Сеемания (Seemannìa)

[Anonymous]

Малък род растения, които в миналото са били причислявани към род Gloxinia, заедно с много други представители от най-различни родове, така че можете да я срещнете и с това име. Видовете са около 4 и е безподобна каша с тях и хибридите им. От долу са с ризомки и се гледат като колериите и ахименесите. Характерно е за Seemannia gymnostoma и S. nematanthodes да образуват въздушни ризоми. Моята е някакъв хибрид, който не можах да намеря как се казва, но подозирам, че някой от родителите му е бил S. nematanthodes, щом ми пуска тея ластуни. Изчаках доста време да видя дали няма да пуснат растение на върха така че да мога спокойно да го засадя някъде, но не, само растяха на дължина и се завираха по дупчиците на дантеленото ми перде. Едно клонче достигна и субстрат на съседна саксия, но явно там не му хареса и вместо растение ластуна се разклони и почна да расте постаро му. Днеска след снимката ги изрязах всички и ги зарових в една саксия, да видим какво ще излезе.








.............................

Seemannia е южноамерикански род от семейство Gesneriaceae , състоящ се от 4 тревисти вида с люспести ризоми и ярко оцветени цветове в червено, лилаво, розово, оранжево или жълто, но рядко. Родът е описан през 1855 г. и се признава от ботаниците до 1970 г., когато Hans Wiehler премества видовете от Seemannia в род Gloxinia, тъй като получава фертилни хибриди между Gloxinia perennis и някои от сееманиите. Последващи изследвания доказват тясната връзка между Gloxinia и Seemannia, но също така разкриха, че Koellikeria erinoides и Anodiscus xanthophyllus всъщност са още по-близки до Gloxinia perennis, отколкото бившите видове на род Seemannia. От части заради тези новооткрити отношения, отчасти защото групата на сееманиите е доста отличителна, родът беше възстановен и сега се смята за различен от Gloxinia. Въпреки това в магазините за цветя все още тези видове се вписват като глоксинии. Всички видове сеемании си заслужава да бъдат отглеждани , и освен че са подходящи за стайни растения те се справят отлично в контейнери и в цветни легла на вън. Изискванията им на отглеждане са сходни за всички видове: лека или шарена сянка и богата пропусклива почва, която да не е нито твърде мокра, нито твърде суха. Имат период на покой, при който надземната част умира и остават люспестите ризоми, които най-добре да се държат сухи за да се предотврати тяхното мухлясване или преждевременно събуждане. В правилните условия някои могат да бъдат зимоустойчиви до зона 7б (от -12 до -15 oC), или вероятно дори в по-студени райони, ако бъдат на завет и с някаква защита. Една от интересните характеристики на този род е това, че растенията правят множество дълги, тънки, "нишковидни ризоми". По време на вегетационния период, тези въздушни ризоми образуват нови растения по върховете, а към края на сезона образуват съвсем малки ризомки в допълнение на много по-големите подземни. Всички видове са интерфертилни (бел.прев.: това значи че междувидовите хибриди могат да дават потомство) и също така образуват частично фертилни хибриди с Gloxinia perennis създавайки междуродовия хибрид xGloximannia. С нашите нови разбирания на взаимоотношенията между видовете на тези два рода, кръстосано опрашване трябва да се опита и с бившата Koelllikeria (сега Gloxinia) erinoides и бившия Anodiscus (сега Gloxinia) xanthophyllus.

Seemannia sylvatica е най-често отглеждания вид. Той е широко разпространен и вариабилен, за това и е бил описван под различни наименования. Едно от най-често срещаните е Seemannia latifolia, име което все още понякога се открива в цветната литература и търговия. Видът се среща предимно в Андите, като е разпространен от южен Еквадор през Перу до Боливия, и с отделни популации в Парагвай и южна Бразилия. Цветовете са червени или оранжеви, а рядко и жълти. Растенията цъфтят късна есен и зимата, което ги прави подходящи за външни растения на местата с топъл климат, където растат и цъфтят зрелищно на слънчево изложение и не чак толкова подходящи за отглеждане на открито на места с по-студен климат. Значението на името не е ясно, може да значи "див" или "от гората", но оригиналното описание не дава никакви следи.

Seemannia nematanthodes е разпространена в Боливия и северна Аржентина и на пръв поглед е подобна на S. sylvatica с наличието на ярко оранжево - червени цветове, но растението е по-полегнало и започва да цъфти в началото до средата на лятото и есента. Това ги прави отлични за контейнери и цветни легла, а освен това са добри познайници на колибритата. Цветовете се образуват на дълги и тънки цветоносни дръжки, от където името, което означава "подобен на Nematanthus" вероятно идва. Този вид се развива най-добре когато получава директна слънчева светлина през част от деня, като най-добре слънцето да го огрява рано сутрин или в късния следобед. Прякото обедно слънце би изгорило листата. При едно от скорошните събирания на материал от вида в Аржентина му е било дадено сортовото име 'Evita' от Plant Delights Nursery и е описан като зимоустойчив до зона 7б.

Seemannia gymnostoma идва от северната част на Аржентина, южно Перу и Боливия. Лилавите цветчета са много различни от тези на другите видове, толкова, че дори веднъж е била включена в род Achimenes. Също така за разлика от другите видове венчелистчетата образуват сравнително голям диск обагрен с различни по големина по-тъмно лилави петна. Листата са меки от косъмчетата и с ясно подвит ръб. Името значи "гола уста", но произхода на това име не е ясен. Устата си има ясно видими трихоми, много подобни на тези на другите видове.

Seemannia purpurascens е друг много вариабилен вид. Растенията стават високи и някак си имат източен външен вид, с лавандулови, розови или магента цветове, които преливат към предния край с контрастиращия ярко зелен диск. Листата обикновено са ярко зелени, но много често отделни индивиди имат много тъмни листа с червеникаво-лилава долна повърхност. Името на вида е базирано на точно такъв идивид. Видът е характерен предимно за Боливия и по-малко за южната част на Перу. Също така има отделни отдалечени популации в северната част на Южна Америка (Гвиана, Френска Гвиана и северена Бразилия), които ботаниците смятат че са близки, но все още без име нови видове. Тъмнолистните селекции са най-атрактивни и развиват най-добрия си цвят в сравнително дълбока сянка. Едно растение, разпространено под същото име, но с брилянтно оранжвео-червени цветове и контрастиращ тъмно лилав диск, събрано на една от експедициите на фонда за проучване на геснериевите, вероятно е естествен хибрид между S. purpurscens и S. gymnostoma (бел.прев.: То-о-олкова се съмнявам в това твърдение...). Моят хибрид S. purpurascens 'Purple Prince', е селектирано семеначе от кръстоска между две събрани от дивото растения на този вид. Листата са много тъмни и контрастират добре с розовата багра на цветчетата, които се появяват от късно лято до първите слани.

Автор: John Boggan
Източник: Petal Tones 41(2010)No.7, Jim Roberts, Ed.

[botan]

[Гео, граф]

Ей, младежо, ти започваш съвсем в стил ''Миша'' да ни запознаваш с разни невиждани екзотики, а на всичко отгоре и придружени с авторски снимки, та съвсем да се зарибим, нали ...

[botan]

Хе-хе те щяха да са два сорта, ама мамчето беше решила да ми преспи другата по никое време. Тамън беше изкарала пъпки, ех така ме е яд, но добре че две по-малки клончета оцеляха и до седмица-две ще цъфнат. Днес най-после се натутках и посях S. purpurascense и S. purpurascense 'Purple prince' x self, да се надяваме да покълнат, че са неописуема красота.

[denitsavm]

какви са тия висящи неща от саксията... не ми приличат на част от растението?

Не бях и чувала за такова, но се радвам, че е в колекциято ти

[botan]

Някакви структури за разпространяване и вегетативно размножаване са, водят ги като въздушни ризоми. Много дълги постоянно растящи стъбла с малки нефотосинтезиращи листенца.

Не е нов род за българските колекции, има един култивар на S. sylvatica в ботаническата градина, който там водят за колерия по необясними за мен причини. Точно него чакам да цъфне.

[botan]

А, ето къде бил ключа от бараката! Трябвало е да се прекъсне връзката на тея ластуни с майчиното растение, че да почнат да се развиват в детки вместо да пълзят насам натам.

[botan]

На мен сега ми кълнят S. purpurscens с лилавя диск и S. purpurascens 'Purple Prince' с тъмните листа и зеления диск. Посадени са на 13.08.2013 и започнаха да покълват на 26.08.

[Mihail M]

Като пораснал с вашия S. purpurascens с лилавя диск и S. purpurascens 'Purple Prince' с тъмните листа и зеления диск? Много интересно!

[botan]

За сега са още семеначета, зимата не съм ги приспивал, ама и те не растяха особено активно. Оказа се, че тъмните листа са генетически нестабилни, защото в момента растението с лилавия диск е с по-тъмни листа от колкото Лилавия Принц. Като порастне и цъфне ще го самоопраша да видя дали тъмните листа не са просто натурална форма, както е при Pearcea hypocyrtiflora например.