Градината, която "ме е намерила" (както рече един приятел)

[Angelina_S]

Лилиумът дали ще се сетиш кой е?

Shocking, но той изчезна доста отдавна при мен и сега виждам, че го има в Сортови семена, за моя радост.
Колажите и "плановете" работеха, когато все още градината не беше "гора" и имах достатъчно слънце и площ, да си играйкам с едногодишни.
Сега не става.

Angelina_S, изключително много се радвам да видя тази тема съживена!
За мен винаги представлява голям интерес да разглеждам пораснала градина. Извървяла първите си седем години и възрастово и като решения в дизайна. С растения, които са достигнали характеристиката си. Някак като да поглеждам в бъдещето, защото виждам че някои ню-ню растения, няма да са вечно такива. И това ме обнадеждава.
Такава градина има други предизвикателства и проблеми за решаване. И е интересно да бъдат коментирани.

Проблемът на тази "пораснала" градина е, че през първите две години от даскалуването изпуснах всички срокове за текуща поддръжка и някои ъгли буквално подивяха. А лятото при мен има планински мравки, земни оси и още разни жилещи зверове (някои от тях летят и сутрин в пет часа!) заради които, ако реша да щурмувам предизвикателствата с ножици и храсторез, трябва да работя опакована, като космонавт.В жегите – абсурд!
Така или иначе, от миналия сезон мантрата на моите градински интервенции е следната: разреждане, подмладяване и сеч.
Хортензиите serrata паднаха под ножа и сега имам само една, защото ги бях омешала с рододендроните и хортензиите превзеха терена много бързо.
Имам разни неразумно насадени дървета, като например албиция. И се чудя как да я озаптявам, щото става голяма и е на супер неподходящо място.
Има една великолепна магнолия Genie, която обаче възмъжа прекалено и засенчва две паникулати, та мисля след прецъфтяването да я съкратя и да се опитам да я поддъържам по-скоро като "голям храст" – тя се огрява достатъчно.
Един червен вечнозелен рододендрон ("спасен" от Хоум гардън преди доста години в августовските жеги), който мирно се комбинираше в бордюр с хости и хаконехлоа, вече е висок КОЛКОТО МЕН, а и обем настрани направи! И е първи в линията, и закрива цялата ми "редена" композиция нататък. Но направо ме е страх да му посегна, щото те... хич не обичат и се тръшкат, и спират да цъфтят.

Наистина, градината вече се държи като "зрял човек" и е благодарно място, въпреки всичките ми неуместни решения.
Не знам как смогва да ме дари с толкова форми и на моменти – с цунами от цъфтежи!

[Гео, граф]

Ех, гУспУжа Гинче, каквото пипнеш с ръчици (и главица), след теб не остава възможност друг да се прояви !

Щастлива съм да те видя отново тук, че и във фейса те няма особено (освен като пускаш някоя зашеметяваща плетка или някой нов виц за себе си от учениците ти )