Недостатъците в нас и лошите неща, които правим
Re: Недостатъците в нас и лошите неща, които правим
Art of War ?Satori написа: Сунн Дзъ
Не вярвам да не ти е попадала Настолна книга за блондинки 
Re: Недостатъците в нас и лошите неща, които правим
Лила - права си 
Попадали са ми части от това. И ми е допадало страшно. Ама кой да помни автор...
Попадали са ми части от това. И ми е допадало страшно. Ама кой да помни автор...
Re: Недостатъците в нас и лошите неща, които правим
Сега открих темата.
Малко е дългичко, но за мен си заслужава и напълно ме изразява.
Диана Павлова
Защо не съм участвала в писателска работилница досега? И въобще, защо не съм демонстрирала много присъствие в интернет доскоро? Защото не бях подготвена за по-остра критика. А как става тази подготовка? По един единствен начин – чрез критика. Като те критикуват, се научаваш да отвръщаш, да защитаваш идеалите си, да заставаш зад думите си.
Това е, ако успееш да се въздържиш от отмъстителност. Ако съумееш да защитиш своето, без да прекрачиш някои граници.
Има обаче и друга възможност – да се уплашиш. Да се затвориш в черупката си, ако си твърде чувствителен и приемаш всичко лично.
Възможно е да се огорчиш, да се подтиснеш. Възможно е да решиш, че няма смисъл.
Какво всъщност е градивна критика – да пощадиш човека отсреща, като му спестиш част от истината, или да не го пощадиш, да му я хвърлиш в лицето – твоята малка, субективна истина – и да го оставиш да се оправя сам.
Ако си никой, това може да не го смути, но ако си авторитет за него, можеш да му нанесеш непоправима вреда.
Ако си изправен срещу човек, който не е сигурен в себе си, имаш две възможности – да постъпиш деликатно – да му кажеш мнението си, но без да му го натрапваш и триеш в лицето. Или да го сразиш с един удар на меча си.
(Най-лошият случай е, когато един несигурен човек критикува или поучава друг несигурен човек.)
В повечето случаи не знаеш какъв точно е човекът отсреща, но ако си направиш труда, можеш да разбереш, като прочетеш написаното от него. Намери го, опознай го, и после реши как да постъпиш. Много е лесно да се покажеш по-силен от него, по-умен, по-знаещ, без да ти пука кой стои срещу теб. Но има хора, които приемат всичко по-навътре от други.
Аз съдя отчасти за хората по това дали когато говорим, се стремят най-вече да изтъкнат себе си, или наистина говорят с мен. По това ги избирам. И макар линията да е много тънка, имам усет за нея, който рядко ме подвежда.
И на всичкото отгоре съм много, ама много сантиментална – веднъж харесам ли някого истински, от там нататък каквото и да направи той, го приемам. Да, каквито и да ги върши.
Но когато пък някой ме отблъсне истински, важи същото – може после да срине планини, за да ми покаже, че не е такъв, но нещо в мен не ще да се пречупи, за да го приема.
Дългичко стана. Нищо чудно някъде между началото и края пак да си противореча. Просто си излях мислите, без да ги редактирам.
Та, за какво беше поста ми? За ползата от критиката? Да, полза от нея има, но когато е поднесена по подходящ начин. Ако искаш да помогнеш на някого, намери към него най-добрия възможен път. Подходи към него лично – такъв, какъвто го познаваш, а не изхождайки само от себе си, за да се изтъкнеш ти в цялата тази работа.
Малко назидателно стана накрая, но знае ли човек, може пък да назидавам себе си…
Диана Павлова
Малко е дългичко, но за мен си заслужава и напълно ме изразява.
Диана Павлова
Защо не съм участвала в писателска работилница досега? И въобще, защо не съм демонстрирала много присъствие в интернет доскоро? Защото не бях подготвена за по-остра критика. А как става тази подготовка? По един единствен начин – чрез критика. Като те критикуват, се научаваш да отвръщаш, да защитаваш идеалите си, да заставаш зад думите си.
Това е, ако успееш да се въздържиш от отмъстителност. Ако съумееш да защитиш своето, без да прекрачиш някои граници.
Има обаче и друга възможност – да се уплашиш. Да се затвориш в черупката си, ако си твърде чувствителен и приемаш всичко лично.
Възможно е да се огорчиш, да се подтиснеш. Възможно е да решиш, че няма смисъл.
Какво всъщност е градивна критика – да пощадиш човека отсреща, като му спестиш част от истината, или да не го пощадиш, да му я хвърлиш в лицето – твоята малка, субективна истина – и да го оставиш да се оправя сам.
Ако си никой, това може да не го смути, но ако си авторитет за него, можеш да му нанесеш непоправима вреда.
Ако си изправен срещу човек, който не е сигурен в себе си, имаш две възможности – да постъпиш деликатно – да му кажеш мнението си, но без да му го натрапваш и триеш в лицето. Или да го сразиш с един удар на меча си.
(Най-лошият случай е, когато един несигурен човек критикува или поучава друг несигурен човек.)
В повечето случаи не знаеш какъв точно е човекът отсреща, но ако си направиш труда, можеш да разбереш, като прочетеш написаното от него. Намери го, опознай го, и после реши как да постъпиш. Много е лесно да се покажеш по-силен от него, по-умен, по-знаещ, без да ти пука кой стои срещу теб. Но има хора, които приемат всичко по-навътре от други.
Аз съдя отчасти за хората по това дали когато говорим, се стремят най-вече да изтъкнат себе си, или наистина говорят с мен. По това ги избирам. И макар линията да е много тънка, имам усет за нея, който рядко ме подвежда.
И на всичкото отгоре съм много, ама много сантиментална – веднъж харесам ли някого истински, от там нататък каквото и да направи той, го приемам. Да, каквито и да ги върши.
Но когато пък някой ме отблъсне истински, важи същото – може после да срине планини, за да ми покаже, че не е такъв, но нещо в мен не ще да се пречупи, за да го приема.
Дългичко стана. Нищо чудно някъде между началото и края пак да си противореча. Просто си излях мислите, без да ги редактирам.
Та, за какво беше поста ми? За ползата от критиката? Да, полза от нея има, но когато е поднесена по подходящ начин. Ако искаш да помогнеш на някого, намери към него най-добрия възможен път. Подходи към него лично – такъв, какъвто го познаваш, а не изхождайки само от себе си, за да се изтъкнеш ти в цялата тази работа.
Малко назидателно стана накрая, но знае ли човек, може пък да назидавам себе си…
Диана Павлова
Когато ти стане толкова трудно и си мислиш, че не можеш да продължиш - не ти остава нищо друго, освен да продължиш!
Re: Недостатъците в нас и лошите неща, които правим
А пък аз смятам че си заслужава да се замислим върху текста цитиран от jina_ina
Re: Недостатъците в нас и лошите неща, които правим
Защо пък реши че си ме обидила? 
Това е типичен пример за грешките ,които възникват в интернет общуването 
Аз просто изказах мнение.Всеки един от нас, които бяхме в другия форум по една или друга причина сме били недоволни от нагнтената атмосфера там.И за това смятам че цитатът ще ни помогне да запазим добрата и приятна атмосфера тук.
Това е типичен пример за грешките ,които възникват в интернет общуването Аз просто изказах мнение.Всеки един от нас, които бяхме в другия форум по една или друга причина сме били недоволни от нагнтената атмосфера там.И за това смятам че цитатът ще ни помогне да запазим добрата и приятна атмосфера тук.
Re: Недостатъците в нас и лошите неща, които правим
Jina_ina браво на теб.Да си призная като го четох имах чувството,че си прочела мислите ми и си ги написала само,че по вного по хубав начин. 
Re: Недостатъците в нас и лошите неща, които правим
lila написа:DOBI написа: Аз просто изказах мнение..