Уникалните Български Цветя - Истории и картинки

[Анемоне]

ето ти снимка на лилав.
Благодаря за темата,много е хубава и полезна!

[Tanet]

Тук може да прочетете за едно също много интересно цвете, което не е български ендемит, но е сравнително рядко срещано Росен. В линка има клипче, в което демонстрират със запалка как цветето отделя газ подобен на метан и гори. Тук край Севлиево в едно от селата съм виждала както диви божури така и росен-има много силен сладникав чак натраплив аромат и е много красиво. http://www.zdrava.bg/bilki/rosen/" onclick="window.open(this.href);return false;

[nadin]

Искам да ви покажа още един род цветя които се срещат рядко в България а са толкова красиви. Става въпрос за съсъките и анемониите. И досега хората бъркат двата рода но така или иначе анемониите са ги отделили от котенцата ( съсънките) ,които са водят вече пулсатили.
Но както и да е. Ето няколко от най-красивите и редките. Започвам с нарцисовата съсънка Anemone narcissiflora:





Тя е може би най-красивата от Българските анемонии и най-рядката. Среща се само около Гоце Делчев. Има сравнително голям цвят който прилича на нарцис и е единствената анемония която има повече от един цвят на стъблото.

Друга рядка анемония е червената анемония - Anemone pavonina:







Тя е средиземноморски вид и находищата в България са едни от най-северните. Тя се среща по южното черноморие, Струма, и наполседък в Родопите.
При нея интересното е че вариацията в цвета е много голяма. Срещат се бели, розов, лилави и червени на цвят.

И още една интересна анемония - Anemone ranunculoides:





Тази анемония не е толкова рядка като другите. Среща се в широколистни гори. Интересното при нея е че много лесно незапознатите могат да я сбъркат с подобни на вид лютичета. Лично аз дълго време си мислех че е някакво лютиче като минавах всеки ден с количката покрай една туфа в Борисовата градина, докато една събота не се разхождахме с разни приятели биолози и като минахме покрай туфата един от приятелите не възкликна как за бога се е появила тука тази съсънка .

А сега за пулсатилите или както сме свикнали да им викаме- котенца, заради пухкавите пъпки.
Те трудно се различавата една от друга, а по нашите земи се срещат няколко, но халеревото котенце е най-рядкото от тях - pulsatilla halleri:



Друга рядка Българска пулсатила е пролетната - Pulsatilla vernalis:



Тя цъфти най-рано от всички котенца веднага след топенето на снеговете и България е едно от най-южните и местообитания.

[Албена]

Всеки знае какво е дивата теменужка едно от любимите пролетни цветя от което бабите правят малките ухаещите пролетни букетчета. На мен дивите теменужки са ми слабост, а пък в България има цели 38 вида теменужки, от тях 11 са защитени в различна степен. Сега ще ви покажа някои от най -редките и атрактивни наши диви теменужки

И една по-често срещана теменужка - трицветната Viola tricolor L




Друг вид - V. arvensis Murr


V. aetolica Boiss. et Heldr. — със сини, жълти или пъстри венчелистчета.





И най-често срещаните и най -ароматни -





Тия последните в момента са нацъфтели по закътаните ъгълчета в градината.

[calico]

колко е красиво това - Romonda serbica - сръбска рамонда, рамонсия. Балкански ендемит.У нас тя се среща само в природата на Севорозападна България – района на Монтана.



тази тема е просто прекрасна, кара ме да се ровя и да научавам неща дето никога нямаше иначе да знам

[Krasiyana]

И аз да ви представя един български ендемит. Намира само около град Айтос и носи неговото име Айтоски клин (Astracantha aitosensis),наречен още Айтоско сграбиче, известно и като генгер. Растението е почти на изчезване, поради безразборното му изсичане по Сирни Заговезни за палене на огньове.
То е бодливо плътнотуфесто храстче. Стъблата гъсто разклонени, 30 - 50 cm високи. Цветовете са белезникавожълти приседнали по двойки, сбити в дъното на листните пазви. Цъфти юли. Заплаха за вида е унищожаването на местообитанието му.

[denitsavm]

на тази снимка се виждат и малките бебета-растения или така ми се струва Много ми стана симпатично това храстче и ще е жалко да го затрият. И го виждам с декоративно приложение по градини или като бонсай

[nadin]

Много е красиво за слънчев алпинеум.
Сестра ми тази година бяха ходили да го снимат и каза че все още се намира тук там. Ама нали виждате къде се намира съвсем близо до Айтос и селата, няма никаква защита освен на хартия и когато хората не им пука е почти сигурно заминало.

[nadin]

Не съм писала почти нищо за интересните дървета и храсти и сега ще гледам да наваксам

Ще започна с едно дърво което се твърди че е единственото от своя вид- един вид с един единстен екземпляр, който расте в Кърджалийско близо до Крумовград. Сатава въпрос разбира се за Тракийския дъб - Quercus thracica:







И до сега не е изяснено как се е появил той там и какви точно са родствените му връзки с другите видове дъб, които растат по нашите земи. Има предположения че това е хибрид между други видове, тъй като и досега няма успех с размножението нито от резници нито от жълъди. Така че той си остава единстения екземпляр в света.

Друг интересен дъб който расте у нас е Пърнара - Quercus coccifera. Ако някога имате път към граничните села Калиманци и Каменица и се покатерите по баирите над селата ще видите интересни ниски храстовидни растения които на вид приличат повече на махония или илекс, отколкото на другите си роднини от семейството на дъбовете. Причината е че това е вечнозелено дърво със средиземноморски произход и по нашите земи се намира северната му граница на разпространение. Има много красива форма на короната и стои някак екзотично за нашите ширини:







Още едно средиземноморско дърво по нашите земи е Платана ( Чинар ) - Platanus orientalis:



Това е изключително красиво дърво което достига до столетна възраст и огромни размери. В началото на миналия век в село Джигурово до Сандански е имало 800 годишно дърво, където в хралупа в ствола му е имало изградена фурна за хляб. У нас се среща в диво състояние по долината на Струма, Беласица, Родопите и Тракийската низина.



Едно много декоративно дърво също със средиземноморски произход е дивия Рожков - Cercis siliquastrum:



Рожкова се среща в България в диво състояние по черноморието и Източна Стара Планина. Характерно за него е че цветчетата излизат направо от стъблото а не от пъпки по клончетата. Има изключителна декоративна стойност, но за съжаление при сериозни зими цветовете мръзнат и не цъфти.





Вече писахме за Конския Кестен но не по-малко декоративен и красив а според мен и по-красив е Обикновения Кестен - Castanea sativa:



Макар да имат сходни имена Конския и Обикновения Кестен нямат родствена връзка. Обикновения Кестен е по-близък до буковете. Интересното е че и той като чинарите и дъбовете може да достигне до вековна възраст. Най-старият кестен в света се намира в Сицилия и е на възраст 3000- 4000 години. Той е известен и с още един рекорд - най-дебелото дърво в света с обиколка на дънера от 57 метра.





От иглолистните видове Черната мура - Pinus heldreichii е една от най-редките. Тя се среща у нас само в Славянка и Пирин, а иначе е разпространена на Балканския полуостров и Южна Италия. Известната Байкушева мура е черна мура. Тя е на възраст над 1300 години и се намира се близо до хижа Бъндерица в Пирин.





Друг рядък представител на иглолистните в нашите гори е тисът - Taxus baccata. При него интересното е че цялото растение е силно отровно освен червената плодна обвивка. Затова птиците безпроблемно се хранят с плодчетата на тиса ,а твърдото отровно семе се изхвърля с изпражненията. У нас тисът се среща в диво състояние като единични растения почти във всичките ни планини но общата му бройка е малка. И той е дълголетник може да достигне възраст до 4000 години но расте много бавно.





И за на края две храстчета. Първото е Чашковидната звъника - Hypericum calcinum. Расте единствено в Странджа, но вече има много нейни културни хибриди които се изполват в озеленяването:



Другото храстче е Колхидския Джел - Ilex colchica. И той като чашковидната звъника се среща само в Станджа в резервата Силкосия. Нисък храст до към 2 метра с характерните назъбени листа:

[renimoss]

За съжаление тракийският дъб изсъхна наскоро и може да се каже, че видът е изчезнал Не е изключено да се намира някъде още някое дърво, тъй като той е с доказано хибриден произход, а хибридите могат да се получават моногократно, за разлика от възникването на видовете. Не че това прави загубата на хибридния вид по-маловажна.