И нека всеки ден да бъде чудо...

[Satori]

Благодаря на всички май съм като лимон - жълта и кисела

Аз пък съм зелена Нямам място в темата "Много светло русо, щото просто съм зелена /при това станах зелена преди заканата си следващия път да се направя такава/. Утре слагам тъмна боя, щото не мога така да ходя на работа, не за друго. мен ми харесва иначе

[dora]

Лила, със закъснение но и от мен кураж и късмет.
Мори , благодаря ти .
Обстоятелствата ме задължават да не изпускам малките важни неща.
Е, сигурно въпреки това изпускам много.
Думите ти са ми като балсамче и някак си ме зареждат.

[Moria]

... май съм като лимон - жълта и кисела

И аз.
Лимоните поне са полезни. На мен лично са ми безценни за джина.
Обаче аз тази сутрин се чувствах кисела, безполезна, угнетена, отчаяна, потисната…абе кофти. То всъщност се започна още от снощи.
И не че има видима причина. Не е като да се е случило нещо лошо.
Просто така?Май не.
Предстоеше ми да взема решение. Ама хич не си мислете че става дума за някакво жизненоважно решение или нещо такова. Не.
Вчера ми предложиха да участвам в семинар, което пък е свързано с пътуване и 3 дни отсъствие от къщи.
Аз притежавам таланта да превръщам от мухата слон, да не мога да вземам бързо решения дори когато се касае и за най-дребнички неща.
То се почва едно Да бъде ли, да не бъде ли. И най-често започвам с аргументите „да НЕ бъде…” Всяко нещо, което ме вади извън обичайния стереотип ме разстройва.
В случая кои бяха моите против: ох, трябва да пътувам ( имам мъничко страх от пътуване, май все още не съм си отгледала фобия, ама страхчето си го имам), ох, трябва багаж да приготвям, ох цели три дни няма да ме има вкъщи. Хем съпруга ми ме увери, че за за три дни няма да останат гладни, ,несъбудени, необлечени и незаведени на училище, безпокойството не ме оставяше. Освен това се лишавам от двата почивни дни, в които просто обичам да съм си у дома, без да се налага да търча напред-назад.

Айде сега да видим и ЗА: въпреки страха, обичам да пътувам. Обичам да отивам на друго място и сред други хора, винаги съм обичала да се разхождам сама по улиците на непознат град. Семинара ми дава възможност да науча нови неща, които ми трябват в работата. Три дни да не съм вкъщи- ами че това си е ваканция.
Всъщност преди още да дойда на работа, усещах че съм направила избора ЗА.
Когато вземем решение за нещо , често се случва и да незнаем предварително дали е вярното решение. Е, понякога и след това не разбираме веднага дали е .
Но все пак -почувствах се малко по-добре.
Почувствах се много по-добре, когато влязох тук и прегледах няколко темички (камината, мостчето, снежния човек – благодаря ви ).
В края на краищата въобще не бива да отричам, че моментите , в които се чувствам уплашена, безполезна, разстроена, безсилна и пр. са част от чудото на живота.

Като сме тръгнали да цитираме Еклесиаст ( Миленка, благодаря че ми го припомни ) :
” Има време за всяко нещо,
и срок за всяка работа под небето:
време за раждане,
и време за умиране;
време за насаждане,
и време за изкореняване на насаденото;
време за убиване,
и време за изцеляване;
време за събаряне,
и време за градене;
време за плачене,
и време за смеене;
време за жалеене,
и време за ликуване;
време за разхвърляне на камъни,
и време за събиране на камъни;
време за прегръщане,
и време за въздържане от прегръщането;
време за търсене,
и време за изгубване;
време за пазене,
и време за хвърляне;
време за раздиране,
и време за шиене;
време за мълчание,
и време за говорене;
време за обичане,
и време за мразене;
време за война,
и време за мир. „
Екл. Гл.3

Днес на мен ми е време за мрънкане.

Обичам реге. Скоро не се бях сещала за тази песен.
http://vbox7.com/play:27688234

За всички - една усмивка от Боб Марлей.

[5ia]

А на мен ми е ден за боледуване. От което ми става още по-вкиснато. И никой тук не написа нещо позитивно ! И само да вметна, че вчера си поплаках на онова стихотворение на Д. Дамянов. Въпреки, че го бях чела вече.

[Moria]

Айде събрахме се все лимони.
Петя, какво боледуваш, грип ли?
Лимони, много. Не се шегувам. Често в началния стадий точно те са ме спасявали.

... И никой тук не написа нещо позитивно !

Ееее, аз никой ли съм.
И какво значи позитивно? Че предишните дни какво толкова съм писала?
Ако за теб е било позитивно, за друг - негативно.
Да не би днес и на теб да ти е ден за мрънкане,а?

[5ia]

Аха, и на мен ми е ден за мрънкане. Нещо много съм недоволна днес от целия свят. Даже няма кой да ми купи лимони .

[dora]

Моето чудо днес (денят ми ) започна пак на тъгъдък
Но противно на забързаното си начало до тук беше много спокоен и някак по-мъдър.
Имам предвид ,че в друг ден все нещо ще ме подразни на работа - я дума , я поглед ....
Днес всичко си ми беше в друга светлина - детските въпроси ,които понякога ми идват в повече днес сякаш звучаха по друг начин , неуместните шеги на колегите ....ами смях им се, мрачното време и то не промени нищо в настроението ми.
Сега съм си в къщи и това спокойствие- сякаш съм закриляна- не ме е напуснало.
Дано утре, когато се събудя нищо от днешното усещане не се е променило и това ще е моето чудо.

[Satori]

То човек вече да нез нае къде да пусне нещо Толкова теми за притчи и просветление, че му е трудно да си избере. Все пак нека да е тази тема.

Една много любима моя зен мисъл:


1. Не търсете съвършено здраве. Съвършеното здраве поражда алчност и недоимък. Превърнете страданието от болестта в добро лекарство. 2. Не се надявайте на живот без проблеми. Лесният живот води до ум, който само осъжда и тъне в леност. Както се казва от древността: "Приемайте грижите и трудностите в този живот." 3. Не очаквайте вашите занимания да не срещат препятствия. Без спънки умът, търсещ просветление, може да изгори. Чуйте древната мъдрост: "Постигайте освобождаване чрез сътресенията." Куонг Хо, Зен майстор [1849-1912], в "Хиляда върха."

Zen Quotes

[Blue sky]

Сатори, така както не мога да си намеря място от снощи, тези мисли ми дойдоха като балсам, тъкмо моят отговор, благодаря

[Satori]

Сатори, така както не мога да си намеря място от снощи, тези мисли ми дойдоха като балсам, тъкмо моят отговор, благодаря

Е, това е нормално - човек намира отговора, когато е готов за него /И на мен ми идват дюшеш, като зе запритесня за нещо./