Художникът Леонид Афремов

[Гео, граф]

Американец от белоруски произход, роден в града на Шагал - Витебск. Използва рядка техника на рисуване - нанася шрихите с малката шпакличка за разбъркване на боите, т.нар. мастихин. Своеобразен, нестандартен, ярък творец. Влюбена съм в цветовете му, в светлините, в отблясъците по мокрия асфалт и в чадърите му - платната са музикални композиции с различно настроение. Заслужава си човек да загуби малко време, за да разгледа картините му.

[video][/video]

[Албена]

Гео,благодаря,че ме срещна с този художник.Много светлина и дъжд има в тези картини.Напомниха ми за едно любимо стихотворение от Веселин Ханчев. В такива картини съм си представяла тези стиховете .

ПАРИЖКИЯТ ДЪЖД, ВЪЗПЯТ ОТ ЕДНА ШАРМАНТКА

Това е история стара, стара,

стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

-Сбогом – бе казало то на прощаване. -
Аз си отивам.
Няма вече обич, хляб и платна.
От боите остава ни
само черна боя.
От Париж – само улици, водещи в Сена.
- Остани – бе отвърнал художника. -
От боите имам трите бои на лицето ти.
Златна, синя, червена.
От Париж – цяло небе светлина
и един тротоар,
дето падат едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

-Господин Тротоар – тихо каза художника
и коленичи. -
Позволи да рисувам върху твойто голямо платно
едно малко момиче.

Ще го рисувам в синьо, в алено, в златно, в червено.
С моите три тебешира.
И за да не му е студено,
когато на теб се намира,
доведи ми парижкото слънце да свети
през целия ден,
доведи покрай мен
стъпки, очи и ръце,
хвърлящи едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Той постави своята шапка встрани
и й каза:
“Прости”
После, много внимателно,
сложи на плочите златни коси,
тежки и гъсти,
после – сини очи,
после – казващи сбогом – уста.
и ръка, стиснала в своите пръсти
цветя
с аромат на асфалт.
- Остани – каза той и погледна едва
своето русо момиче. -
Ще ти купя легло, по-добро от това,
и цветя, по-красиви от тези.
И когато довечера
заедно с черните шлепове
слънцето слезе
надолу по Сена,
ние ще бъдем богати.
Ние ще имаме много монети,
едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Падаха сенки на птици, на облаци.
Падаха сенки на хора,
зачеркващи бързо рисунката.
Падаха мъртви листа и кори от банани.

После падна дъждът изведнъж.
Ах парижкия дъжд!
Шегобиецът дъжд, който весело чука и свети,
червен и лъскав!

Той единствен се спря и започна да пръска
своите едри монети,
свойте сребърни щедри монети.
- Спри – тихо каза художникът. – Тя ще замине.
“Тя ще замине” – сърцето му страшно простена.
А момичето тъжно заплака
със сълзи златни, червени и сини
и тръгна към Сена.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя

[Ламята Спаска]

Геооо, Гео, тъй значи няма да се разбереме Това е страхотен художник, моите уважения
А, тук има и много негови фенове, но защо си мълчат...е, това си е тяхна работа...
Не мога да не споделя едно негово произведение направено от уважавана съфорумка, но "не с четка, не с молив, а с ..."
http://4.bp.blogspot.com/-vJtmmDgGSUw/T ... 1600/9.jpg
Шапка и свалям на умението!

[Angela]

Да,наистина е така,и тази картина е впечатлила един посетител на изложбата,в която е изложена ,а и куп други, и той я е купил.Радвам се за тази наша талантлива съфорумка и искрено вярвам в успеха й на голямото изложение в Лондон.

[Tanet]

Ммм, повдигнаха ми настроението тези картини, много ми допаднаха. Кажете коя е тази наша талантлива съфорумка, да и стискаме палци, талантите не трябва да се крият.