Любими мисли и подобни....

[prijatel62]

1916г., войната за Добруджа.
Ген. Колев: «Кавалеристы, Бог мой свидетель, что я благодарен России за освобождение нас. Но что теперь ищут казаки в нашей Добрудже? Мы их победим и изгоним, как любого врага, который мешает объединению Болгарии! »

[Миша]

Дали самата земя в своя бяг вечно в кръг движи човека, дали за зло или за добро вие своето хоро!

Тече животът, върти своя танц, сватба безкрай някога е вдигнал

Сватба става дори без вино,но никога без хоро!

Върти се тежко,човешко хоро и вплели ръце хората танцуват, две три стъпки пристъпват напред, а после една назад.

Рамо до рамо, сърце до сърце, пада човек някои го изправя. Тук от радост, а там от тегло играем пустото хоро

Отмерва тъпана ритъм горещ, гайда ручи луда- полудяла!

Един си отива, но хваща се друг, не спира пустото хоро!

От както свят светува до днес, тъй е било

нека тъй да бъде туй хоро, таз човешка река, вечно да тече така!

Върти се тежко, човешко хоро и вплели ръце хората танцуват, две три стъпки пристъпват напред, а после една назад.

Рамо до рамо, сърце до сърце, пада човек някои го изправя. За тоз е празник, за онзи тегло, хоро е пустият живот!

[prijatel62]

[prijatel62]

Александър Малинов, министър-председател на пет български правителства:

[kim]

– Дядо Боже е много хитър, синко. Току сложи на пътя ти я малък камък, я малък предател, та да те види дали стъпваш внимателно. И като си удариш пръста и душата, смее се, щото знае, че следващия път ще ги прескочиш и ще продължиш здрав.
– А големия камък и големия предател?
– Големите камъни, чедо, са за голяма стъпка. Те ще те учат на избор. На решение.
Или ще ги заобиколиш, или ще намериш начин да ги преместиш, или ще ги надвиеш, или ще се уплашиш и ще се върнеш назад.
Видиш ли голям камък, значи Господ вярва, че си готов да действаш. А големият предател винаги е най- близо. И затова най- трудно се вижда. Но това е неговият избор, не твоят.
Големият предател е страхлив, сине. Инак няма да е предател, а враг. Но ти не се страхувай, а се учи да обичаш.
Любовта побеждава всеки страх – и твоя, и чуждия.

Мария Лалева "Живот в скалите"


Най-грозно съди виновният, чедо. Малкият виновен човек. Най-безмилостно и най-шумно. Ще притури върху човешката ти вина и неговата присъда. Онази, дето му е отгоре. Защото не може да я понесе, но усеща, че вече му е прочетена. И търси под дърво и камък друг виновен, за да му я стовари на главата, та дано се освободи. Затова малкият човек съди двойно.
Но да знаеш, че в тая вселена няма как да се спъна аз, пък да си счупиш крака ти.
Такъв човек трябва да помилваш двойно в душата си, както той двойно те е съдил. И няма значение дали ще е чул и разбрал прошката ти.
Свободният след това ще си ти.

Мария Лалева "Живот в скалите"

[prijatel62]

[Мария Николова]

"Висшата доблест се състои в това, за се прави това в самота, което хората дръзват да направят единствено в присъствието на много свидетели." Ларошфуко
Тази максима моята майка ми я набиваше в главата в най-ранна възраст по друг начин.
"Трябва без да се замислиш, когато си сама, всеки път да слагаш ръка пред устата, когато кихаш, кашляш или се прозяваш, все едно си на гости, към носа никога да не посягаш без носна кърпичка и да държиш вилицата с лявата ръка, когато има нож."

[Мария Николова]

"Каквото и да можеш да направиш, или си мечтаеш, че можеш да направиш, заеми се с него.
Смелостта крие в себе си гениалност, сила и магия."

Йохан Волфганг фон Гьоте

[Гео, граф]

ПИСМО ОТ 83 ГОДИШНА ЖЕНА ДО 60 ГОДИШНА ПРИЯТЕЛКА

„Скъпа!...
Днес съм на 83 и искам да споделя с теб ед на важна мисъл, която научих в живота си. Сега си на 60 и щях да се радвам, ако някой ми беше изпратил такова писмо преди 23 години...
Сега чета все повече и повече и все по-малко бърша прах.
На вилата мога да седя на верандата с часове и да се наслаждавам на гледката - сега не ми пука, че в градината има плевели.
Все още работя, но не съветвам никого да отделя твърде много време за това, времето със семейството е много по-важно...
На живота трябва да се радваш, а не просто да го "изтърпиш. "
Удивително е колко ясно стана мисленето ми сега, когато нищо не може да се поправи.
Започнах да използвам всички най-красиви покривки, чаршафи и комплекти всеки ден, а не само по " специален повод. "
Когато отида в хранителния магазин, обличам най-красивите си дрехи.
Разбрах, че не трябва да чакам "специален повод", за да използвам най-обичания и скъп парфюм. Такова невероятно усещане: да ухаеш, когато отиваш в банката, на пазар или на лекар.
Вече не се ядосвам на всички дребни неща, които толкова често ми разваляха настроението преди: недовършени домакински задължения, неприветливи касиери в супермаркета или капещото казанче в тоалетната.
Няма повече отлагане за ''следващата седмица'' или ''някой ден в живота ми''. Тук и сега - това е всичко.
В момента правя най-интересните неща.
Всяка сутрин се питам: "Какво бих направила днес, ако със сигурност знаех, че утре няма да се събудя?"
Това е отрезвяващо.
Сега се обаждам на децата си по-често и се опитвам да се извинявам при всяка възможност за нещо в разговор с моите приятели.
Опитвам се да се наслаждавам на всяко малко нещо, като дете, да казвам по-често на хората колко съм им благодарна и просто да хваля това, което ми харесва в тях.
Годините, които всеки от нас изживява, са подарък, а не нещо, което уж все още "имаме. "
Никой не ни гарантира нищо, дори утре. Никой не ни дължи нищо.
Всяка стъпка е само наш избор.
Може би животът ни се оказа напълно различен от този, за който сме мечтали в детството.
Но докато сме тук, нищо не ни пречи да танцуваме, нали!
Нищо освен нас самите!"

Незнаен автор

[Гео, граф]

"Мисля, че е глупаво от страна на жените да претендат за равенство с мъжете. Жените многократно превъзхождат мъжете и така е било винаги.
Каквото и да дадете на една жена, тя ще ви върне повече. Дайте ѝ сперма, тя ще ви даде дете. Дайте ѝ жилище, тя ще го превърне в дом. Дайте ѝ продукти, тя ще ви сготви вкусна храна. Усмихнете ѝ се и тя ще ви даде сърцето си. Тя ще умножи и ще увеличи всичко, което сте ѝ дали. Така, че ако сте нацапали душата ѝ, пригответе се да получите обратно тонове лайна."

Приписват тези думи на Уилям Голдинг