Енигматичната котка

[Asarina]

Моята Кора не съм я показвала скоро. Любима поза - с опашката в носа ми

[scleri]

Новоизгряваща звезда.

[scleri]

Който няма талант за певица като котараната от горният клип се готви за домакиня.

[ln_none]

[ljuboznatelna]

И аз си имам двама такива
Брат и сестра.

[ln_none]

Ама верно 1:1 са!

Нашите са трима братя де, принципно.

[ljuboznatelna]

Ноне, като четох, че не си пускаш котаците да скитосват, и като попаднах на тази мила картинка, веднага се сетих за теб



Има и други начини, обаче изискват определен тип ограда.





Сигурно си ги виждала, но може да е интересно за тези, които не са. Две тръби в едно, така външната е подвижна, и при опита на котката да се захване и прехвърли, тя се завърта и я връща обратно.
Сега като ги погледнах пак си мисля, че ако е много упорита котка, точно на тези огради ще имнамери лесното. А успее ли два пъти, вече ще успява всеки път.

П.С. Това вече е друга работа.

[ln_none]

Уф, преди да организираме коткарника, известно време разхождахме малката щерка и синчето на каишки в градината. Еми няма по-скучно занимание. Минава две крачки и двайсе минути пасе трева, минава още две и двайсе минути души трева. Друго си е с коткарник, макар че пак се налага да се става, отваря, затваря. Но при нас работата е сложна, има три вътрешни котки, които не се пускат навън, ен броя външни котки, които не се пускат вътре, и един свободен електрон Виктория, която уж е вънкашна, но с право на достъп в коткарника...

[ljuboznatelna]

...известно време разхождахме малката щерка и синчето на каишки в градината.

Това, за да го схвана, го прочетох три пъти, защото първите два бях така:

[Гео, граф]

Котколюбите ще го оценят

"Приятели, търся съвет. Значи, имаме котарак. Тежи десет килограма. Имаме легло. Леглото има високо меко гръбче с широчина около 10-15 см. И имаме стопани на котарака, които спят на това легло.
През нощта котаракът скача на гръбчето на леглото и ходи по него. Това си му е на животното нощната разходка-парад . Но понеже в предишния си живот той е бил крава и е пренесъл някои особености в сегашната си инкарнация, на четвъртата-петата стъпка той губи равновесие и се пльоска долу. Ако имам късмет, котарака пада до мен. Ако нямам, на главата ми се приземяват десет кг котарак, при това кой знае защо винаги откъм задницата.
Въпросът ми е: как да отучим котарака от този навик?
Бяха изпробвани:
- лепящи ленти, разположени по гръбчето на леглото. (в края на краищата посред нощта ги откъсвахме от полуобезумелия котарак, едва не го оставихме без козина)
- мразения от котарака аромат на иланг-иланг (на котарака не му пукаше за това, че мрази този аромат)
- мандаринови корички в големи количества (котаракът гнусливо събаряше коричките на главата ми, по време на това действие падаше и той след тях)
Какво още може да се направи? С пулверизатор под възглавницата вече спах. Котаракът бяга, после се връща.
Преди два дена изплаках мъката си в котешкия форум. Получих много отзиви. Два от тях веднага се изпробваха. Както обещах – отчитам се.
Аз обичам простите, лесно реализиращи се идеи. Затова предложенията за полица, която да заковем на леглото, на котака, на главата ми, за да му бъде удобно на котарака да пада на нея, бяха отложени за по-нататък.
Като начало аз взех от детето шест балона, надух ги и ги заковах с пинчета между стената и леглото. Получи се много красиво. С мъжа ми им се полюбувахме и си легнахме.
Посред нощ гръмна изстрел. В полусън аз реших, че мъжа ми е застрелял котарака, макар че единственото оръжие у нас е воден пистолет.
Когато светнахме лампата, котакът седеше на пода, заобиколен от парцалчета синьо балонче и недоволно примижаваше. Ритнахме го, разкарахме балончетата и отново легнахме да спим. Това беше нашата стратегическа грешка, доказваща колко малко знаем ние за котките.
Второто и третото балонче той гръмна след двайсетина минути и избяга, кискайки се издевателски. Докато аз скривах балончетата в шкафа, котаракът се прокрадна към най-големия и го чукна с лапа.
В резултат: минус четири балона, минус два часа сън, минус осем кв.метра нервни клетки за двама възрастни. Плюс развлечение за котарака.
Тогава взехме на въоръжение резервния вариант. Цялото гръбче на леглото беше застлано с алуминиево фолио – няколко слоя, да шумоли по-добре. Аз уверих мъжа си, че сега може да спи спокойно, на фолиото котака със сигурност няма да се набута, ще се бои от него.
Общо взето, случи се почти така. Котаракът се появи след около два часа, когато бяхме заспали. Скочи от шкафа на фолиото. Фолиото зашумоля, котаракът страшно се стресна, изхвърча във въздуха и падна върху мъжа ми.
Като краен резултат – минус 10 м фолио, минус четиридесет капки валидол (мента-глог-валериан) за двама възрастни. Плюс развлечение за котарака.
И тъй, имах проблем, с който дойдох във форума ни.
След като фолиото и балоните не сработиха, аз започнах да мисля в друга посока: как да не пускам нощем котарака в спалнята. . Простото затваряне на вратата не дава резултат. Котаракът започва да крещи истерично, след малко започват да викат съседите. После котаракът си блъска главата във вратата, след малко същото правят и съседите.
Първо изпробвах коткогон (отблъскващ котките уред) . За съжаление котаракът не схвана, че това е коткогон. Затова пък мъж ми разбра, който се мръщеше, душеше и в края на краищата помоли да проветрим стаята. Така че сега си имам мъжегон, на която й трябва – мога да го дам.
Подобна глупост се оказа и тасчето с вода. Ние го сложихме с идеята, че котакът ще се плиска с него ще забрави за леглото (котаракът ни обича вода). Сметките излязоха наполовина - котаракът се плискаше, но не забрави за леглото.
През нощта той дотърча при нас, мятайки мокри лапи. В просъница ми се стори, че той ги има такива двадесет и две. С около десет от тях той ми настъпи по лицето, а с останалите бягаше по чаршафа. Накрая звънко млясна мъжа ми по носа, тикайки си в него мократа муцуна, от която капеше вода.
След това мъж ми каза: по дяволите интериора, съгласен е на полица. Вечерта донесе лакирана дъска с бордче, мота се два часа, руга невинното легло и в края на краищата го натамани. Аз исках да му кажа, че по-добре върху нас да пада котарак, отколкото тази шибанотия (изпод нея жив човек няма да излезе). Но погледнах лицето на мъжа си и си замълчах. Добре, мислех си – ще спим една нощ, а после аз ще я разкарам по-далеч .
На всичко отгоре преди сън дотърча детето и разхвърля по дъската играчките си. Аз махнах с ръка и не му се скарах, защото размишлявах кой от роднините ще отглежда детето, ако полицата ни усмърти. (Трябва да кажа, че напразно съм се вълнувала – мъж ми я е заковал солидно)
През нощта на полицата дойде котарака. Елегантно-лениво се разходи до средата на дъската и бутна с лапа една от играчките. Това се оказа интерактивната мишка „жу-жу петс”.
От допира с котешката лапа мишката се включи. Призивно възкликна „Абузююююю-зи!” и запълзя към котарака, светейки от любов.
Аз с радост бих разказала какво се случи после. Но няма да лъжа – ние не видяхме. И изобщо не видяхме котарака до сутринта. Мишката пробяга до края на полицата и се самоуби като леминг, скачайки отгоре в тасчето с вода.
Резултат: полицата я разковахме.
На гръбчето на леглото сега седи пазачът-мишка. Котаракът не влиза в стаята. А ако се случва да види мишока през полуотворената врата, той се накокошинва до размерите на гибон и отстъпва в ужас.''

Копирано от фб (превод на приятелка, защото публикацията е на руски)