И нека всеки ден да бъде чудо...

[paju4eto_Ligla]

Доре,

[Moria]

Доре. Преди малко си помислих : абе како стана с Дорето и сега като влязох си отдъхнах.

[Fado]

Доре, много се радвам!

[Moria]

И днес няма да кажа нищо позитивно.
Но открих тази сутрин една моя любима песен, която не бях слушала отдавна.
Който иска може да я чуе с мен.
http://vbox7.com/play:7ff42fd5&al=1&vid=4621737
Следобедът на един Годжи.

[Moria]

Ще пристъпя обещанието, че днес няма да пиша. Защото ... въртят ми се едни мисли и ако позволите споделям ги с вас.

Навярно някои от вас са чели историята за Содом и Гомор.
Когато Господ заповядал на Лот и семейството му да напуснат града, за да се спасят той им наредил да не се обръщат назад. Жената на Лот обаче се обърнала и се превърнала в стълб от сол.
Не разбирах нищо от това. Но преди време срещнах едно тълкувание на Морган Скот Пек .
Когато се обръщаме към миналото със съжаление това крие риска от "консервиране". Тогава ни е трудно или даже невъзможно да продължим напред. Видя ми се приемливо като притча за човешката психика.

Вчера се разделих с един приятел.
Питах се- ако приятелството започва с усмивка , как свършва?
Понякога с гръм и трясък, понякога неусетно, бавно. Продължавате да се срещате, но вече просто си говорите , а не си споделяте. Изчезва доверието. Спирате да се усмихвате, когато сте заедно.
Има ли смисъл да се вкопчваме в миналото?
Да предъвкваме минали обиди и рани?
...


Ще изтърпите ли още една песен на Едит Пиаф?
http://vbox7.com/play:958a3baa

Каква прекрасна неделя...все за мен...

[Satori]

Има ли смисъл да се вкопчваме в миналото?
Да предъвкваме минали обиди и рани?

Да. Има смисъл. Ясно, че въпросът ти е реторичен И ясно, че винаги имам какво да кажа Има симсъл, стига да не безкрайно. Докато си намерим нашето зрънце поука и успокоение, и докато се настроим да благодарим комуто трябва за цялата бъркотия.

[цеци]

Виж какво казва един индиански вожд.Мисля,че е подходящо да се изследват хората,които наричаме приятели :
Орая, индиански вожд
Не ме интересува как си изкарваш прехраната. Искам да знам какво те вълнува и дали би посмял да мечтаеш да осъществиш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтите си, заради приключението да бъдеш жив.
Не ме интересува кои планети пресичат орбитата на луната ти. Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест. Дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш в себе си от страх да не бъдеш повторно наранен.
Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с болката, моята или твоята собствена, без да се опитваш да я скриеш, заглушиш или “поправиш”.
Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни или да не забравяме границите на своята човешка природа.
Не ме интересува дали това, което ми разказваш е истина. Искам да знам дали можеш да разочароваш другия, за да останеш верен на себе си. Дали можеш да понесеш обвинението в предателство без да предадеш собствената си душа.
Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден.
Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и въпреки това да се изправиш на брега на езерото и да извикаш към ореола на пълната луна – “Да!”
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам дали можеш да се събудиш изтерзан и наранен след нощ на горест и отчаяние и да направиш това, което трябва да бъде направено.
Не ме интересува кой си и как си дошъл тук. Искам да знам дали ще застанеш до мен в средата на огъня и няма да се отдръпнеш.
Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши.
Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина харесваш своята компания в самотните моменти.

[Moria]

Има симсъл, стига да не безкрайно. Докато си намерим нашето зрънце поука и успокоение, и докато се настроим да благодарим комуто трябва за цялата бъркотия.

Точно.
Еее, Сатори, аз не задавам винаги риторични въпроси.

Цеци, много е хубаво това. Обаче ако някой ме изпитва по тоя начин, даже и да мина другите въпроси, на последния- туп, падам. И никой не ме взема за приятел.

[nadetoabromova]

"И никой не ме взема за приятел."
Може би ти не искаш го видиш......

[цеци]

Ако си изпълнила първите последното ще е без значение....Така или иначе не би могла да останеш сама ,а