СРЕЩА В ГРАДА НА ЛИПИТЕ И ПОЕТИТЕ

[Мария Николова]

Добре, че като се засиля да правя нещо, което вече съм го правила, съм забравила колко време отнема.
Мислих си, че до това време ще ошетам двата реда.
Преди минутки се прибрах и зад гърба си имам извадени 1 (един!!!) ред хемета и гладиоли. То да разделя братя хемета и да са читави. (Един "брат" остана без зеления, но пак ще покара на пролет. Нищо не го спира! ) То да ги почистя от сухи листа и изгнили корени. (Защото постоянно никнат нови корени и постоянно отпадат стари.) То да ги наредя братята от една туфа да не се смесват с друга туфа. То да отрежа гладиолите, да ги извадя, да събера всяко бебе от луковичка, където и да се е търкулнало и всички да ги прибера в книжната кесия....
И накрая само 1 ред. Хем, без да скъсявам листаците на хеметата, което оставих за утре.
Но пък са с кодове!
Така по-лесно ще мога да намирам името на хемето, когато ме питате догодина и посочите кода му.
Като гледам препълнената щайга само от един ред, се питам как ще пътуваме хеметата (в кашон, който да побере тях с изненадата) и аз.
Като пристигна, ще ви кажа как.

[Мария Николова]

Измислих го!
Гениална съм! Е, не гениална - полугениална.
Умна съм! Не умна - полуумна.
9 сорта по 3-4-5 ветрила, ще ги комплектовам на 8 купчета, ще има за всички дошли.
Утре колкото туфи сваря да извадя, ще ги добавя към купчинките.
И няма да се тормозя, че не са всичките предвидени.

[Мария Николова]

Ще дойда, ако не съм на работа/университет.

Градска, вече трябва да знаеш на работа ли си, в университета ли си, или идваш.
Казвай без бой! Да махаме питанката.

[Златка Трънова]

И dung ще дойде!

[сюзан]

Мери, мога ли да те помоля за едно коренче розово есенно анемоне. Мисля, че ти имаше, а при мен е само бяло и така и не можах да завъдя розовото.

[greeneyed]

Аз имам розово анемоне, ще ти дам, но няма да е днес, вчера да беше казала. Сега остава за другата седмица.

[сюзан]

Благодаря, Катя. Сега се сетих, но не е спешно. Те още цафтят.

[bpetrova]

Махайте ме от списъка, зщото се прибрах тъкмо от Пловдив, а след три часа съм на работа...кофти положение. Но да си изкарате добре!

[Мария Николова]

Мери, мога ли да те помоля за едно коренче розово есенно анемоне. Мисля, че ти имаше, а при мен е само бяло и така и не можах да завъдя розовото.

Дойдох да взема тиксо за кашона. Хеметата в зелени торбички. Една синя торбичка. И една голяма жълта с измъчени стръкове трева зебрина. Ами те стръковете, колкото и на далеч да са изкарали, под земята отиват в туфата, но кой да знае...
Е да, ама пък може някой стрък да се излъже и да се вкорени. Единият има едно мижаво корнченце на извивката. Може той да направи чудото!

Дойдох и, за да видя дали е казала малката градска, че идва; дали пък и севлиевската група не се е прежалила да карат на фарове.
Прочетох какво е писала Грийни и върнах предната страница да видя на кого е отговорила.
Светле, и да беше в градинския гараж тиксото и кашона вече да беше залепен, щях да срежа тиксото и да сложа розово анемоне за теб!
(Преди години едва изчистих бялото анемоне - само троскотът го конкурира. )
Katia да не е посмяла да не дойде!!! За нея е синята торбичка със специална изненада.

Злате, нали не си забравила, че срещата е за твоята тава?

[Златка Трънова]

Е, хубава работа! Как ще забравя ! Цял ден мисля за вас!