Уникалните Български Цветя - Истории и картинки

[nadin]

По великден си направихме малка екскурзия по хълмовете над село. Беше абсолютно голо с изключение на прекрасните туфи от пролетен горицвет, които грееха като слънца из сухата трева. Сетих се че не съм писала за него, а си заслужава.
Това не е защитен вид но настоящия му статус е неизвестен заради безконтролното му събиране като билка.
Расте по сухи хълмове на припечни места сред тревата или под ниски храсти. А ето и няколко снимки на adonis vernalis:

[renimoss]

Прекрасен! Благодаря, че го сподели!

[tjankata]

понеже аз съм откривателя на Сибирската телчарка затова искам да внеса някои уточнения. Да, наистина това е най-рядката телчарка и има само около 150 индивида, но тя расте в долината на река Черни Лом, която е част от речната система на река Русенски Лом. Погрешно е написано че расте в долината на Черни ОСЪМ?!?. Растението е открито през 1998 г. и до момента е известно само едно единствено находище близо до село Кошов, Русенско.
Наистина това са много красиви растения и детайлите им могат да се възприемат предимно при макрофотографии.

[tjankata]

Гледам снимките на Роуз и виждам на 6 тата снимка една полигала или телчарка на чист български .

Аз скоро ги открих тези растения и съм очарована. Така като се разхожда човек из ливадите може и да не ги забележи, но вгледа ли се по-внимателно ще види че са с направо необикновен цвят, който прилича на орхидея.




Това е род е с много разнообразни видове от многогодишни треви до малки вдървени храстчета и даже дървета. На аглийски им викат milkworts, защото се е смятало че когато животните се хранят с тях се повишавал добива на мляко.

В България се срещат предимно тревисти видове и рядко храстчета. Някой са често срещани а други много редки. На Чепън планина например има една храстовидна дребна телчарка (polygala hospita) много красива с наситено сини листенца и бяло -жълтеникави тичинки, на която дори не успях да намеря снимки в нета.

В червената книга на България има изброени четири телчарки като най-рядката е сибирската ( Polygala sibirica ). Тя е открита у нас през 1991 г на едно единствено място по единия склон на река Черни Осъм като популацията от около 150 броя.



Друга рядка телчарка по нашите земи е Алпийска телчарка(Polygala alpestris ), която се среща по стръмните склонове на Родопите ( Триград) и Стара Планина( Козята стена). Данните за тези находища обаче не са обновявани от 20 години и понеже се смята че видът е с ниска приспособимост и възможности за оцеляване не ясно какво е състоянието му в момента.


Третата защитена телчарка е Горчива телчарка( Polygala amarella ). Тя се среща по високите влажни ливади в Пирин, резервата Баюви дупки.



Една от най-разпространените телчарки (polygala major ) пък се ползва в народната медицина и често се бере като билка. Нейния настоящ статус също е неизвестен, както е с повечето популярни български билки, които в миналото са били повсеместно разпространени а сега заради безразборното бране не е ясно въобще какво се случва с тях.

понеже аз съм откривателя на Сибирската телчарка затова искам да внеса някои уточнения. Да, наистина това е най-рядката телчарка и има само около 150 индивида, но тя расте в долината на река Черни Лом, която е част от речната система на река Русенски Лом. Погрешно е написано че расте в долината на Черни ОСЪМ?!?. Растението е открито през 1998 г. и до момента е известно само едно единствено находище близо до село Кошов, Русенско.
Наистина това са много красиви растения и детайлите им могат да се възприемат предимно при макрофотографии.

[belberov]

Да така е, инж. Стоян Стоянов я откри на една студентска експедиция (ЛТУ, 1998 г.) в Природен парк Русенски Лом.

[nadin]

Да така е, инж. Стоян Стоянов я откри на една студентска експедиция (ЛТУ, 1998 г.) в Природен парк Русенски Лом.

Ам че чудесно. Благодаря за корекцията, макар че за нас точното местообитание не ни е толкова важно. Нали няма да ходим да я берем. Даже е по-добре да не се знае.
От кога чакам някой професионален ботаник да напише нещо интересно тука, но няма и няма. Например как точно е била открита, защо точно сега, как се развива популацията, изложена ли е на риск, само в България ли я има, има ли подобни видове в чужбина и има ли опасност за нашата популация ако си донесем в градините нещо от чужбина, какви опити се правят за съхранението и размножаването. Ето такива неща са ни интересни.

[Албена]

Божури,ириси и горицвет/ adonis vernalis/ край Калиакра.Снимките са от ФБ,но аз си спомням тези цветове прекрасно.Носят аромата на детските ми години - на море и вятър.

[renimoss]

Албена, благодаря за споделената красота! Такава, даже още по-изумително цветна, беше гледката и от другата страна на шосето, където сега са ветрогенераторите. Видях пейзажа в годината, преди да ги построят и на следващата по време на строежа. Плаках от мъка по унищожената красота. Имаше само гола скала, бяха остъргали и малкото почва, която имаше, а от растенията нямаше и помен. Оттогава не съм ходила натам и ми е интересно, дали има някакво възстановяване на божурено-ирисовата степ около ветрогенераторите.

[Албена]

Снимките са правени преди няколко дена! Природата си има своята възстановителна сила и е надделяла над човешкото безумие.Ужасни са тези ветрогенератори.

[nadin]

Те ветрогенераторите са от другата страна на пътя. Ти там снимала ли си дали растенията са се възстановили? На теснолистните божури от семка до цвят им трябват около 5 години.
Когато ги строиха потрошиха много неща -местообитания на големия свирец и ливадния дърдавец и още куп редки цветя и птици, ама нали имаме инвестиции кой ти гледа природата.
Добре че спряха поне копането и застрояването и на тази част от към морето. Искаха там голф игрище да правят.
На мен вече по нашето черноморие не ми се ходи въобще, защото само се ядосвам като гледам простотиите дето са натворили и природата, която съсипаха.
Сега ще чакам и Банско, Разлог и Добринище да ги обединят и да направят планинския вариант на Слънчев бряг, горе да изсекат всичко, защото пистите и лифтовете не могат да поемат легловата база долу и после да се тупат по гърдите колко работни места за камериеркии, чистачки и сервитьори са осигурили големите ни инвеститори.