Още едно пътешествие към древността

[scleri]

Определено някой се е развихрил. Това по-скоро прилича на филмов декор, а не на исторически обект.


По принцип аз не съм против някакво леко дострояване направено с мярка което да даде на туристите зрителна предства за това как е изглеждало някога това място. За учените обекта може да е интересен запазен такъв какъвто е бил, но ако искаме да е интересен и на обикновения човек два, три камъка изровени от земята не стигат.


Ще дам пример с тракийското светилище на остров Самотраки. Там на входа на главния храм има изправени няколко колони, и част от капител. Това прави храма в пъти по-атрактивен за масовия турист. Парчетата от оригиналните колони си стоят където археолозите са ги открили. Реставраторите не са използвали тях, а са изработили копия. Копията са от същия материал от който са и оригиналните колони.
Ето виж за какво говоря:

Отпред са парчетата от оригиналните колони. , а на тяхното място стоят изправени техните копия.



Без колоните разкопките ще са по-автентични, но обикновения човек не може да си представи как е изглеждал храма. Гръцките специалисти не са се развихрили като нашите. Не са " възстановили " целия храм, но тези пет колони изведнъж правят обекта по-реален.

Представи си това място без колоните, и ще видиш колко по-скучно ще изглежда. Онази невидима граница която отделя го отделя от кича обаче не е премината.







Извинявай че оспамих хубавата тема. Ако кажеш ще махна веднага последния си пост.

[Миша]

Не, не го махай! Точно на място си е.

Траянови врата беше достатъчно запазена крепост, на снимките всъщност не се вижда добре, но част от основните крепостни стени заедно с кулите бяха на места над 4 метра , крепостните стени с помещенията също бяха очертани добре, единствено трябваше да се разчистят подземните тунели и да се консервира, естествено не с бетон , достатъчно според мен беше да се онагледи с макет, който между другото е може би единствената добра идея на "реставрацията" , ето го макета, разположен е вътре в крепоста и дава доста добра представа как е изглеждало някога

[Миша]

Така и така съм на тема хилядолетни руини, ще ви разходя до още едно свято място , което почти не пропускаме да посетим, минавайки по Подбалканския път, всъщност често избираме да минем точно по този път, за да отидем до Еленската базилика. Това е един от най-старите раннохристиянски паметници по нашите земи, вписан в културното наследство на Европа. Построен е върху древно тракийско светилище, около което е съществувало голямо антично селище, за което се смята, че е тракийския град Бурдана на бесите, официалната датировка на първия християнски строеж е втората половина на 4 век, когато християнството се налага като официална религия във Византия. Първоначално базиликата е била типична бузкуполна , като по-късно е пристроен купол, което според историците е рядко архитектурно решение за това време. Храмът е разрушен някъде към 6 в. и близо 200 години мястото запустява. Възстановен е след присъединяването на този район към България при хан Тервел, като освен базиликата е съграден цял манастирски комплекс , укрепен с крепостни стени и бойни кули, което също е рядко срещано. Манастирът става богато културно средище до 15 век, когато е разграбен от Яя паша , зет на султан Баязид II , според преданията с богатствата на манастира Яя паша построява джамия на свое име в Скопие. Манастирът продължава да действа като духовен храм до 1700 г, когато е сринат от турската войска с топове, ограбен и опожарен. Местното население обаче продължава да почита свещеното място и до ден днешен. Това е бегъл преразказ на това, което съм научила от нета, има още доста информация, мястото е безкрайно красиво и спокойно, достъпът удобен.

Допълнителна информация за цялата местност и история , интересно е
http://wikimapia.org/30548500/bg/%D0%9E ... 0%B8%D1%8F

Ето и малко снимки за илюстрация.




Въпреки тежката си хилядолетна история храмът е запазил част от своето величие, останките му се възвисяват на над 8 метра височина

[Миша]

отблизо

[Миша]

Външните стени на базиликата , зад тях крепостните стени на манастирския комплекс




Крепостните стени с бойница на четирите ъгъла


останки на основи с крепостна стена зад тях



в дъното зад храма е част от стената на бойната кула




Храмът продължава да живее, около оброчния кръст продължават да мъждукат свещици.

[Миша]

Следващата разходка е провокирана от едно изречение, което срещах в новините, че се обмисля реставрирането на Беловската базилика. Отдавна се канехме да се качим до базиликата, на все нещо изникваше и все отлагахме и отлагахме, но това едно-единствено изречение много бързо ме накара да предприема следващия поход . И така, тръгваме почти без план, обикновено преди да отидем някъде проучваме обстойно местността , отбелязваме забележителностите, които бихме искали да посетим, разучаваме историите,накрая се оказва, че почти никога не се придържаме към първоначалния план, но все пак имаме насоки. Този път тръгваме без проучване, единствения план е как да се съберем цялото семейство в ден, в който всички са свободни . Оказа се, че трябва много бързо да направим подготовката , защото следващия свободен ден за всички е незнайно кога. И така, тръгваме за Голямо Белово малко прибързано, което означава аз с нови кецове , сутрешна неразбория, докато мина през оранжериите, да видя кое тръгнало да никне, кое има нужда от засенчване и така нататък, стана 10 часа , но се успокояваме, че все пак Белово е близо, а и 1,5-2 км преход не е кой знае колко Груба грешка, както се оказа впоследствие

И така, стигнахме до Голямо Белово, влизаме в едно китно селце , с бистро пенливо поточе , което тече почти през цялото село, хубав мегдан, още в началото ме грабнаха няколко възрожденски къщи и почти бях останала да разглеждам самото село, но ми припомниха, че сме се запътили другаде с обещанието отново да дойдем. Трудно ми е да се откъсна отн ещо, когато ме е заинтересувало, но исках да видя базиликата, а и още нещо . И така, тръгваме нагоре, местните старци ни упътват къде да оставим колата, а бабите на пейката съжалително ни съветват да си напълним повечко вода, че нагоре нямало извори. И ни пожелават успех Прави са били, лятното слънце вече прижуряше, но ние сме ентусиасти , пътеката обещава да е много приятна, минаваме покрай огромни орехови дървета , зелени поляни с нацъфтели маргаритки и диви гладиоли

старите орехи, на снимката на изглеждат толкова стари, но в действителност са огромни




зелени зелени поляни


преди да навлезем в гората се отбиваме да напълним вода


Докато край Ситово беше пълно с чешми, а тук традицията е друга, както установихме по-късно, тук изграждат красиви кътчета за отдих , месна инициатива, нямаща нищо общо с еврофинасиране

самата чешма е само част от красива дървена беседка , близо до нея е изградено барбекю


детайли около кътчето с чешмата








барбекюто

[Миша]

Навлизаме в гората, точно преди нея ни посрещат коне със звънци на шията, не случайно го пиша, тези звънци после се оказаха интересен детайл в днешния ден За сега оставяме конете спокойно да пасат , ние продължаваме нагоре, в началото пътеката е доста широка, нагоре става едва видима, на места изровена , стъпваш едва-едва в дълбоки коловози , крак пред крак, гората е гъста, но е стръмно, осеяно с остри ръбести камъни, които усещаш на всяка крачка, усещам как новите ми кецове вече ми създават проблеми, но стискам зъби и продължавам, само от време на време спирам, уж за да снимам нещо, а всъщност заради ужасните болки в разранените вече мазоли

снимки за отвличане на вниманието






Това е, продължавам нагоре, не бяхме обърнали внимание, но денивелацията е над 450 м, което не се отразява никак добре на изранените ми копита, добре че ММ ми показва джипиеса, остават ни някакви милиметри, за да стигнем базиликата, стиснала зъби минавам през някакъв кален поток и с последни сили се завличам до мястото, където ме води телефона , заслужава си , в мига, в който зърнах арките, забравих и болката, и умората

Беловската базилика, Склери, надявам се да четеш, базиликата е частично реставрирана между 1989г и 2004 г от арх. Вера Коларова, това за мен е реставрация, не съвременните градежи

Времето е съхранило западната фасада на сградата с два реда прозорци, южната част на предверието и северната аркада на вътрешността на сградата.
Старинната църква принадлежи към типа на базиликална сграда със сводесто покритие на централната част. Големият правоъгълник има дължина заедно с овалните абсиди към изток 28 м и ширина около 17 м. Сградата е разделена на три надлъжни кораба, средният от които е два пъти по широк от страничните. Освен това централният се е издигал по – високо от страничните, като вероятно вътрешността на сградата се е осветявала чрез полукръгли прозорчета. На изток и трите кораба завършват с издължени, разделени една от друга овални абсиди. Изглежда, че олтарната част не е била отделена от останалата част на църквата. Вътрешността на църквата пространствено се разделя на четери двойки правоъгълни стълбове, масивно градени, с пиластри към централния и към страничните кораби, на които стъпват арките, носещи покривните конструкции. Особеност в плана на сградата, е че тя няма централен вход от запад. През два странични входа към северната и южната част на триделния притвор се влиза в централната част, осветена от два реда прозорци към западната фасада и оттам във вътрешността на сградата.Градежът на базиликата в основите е от средно голям ломен камък, а стените са изградени от квадратни тухли споени с червен хоросан.
Беловската базилика в месността „Свети Спас” е датирана към V-VІ век сл.Хр. Според изследванията на професор Петър Мутафчиев именно в град Белово е съществувала изчезналата, но все още споменаваната Левкийска епархия. През средновековието около раннохристиянския храм се обособява манастир, известен днес като Голямобеловски манастир. Тази обител просъществува до XVII в., когато бива рарушена от турците, при помохамеданчването на българите от Чепинското корито. Тогава е срината и базиликата.
Първите исторически сведения за крепостта и базиликата са от именития български възрожденец - пазарджиклията Стефан Захариев, в неговото описание за Татар пазарджишката кааза. Последвана от списанията на Петко Рачов Славейков и други видни български възрожденци. През 1915 година българският учен Петър Мутафчиев прави първото научно описание на базиликата над село Голямо Белово, а през 1922 - 1924 година са проведени и първите археологически разкопки, финансирани от американския милионер Уйлям Уитмор и реализирани под ръководството на Тодор Герасимов от Археологическия институт. Консултант на проучването е световно известният византолог Андрей Грабар. Следват разкопки на Националния исторически музей от 1978 до 1996 г., отначало под ръководството на Иван Венедиков, а по-късно на Гавраил Лазов. Реставрацията и консервацията на базиликата започва през 1989 и е завършена от арх. Вера Коларова в 1994 г. Изградени са арките в придверието, а подовото покритие е насипано с чакъл. В този си вид базиликата е отворена и годна за посещения от туристи.
За реставрацията на паметника и консервацията му, има какво още да се иска, както и изгражданете на инфраструктура (през не малка част от годината базиликата е труднодостъпна).

За съжаление не помня от къде съм копирала този текст, така че не мога да дам линк

Беловската базилика през моя поглед

[Миша]

снимка от нета на базиликата без храсталаците наоколо


мои снимки от 2018 г, дискретно доизграждане










За съжаление тревата, а и дърветата вече превземат древните руини


Съвсем малко трябва, единствено да се разчисти, има асфалтов път дотам, доколкото разбрах на места е пропаднал, за това не се ползва, но дори и по пътеката, по която се качихме може да се стигне сравнително лесно, стига да не си с калпави обувки, не знам как би станало, аз бих се включила в подобно почистване, не са необходими милионите, които се дават за изграждане на бутафорни конструкции, хората съвсем интелигентно са извършили реставрацията, не виждам какво още искат да правят, може би е по-добре гората отново да погълне свещеното място, за да го съхрани за по-отговорни люде .

Последен поглед към древната руина, може би наистина трябва да си остане така, тиха и спокойна и самотна

[Миша]

Всъщност Базиликата, ако сте прочели по-горе, е най-запазената част от разрушения късноантичен и средновековен укрепен град Левке , разположен на площ от 80 декара, градът е просъществувал от 4- 5 век до 17 век, когато е разрушен при потурчването на местните селища. Интересна е легендата за този град, според местните гората около него била от липи, когато сутрин вятърът духал, обръщал листата на липите с бялата част нагоре. Тека около града отдалеч се виждала бяла ефирна светлина , именно затова и нарекли градът Левке, от гръцкото левкос, което означава бял. Дискретно ме питат мога ли да ходя, като много добре знаят, че дори на четири крака, но ще стигна там, където сме се запътили, още повече, че то е на има-няма десет минути по описание, стига да го открием, защото гората е гъста, на места се натъкваме на ръждясала бодлива тел, която явно някога е служела за ограждане на разкопките.

След не много лутане изведнъж пред нас изникват крепостните стени с височина около метър и половина, обикаляме, обикаляме, едва намерихме откъде да влезем


все още личат основите на различни постройки




Градът е доста голям, но много обрасъл и е трудно за снимане.

Огромна щерна за събиране на дъждовна вода



водопровода


На такива места трябва да се ходи много внимателно, по едно време дъщеря ми стъпи на един доста голям плосък камък и отдолу прозвуча странен кух звук, отместихме го внимателно и изведнъж пред нас зейна огромна дупка, оказа се огромен питос , може би над метър дълбок





И не, вътре нямаше имане

Върнахме внимателно камъка на място

Натъкнахме се и на други подобни делви

така че наистина много внимателно, ако ходите на подобни места



Някой беше събрал парчета от гърловината на питоса




За съжаление времето на такива места никога не стига, не ми се тръгваше, но няма как, все си казвам, ще се върна пак, но знам, че едва ли ще ми стигне време отново да дойда. Тръгваме надолу и следва трудната част, объркахме пътечката и се озовахме в едно дере с нападали 50 см гниещи листа, които се хлъзгаха при почти всяка стъпка, пристъпваш, потъваш в листака и се хлъзгаш, в резултат се сдобих и с мазоли на пръстите, като капак на всичко ме хвана страх да не се изгубим, макар джипиеса уж да ни води, и мълчаливо слизах надолу, докато отнякъде не чух звънчетата на онези кончета, които пасяха край гората и вече можех да си отдъхна, т.е. на воля да мърморя на компанията как ме е замъкнала в дън Гори Тилилейски.

За днес толкова, Белово се оказа много интересна дестинация, запознахме се с интересни хора , които ни разказаха още по-интересни истории, но за тях ще разкажа друг път .

[Мария Николова]

Мише, много ти благодаря за пътешествието из древността!
Цяла петилетка чака реда си двутомника "Неразгаданите мистерии на България" от Андрей Кудрин и сега съм точно на вълна "древни руини".