Форум HobbyKafe.com

Мисля,че нямаме такава темичка,а си мисля ,че всички преживявяме весели дивотийки... И понеже нощес имах такава,започвам първа!
Нощес,около 2,30ч,порядъчно изморена,тръгвам да си търся пижамата...Принципно ги сгъвам и двете: моята и на Вилфрид и понеже неговия матрак е към вратата на спалнята,пъхвам и двете под неговото одеяло.
Тъй като той си легна към 22ч,логично бе ,да е извадена върху одеялото...Е,да,ама-не!Започнах едно търсене ,надничах под всяко легло и ъгълче,внимателно го развих от ляво,после-отдясно,проверих под възглавниците,дори в гардероба се зарових!Е,не и не! Тъкмо се бях примирила,че ще студувам без пижамка таз нощ(температурата там е около 17-18 градуса),когато видях Вилфрид да се завърта в леглото и леко да се подхилква...Помислих,че се смее на сън,доближих го и се загледах продължително в лицето му,за да установя,че е буден и не сънува въобще!Той ми се хилеше на мен!!! С един замах развих одеялото и пред погледа ми се появи един "бременен" мъж,при това представете си-моя собствен!Беше натикал пижамата ми под горнището ,при което се бе сдобил с едно порядъчно кръгло коремче!!!
Вие сте на ход!

Аз дълго време чуя ли "весели историйки" моментално ще се сещам за съседката на Петя, дето посред нощ палела клечките кибрит и т.н. Просто няма такава история

Доби, да не пропуснеш да прочетеш това
Та на историйката: имам луда приятелка. Тоест тя не е луда в истинския смисъл, но си е луда. Има уникалната способност да ме разсмива до сълзи, а непознатите хора остават да гледат много умно . Вчера излизахме по разни магазини, и ще ви разкажа само две от нещата, които тя направи. Влизаме в хранителен магазин, и продавача ни посреща със "Здравейте! Весела Коледа!". При което чувам как приятелката ми му отвръща:" Весела Коледа! Също така и Весела Лечева" . И като видях човечеца как погледна, се сврях в едно ъгълче да си се смея спокойно. Другата случка: пак магазин, пълен с хора. С много хора! Отивам на касата, и сметката ми е ....и една стотинка. Обаче нямам 1 стотинка да дам, и ми закръглят сумата. Отивам значи при приятелката ми , и я питам има ли една стотинка, щото така и така. Аууууууууууу, като почна да говори! Каза, че само за това я търся, да ми плаща борчовете. Ето на! Трябвало ми една стотинка, и пак до нея съм опряла..... Хората обаче почнаха да се обръщат и да ни гледат. А тя - стотинката, та стотинката. Нямало да ми даде, защото тази стотинка съм щяла да и я върна, и после пак така - докато я завлача със 17 хил. лева..... Направо ужасТ! Добре, че за толкова сто години, през които сме заедно, съм и свикнала. На някои от вас може да им звучи странно , но на мен никога не ми е скучно.

Ха ха - и тук да се разпиша, по-точно да ви се оплача:
В центъра на града имаме едно много шантаво кръстовище със светофари. Събират се няколко улици под странни ъгли и ако не го познаваш няма как да знаеш кой светофар с кой отсрещен светва едновременно. Аз обаче идеално го познавам, десетки пъти на ден минавам от там. Та, преди две седмици съм си спряла кротко на червено, замислила съм се нещо и гледам светофара, ама не е ясно кой В един момент светва зелено и аз тръгвам. До тук добре, ама едни коли ми се мотат из кръстовището и ми пречат да мина. И аз, вече ядосана, силно натискам клаксона, за да им се скарам. Точно в този момент осъзнавам, че аз мислейки си съм гледала погрешна секция на светофара и всъщност съм тръгнала на червено. Спрях на средата на кръстовището, изчаках ги да минат всички и умрях от срам!
Не смея да си призная в къщи, че си имам млад шофьор на два месеца, който само това чака да ми покаже как може да кара по-добре от мен и как не трябва да отказвам да му давам колата

Бени,направо си късметлийка,че си се отървала без драскотина !И един съвет,аз кача ли се зад волана,оставям всичко останало настрана и се концентрирам само в шофирането.Мисля,че това е много важно,защото един кратък миг разконцентрирване и последствията могат да са много жестоки! Аз на един светофар,благодарение на това,че винаги гледам и зад мен какво става,се спасих по чудо от удар отзад,от една определено замислила се в мислите си шофьорка,която буквално се удари по челото от стреса да ме удари-просто си караше с 50 и не се и замисли да намали,нищо,че светофара бе червено.Аз виждайки я,как се приближава заплашително,погледнах лявото платно и бързо се изместих на ляво-за секунда тя "кацна" на моето място,набивайки до дупка спирачки!Ако не бях мръднала,все тая,че тя е виновна-вече съм преживявала 2 пъти катастрофа от друг виновен и кел-файда,всички последици са си за мен и моята кола...

Всъщност нямаше никаква опасност - направо си беше смешно. И най-вече защото хем съм виновна, хем се карам на хората
Абе срам!

Това ако е срам....Аз от онези дни тъкмо се беше поразтушило от снега и решавам, че мога да карам колело-тръгвам стигам до един кръстопът.Зад мен на около 30м циганска свадба водят булката някъде пред мен хора се събрали да гледат и....кръстопътя.....,вода колкото искаш една педя дълбока ама огромна локва и минавам аз с колелото и само усещам как гумите ми се понасят.В един момент се озовах в центъра на локвата всички вперили поглед в мен-умрях от срам ....,но нали не се давам лесно станах усмихнах се ,вдигнах си колелото ,качих се и продължих.

И аз периодично падам така, ама все на места, на които има много публика. Абе да е пълен сеира, като ще се излагаме

Beni2 написа:
И аз периодично падам така, ама все на места, на които има много публика. Абе да е пълен сеира, като ще се излагаме

Мисля, че рано сте махнали помощните колелета. Сложете ги пак.

Аз и без колело си падам. Проблемът е в глвания компютър, не е в помощните колелета