Самият Тери Пратчет 8-)

[johnstalker]

50% са заслугите за тези текстове на Тери достигнали до нас и на преводача. Наздраве за преводача!

[jessicasmith]

very nice forum

[evelin888]

"Рано пиле, рано пее, най-добре мъртвец се смее."

[Titi]

От Тери Пратчет най-любими са ми книгите за вещиците. От всичките му книги с вещици най-любима ми е "Господари и господарки", а от нея най-любим ми е следния разговор между Баба Вихронав и Ридкъли, с когото на млади години са били влюбени, но се разделят и се срещат отново след много, много години:

"Двамата се загледаха в реката. Течението влачеше клони от време на
време.
– Помниш ли…
– Имам… превъзходна памет.
– Някога питала ли си се какво щеше да стане, ако бе казала „да“?
– Не съм.
– Сигурно щяхме да се укротим, да имаме деца и внуци, такива ми
ти работи…
Баба вдигна рамене. Такива думи би очаквала от романтичен слабо-
умник. Но тази вечер май имаше нещо във въздуха…
– Ами пожарът? – сопна се тя.
– Какъв пожар?
– Дето изпепели къщата ни броени дни след сватбата. Затри и два-
ма ни.
– Какъв пожар?! Не знам нищичко за никакъв пожар!
Баба се извъртя към него.
– Естествено! Щото не се е случвало. Важното е, че би могло. Не
можеш да кажеш: „Ако туй не се бе случило, щеше да се случи онуй“,
защото не знаеш всичко, което е можело да се случи. Ти си мислиш, че е
щяло да бъде хубаво, а откъде знаеш, че е нямало да бъде ужасно? Не
бива да дърдориш: „Ех, само ако бях…“ – тъй е лесно да си пожелаеш
каквото ще да е. Ама няма да знаеш. Останало е зад гърба ти. Няма сми-
съл да умуваш. Затуй не си блъскам главата.

[Гео, граф]

Този цитат на Тити само може да покаже на непосветените, че Тери не е просто смешник с фантазия, а и малко нещо философ ...

[Titi]

"Слънцето изгряваше бавно, сякаш се чудеше дали си заслужава труда."

[Titi]

Е само аз ли ще си цитирам тук, я вземете малко се стегнете! Току-що се сетих за още един любим цитат от "Глинени крака"
"Бях нещастен, защото нямах обувки, докато не срещнах човек без крака"

[Гео, граф]

Тери е гений на диалозите. Понякога така ми приличат на същите във форума :

"- Да те сваля ли до долу ? - обърна се Злобина към Морис.
- Да ти издера ли очите ? - отвърна и той.
Злобина сбърчи вежди. Винаги, когато не разбираше нещо, изглеждаше сърдита.
- Това сарказъм ли беше ? - заяде се тя.
- Това беше предложение - сопна се Морис. - Не давам да ме "гушкат" непознати. Ти слизай, аз ще съм след тебе.
- Но краката ти не са пригодни за стълби !
- Аз правя ли лични забележки за твоите крака ?"

Т. Пратчет "Изумителният Морис..."

[Гео, граф]

Айде още малко ...

"Ангуа се затрудни, като при всеки разговор с Ноби по сложни въпроси. Китките й описваха плавни движения, сякаш месеха тестото на мислите й.
- Исках да кажа ... Ти нали знаеш, как наричат мъжете, които носят рокли и перуки ?
- Знам, госпожице.
- Наистина ли ?
- Да, госпожице. Съдии."

Ааа, не може толкова малко ...

= "Втората е тантуреста и кривокрака. Лицето й е като ябълка, забравена в шкафа и носи изражение на почти смъртоносно добродушие. Тя свири на банджо и - понеже не се сещаме за по-уместна дума - пее. За разлика от метлата на първата дама, която е обременена с една-две торби, на тази й тежат нещица като плюшени червени магаренца, тирбушони във формата на пикаещи момченца, бутилки вино в плетени кошнички и други международно признати белези на културата."

= "И в момента неколцина мъже стояха лениво вътре. Запълваха си времето между обичайните за Ланкър мъжки занимания - бракониерството и зяпането как жените вършат работата."

= ''На вратата се почука. На теория в такъв звук не би трябвало да се долавя нещо подмолно, обаче го имаше. Тези трептения във въздуха подсказваха на подсъзнанието, че чукащият, ако не му бъде отворено, сам ще се вмъкне. След това ще свие всичко за пушене, оставено без надзор наоколо, ще прочете каквито документи му попаднат пред очите и ще надигне за бърза глътка първата бутилка с алкохол, която му се изпречи. ...
- Влез, Ноби - уморено подвикна Ваймс ...''

= "– На съседният блок ще видиш какво ще правят с теб - самодоволно заяви папагалът. - Ще ти се преобърне кажгодето.
Ринсуид погледна към блока. Кажгодето му се преобърна..."

= ''Архиканцлерът умееше да съчетава непробиваема тъпота с плашеща прозорливост."

= ''Като повечето жители на Овнерог, Баба живееше своя живот през задната врата. Съществуват само три случая в живота на човек, когато подобава да се мине през предния вход, като и в трите го носят''

За днес стига. Само едно последно ...

= ''Само в сънищата си ние сме свободни. През останалото време работим за надниците си.''

[Гео, граф]

Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.

Велик !