Форум HobbyKafe.com

Много хубави статии и лични размисли пишат хората по блоговете си. Мрежата става бърз, лесен и най-вече безплатен терен за лично творчество, често качествено и интелигентно. Това е блога на един приятел - има какво да се прочете е него, а това е една от статиите му :

Сердарят на културата

Много обичам да мисля за Вежди Рашидов. За мен той е светъл пример в живота. Обожавам този човек. Обичам начина, по който се явява весело пийнал на пресконференция. Харесва ми как изискано пуши пурата си пред журналисти. Допада ми колко непукистки си признава, че не е добре информиран по даден въпрос. Кефи ме, че изобщо не му дреме да удари полицай. Давай, Вежди, с теб сме! Ти си пич, ти ни показваш истините за тоя живот, ти си министър не на културата, а на самата реалност! Вежди кове истини с всяко свое изсумтяване.

Преди няколко дни отново изпитах грамадно възхищение към Вежди. Минавам си аз пред Министерството на културата срещу "Света Неделя" и гледам, че на министерската витрина виси афиш за изложба. Ами така де, това е културна институция, няма да виси влаково разписание! Значи вътре кипи труд. Щом има изложби в министерството, то тогава какви ли космически работи има по галериите?

И при това изложбата беше от произведения на... Вежди. На Веждьо. На този Харун ер-Рашид на нашето време. Толкова мъдър и толкова практичен. Ми така де, Вежди там работи, а е човек на изкуството, сигурно в обедната почивка се лишава от баничка (но не и от уиски, то му е за отскок в селенията на Музите) и твори. За отмора от работния ден. И си държи произведенията наблизо - точно в работното си място. Да не избягат нанякъде. Пък и не се знае, може да влезе някой и да купи нещо. Нашето не се губи, то министерството няма да пропадне от това, че министърът си бил направил собствена изложба във фоайето.

Конфликт на интереси? Съвременен феодализъм? Глупости, ама как, моля ви се! То просто няма кой друг да изложи нещо добро там. Цял свят знае, че Вежди е гениален - та с тая изложба той прави услуга на българската култура! Сега като се продаде успешно всичко, Вежди ще каже:
- Държаво, ето. Аз използвах твой имот за своя изложба, на ти сега приходите, за да си ремонтираш Националната галерия и "Св. Александър Невски". Пито - платено.

Такъв човек е Вежди. Винаги успява да съчетае полезното с приятното. Те това се вика мъж!

Като стане Чапкънов министър някой ден, очаквам да се появи и бронзова статуя на гол Вежди пред Министерството на културата.

Дзен коаните ...

Развей Прах седеше на наметката си, опрял гръб в ствола на самотната дива круша с оредяла есенна премяна и се наслаждаваше на вече отиващия си топъл есенен ден. Нечие топуркане и призиви с името му обаче го извадиха от унеса в който беше потънал. Извърна глава в посока на шума и се озова лице в лице със запъхтяната, но ведра детска физиономия на Тъпчо.
- Учителю, търсих ви навсякъде ... – изстреля на един дъх хлапето.
- Защо? Какво толкова важно има? – попита спокойно възрастния мъж
- Амии ... – запъна се момчето – Днес учителката в училище ни каза че следващата година ще бъде високостна и ще има един ден повече от нормалната година. Това е много важно за правилното отчитане на времето, нали?
- Така ли мислиш? – очите на Развей Прах се засмяха, въпреки сериозното изражение на лицето му.
- Защо? Нима не е вярно?
- Ти часовник имаш ли?
- Да. – отговори момчето.
- Дай ми го и ела, седни до мен да погледаме заедно залеза.
Хлапакът се подчини и двамата потънаха в мълчание.
- Красиво е. Нали? – наруши тишината Прах, когато вече бе трудно да определиш къде започват и къде свършват издължените сенки разхвърляни по земята.
- Да – тихо отвърна момчето.
- Знаеш ли колко време гледахме залеза?
- Ммм, не. Нали ти дадох часовника си?
- Но си заслужаваше да погледаме залеза, нали?
- Да. – кимна с възхита Тъпчо.
- Е, ... Все още ли смяташ че точното отчитане на времето е нещо изключително важно? – попита с усмивка стария човек
- Амиии ... Май не. – рече усмихнат малчугана и се накани да си тръгва.
- Почакай – извика след него Прах – забрави си часовника ...

Има доста блогове, на които съм попадала случайно, но този е най-последователният и отразяващ личния светоглед на автора Пускам едно от моите лично любими есета: http://asktisho.wordpress.com/2012/07/17/the-price/

Пак от нета :

'' Е, не. Това премина всякакви граници. Както казваше Качамака:

"То с непорочното зачатие не се получи, ами да взема да пробвам с порочното."

Та като не успяхме да се справим със схоластиката, догмата и канона преминахме на секса. Там поне всичко е ясно.
Ако жената е хубава и сексът е хубав. Ако жената е грозна - няма секс.
Добре, де ами ако мъжът е като Квазимодо ...
Абе кой ти гледа. Затваряш очи и си мечтаеш за Принца ... Може и да се получи ...
Религията е тайнство, достъпно за избрани. Виж сексът е друго. Него всички го разбират. Нещо като футбола ама още по-просто. А и няма нужда да се учи. То ний си го знаем. Е, може да вметнем и някоя друга дума за "Кама сутра" (която била ръководство за правене на любов, което и за пореден път показва пълното невежество на масовия читател), за да има някаква интелектуална окраска. Тъй де. И ний разбираме нещо от култура.
Та за недоразуменията ...
Грозната жена е като бедният мъж - живо наказание.
Друго си е жена с вид на Памела Андерсън и мъж с портфейла на Бил Гейс. Съберат ли се двама такива такъв секс ще се получи, че ... най-много да умрем от скука.
А морал е нужен. Строг.
Той моралът е онази хранителна среда, в която се зараждат перверзиите. Това педофилия, това с животни, ама все от морални подбуди и въздържание са възниквали.
Даааа ...
Наскоро говорих с една жена. Тя ми каза, че не разбирала мъжете. Ако един мъж задоволявал напълно една жена друг не й бил трябвал.
Хайде бе. А защо тогава гледа младия колега като милиционер при положение, че има трима любовника ?
Тя (жената) нарича това любов. Аз му викам "мерак", ама няма да се ловим за думата я.
Какво му е лошото да обичаш повече от един. Та като се замисля само едно от най-великите произведения на американската литература (става дума за "Малката стопанка на голямата къща") е написана именно за такъв случай. Тъй де. То ако бяхме моногамни щяхме да сме щъркели, а не хора.
А жените стават невероятно егоистични създания, когато опре до мъж (за справка "Случка край езерото" по сценарий на Зелман Кинг).
Има момент, в който жените разглеждат мъжа като четка за зъби и се чудят после защо бягал като попарен.
И не само това ...
Мъжете са устойчиви традиционалисти ...
Жената си мисли:
"Ще си сменя прическата, ще облека нещо по така и ще го изненадам."
Какво си мисли мъжът като я види:
"Ужас. Ужас. Леле, я виж тая на кво съй направила. И кой знае колко е похарчила за тез парцали, де висят по нея. И в косата кат разплетена дамаджана. Как ли да я разкарам, та да ида да ударя една бира?"

Каква възвишеност. Какви идеали. Какви трепети ...

Те това е.''

Едно тежко и силно емоционално четиво написано от човек претърпял най-голямото /за мен/ наказание на този свят - това да надживееш детето си - ДЖАНИ /БАЛАДА ЗА МЛАДИЯ РОКЕР/

Ох, първият автор ме настъпи по мазола! Аз съм от болните фенове на Веждьо! Това, което не всички знаят обаче, е, че в новото безобразие, което строи - никому ненужния Лувър, където окончателно ще се разпарчетоса и без друго многострадалното ни изобразително изкуство, този свиден гений ще има цяла една зала за собствените си така наречени произведения.

Тук не съм поствала отдавна

''Ако класиците трябваше да поставят "Властелина..."


Куентин Тарантино (либретист), Уди Алън (главна роля) и Ендрю Лойд Уебър (композитор), рок-операта "Фродо Суперстар" или "Мистър Фроуд и неговият фантастичен пъстър Пръстен":

Младият нюйоркски евреин мистър Фроуд (Уди Алън, тенор) наследява малката бижутерска фирмичка на покойния си чичо, мистър Билб. Заедно със съдружника си (и интимен партньор) мистър Сам (Джъд Лоу, контратенор), Фроуд непредпазливо се забърква с руската мафия. Двамата трябва да пренесат античен златен пръстен чак до далечна България срещу фантастична награда, но и с риск да загинат при неуспех. Към тях се присъединяват за охрана прочутите стрелци мистър Ганди, мистър Ар и мистър Бор (баритони; в епична престрелка в един бар в Сараево мистър Ганди е тежко ранен, но оцелява и преосмисля целия си живот в дълга ария, а мистър Бор загива). В белградските подземия местният бос Гърга Амгулич (Тим Рот, бас-баритон) отхапва пръста на мистър Фроуд, но мистър Сам спасява партньора си и занася сам пръстена до колекцията на Боян Радев (бас) в София. Фроуд и Сам отпътуват към залеза с незабравим дует и бала пари.

Особено забележителен е балетът на Деветимата убийци в сараевския бар.

П. П. А пък сопраното ще е Ума Търман в ролята на Булката Еовин, която жестоко посича Деветимата убийци в сараевския бар "При Моргула" (и после се омъжва за мистър Фар, брат на загиналия мистър Бор).'' ...

Много се кефих като го четох. Ето и вие да си четете, ако ви кефи

Постановка по Бен Джонсън

За петата ракия или колко е хубав животът
Георги Бърдаров

"Ей, тази история никога няма да ми омръзне да я разказвам. Може би защото в един ден стигнах края на света, изпих пет ракии, усетих Бог и почувствах колко е хубав животът..."

http://www.public-republic.com/magazine ... 105589.php" onclick="window.open(this.href);return false;

Миша написа:За петата ракия или колко е хубав животът
Георги Бърдаров

"Ей, тази история никога няма да ми омръзне да я разказвам. Може би защото в един ден стигнах края на света, изпих пет ракии, усетих Бог и почувствах колко е хубав животът..."

http://www.public-republic.com/magazine ... 105589.php" onclick="window.open(this.href);return false;

Една от любимите ми истории. По една телевизия бяха направили филмче за автора и за мястото, което описва. Имаше интервю и с главния герой. Много интересно беше.