза в блока,че пренася бълхи и ще трябва да пръска по етажите.А аз си го обезпаразитявах редовно вътрешно и външно.Но Шушко когато се уплаши от нещо влизаше в блока и в мазето,дори се беше научил да спи на първия етаж и само като го видеха започваха да го ритат.Аз се опитвах да го науча да не влиза,но не успявах,а вратата все си я отваряха.Той много ме обича и един път ходи с мен до магазина в най-големия дъжд,а той много мрази да го мокри.Стана много известен в нашия квартал,деца идваха да си играят с него,много хора го хранеха с вкусотий.Започнах да го уча да ходи на повод.Много го беше страх,но с времето свикна и така си го разхождах.
Беше ми тъпо като гледах как го гонят и ритат,и направих албум в фейсбук,че търси дом.Добри хора предложиха помощ,средства за ваксини,европейски паспорт и търсене на дом в Германия.
Много месеци се минаха от това търсене на дом,но никой не го пожела,дори в Германия.Направих му къщичка от кашон и найлон,за да се отучи да не ходи в блока,но баш не стана плана ми.Сложих му отново нашийник така че да не може да го откраднат.
Един ден си е играл с Мъни в стъкла и на другия ден имаше следи от кръв във входа и отвън.Много изтръпнах тогава,помислих си,че са го застреляли,но като се появи видях,че си е порязал крачето.Промих го с Йод и след 3 дни му мина.Отново го спасих.
Къщичката му се разтопи от дъжда и му направих пак същата.
Тази също се разтопи и една съседка ми предложи да му направя колиба от дъски.Аз нямах дървени палети и за това колкото и да ме беше срам ходех през нощта с Шушко да крада палети до един блок.Лека по лека ги събрах и я построих зад блока при магазина.Той много се зарадва и спеше с радост вътре.
Един ден съсед ни звъни на вратата и пищеше като ненормален на майка ми,дали Шушко е нашо куче,да го махнеме,защото ще го отрови и това само защото е влязал в мазата и детето му се е изплашило.На другия ден друга съседка вика,,ох Eлке децата ги е страх от него,не искаме да съжиталстваме с куче,,.Аз много се ядосах,не издържах и започнах да викам и аз,та се изпокарахме с всички.Беше ме страх,че наистина ще му сторят нещо и тръгнах да го водя на Вилата,която е извън града,на много далече и опасен път с тирове.Децата се сбогуваха и плакаха.Там седеше вързан,защото имаше дупки от които може да излезе и да го сгазят.
Не се бях сещала,че няма да има с какво да го храня,минаха се 3 дни,той гладуваше и какво да направя пак го пуснах в града.
Най-накрая се научи да не ходи в блока,но се появи друг проблем.Това стана негова територия и започна да пази.Един човек от блока си държеше инвалидната количка отзад и когато идваше да си я вземе Шушко го лаеше.Той ми предложи да го вържа,но аз отказах и измислих да преместя колибата на друго място.
Там пък стана още по зле.Една сутрин отидох и колибата беше разрушена,аз я сглобих отново.Дойде някакъв мъж и ни пищеше,че лаел по великите цигани,някой ден ще ги захапе,че той е разглобил къщичката му и пак ще я разруши,да го вържеме и че ще даде жалба за да ни глобят.Майка ми откачи и ме накара да го махна.Аз какво да правя,не може да се боря с толкова много хора.Имах познати хора,които ми предложиха да го заведа в тяхната вила която е в града.Направих го,пак беше вързан.Пътят беше много гаден,трябваше да се катеря все едно на скали,после ми казаха,че зимата не чистят пътя там и не може да се ходи.
Отново го пуснах,но той не искаше да седи вече пред блока и се връщаше на Вилата сам.Трябваше да го науча да седи при блока,защото като паднеше сняг няма кой да го храни,а в Плиските всеки го хранеше и защото пътят за тази Вила беше опасен,всеки ден имаше по едно сгазено животно.Един ден се сетих да оставя дървената палета,за да си мисли,че е колиба и да остане.Планът стана!Надничам през прозореца и го виждам как върти опашка.
После му построих Колиба с подпрени дъски,която не се кове.
Пак започна да лае по циганите.Една вечер беше влязъл в Аптеката под парното да се топли и един старец от блока го гонеше,изгони го,но Шушко искаше да влезе в блока и той го срита в муцуната,а Шушко изскимтя.
През нощта нещо му ставаше и влизаше в мазето без да знам.Някой затваряше вратата и стоеше цяла нощ там.Един ден подслушвах на вратата,че съседи се карат и викат,,……в мазето,кажи им,я съм им казал,,Не ми пукаше какво мислят съседите,но знаех,че ако пак кажат нещо на майка ми ще откачи и ще махне Шушко на някъде.И за това взех един пирон и синджир,заковах го за колибата и вързах Шушко.Това беше за негово добро.
Разхождах си го всеки ден по 3 пъти,започнах аз да гладувам,за да ми остават пари за него.Но един ден циганин е минавал по пътя и Шушко счупил пирона и тръгнал да го гони.Майка ми видяла,ядоса се и се обади на баща ми за да го закарат и изхвърлят някъде извън града.Сърцето ми спря.Изобщо не знаех къде са го закарали.Срещнах долу пред блока дете и ми каза,че са й казали,че са го изхвърлили по пътя на село Мала Кутловица.Не знаех къде се намира,но веднага тръгнах да го търся.Първо тръгнах пътя за Вършец,но се спирах по спирките и гледах по картата,къде се намира.Запечатвах си улиците в мозъка и тръгнах.Стъмни се и нищо не виждах.Стигнах на много далеч и вече започнах да забравям пътят до Монтана.Тъкмо да се откажа и хоп виждам Шушко как ходи на пътя и се плаши от всичко.Видя ме,скача ми,аз се разплаках.Ако него бях намерила не знам дали щеше да живея без него.Тръгнахме и след 2 часа стигнахме.Видях,че има някаква циментирана тръба и го вързах там,нея не може да я отскубне.
Забравих да кажа,че сме го ваксинирали и изобщо не усети иглата.Водех го на ветеринар,за да видя дали има чип и му откри.Всичко си има за заминаване в Чужбина,само остава някой да го хареса.
Той много е свикнал с мен,дори един път майка ми го държа на повод,а той от дърпане скъса нашийника,за да ме настигне хаха.Един ден го заведох в Младост 2 за да си спомни старото място и старите приятелчета.
Запознах се със старите му улични стопани и ми разказаха,че са го къпали в някакъв гараж и че са се грижели няколко месеца.Шушко се зарадва да ги види.Построих му нова Колиба за зимата и за сега нямаме проблеми със съседите,като е вързан.
Ще го дам само с договор за осиновяване и обещание за снимки.
